Август фон Макензен – „Българската армия е една от най-добрите в света”



На 1 септември 1916 г. Фердинанд излиза с Манифест към българския народ, преподписан от министър-председателя, д-р Васил Радославов и останалите министри в правителството, с който България обявява война на Румъния.

Както и през Междусъюзническата война 1913 г. румънското главно командване се опитва да удари България в гръб със своята 3-та армия, в състав от 136 дружини, 135 батареи и 39 ескадрона, под командването на генерал Аслан, но надеждата им за лека и приятна разходка до София, както през юли 1913 г., се оказва този път – напразна.

Българското главно командване е проиграло подобен сценарий и е дислоцирало предвидливо 3-та армия, командвана от генерал-лейтенант Стефан Тошев в Добруджа, в състав от 60 дружини, 56 батареи и 28 ескадрона.

Генерал Тошев е един от най-добре подготвените български пълководци.

Той е роден на 18 декември 1859 г. в Стара Загора Участва, като доброволец в Руско-турската Освободителна война 1877-1878г. Завършва Военното училище и воюва храбро, като офицер в Сръбско-българската война 1885 г. и като командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия в Балканската война 1912-1913г.

През Междусъюзническата война 1913 г. е назначен за командващ 5-та българска армия. През Първата световна война знаейки, че най-добрата отбрана е бързото и силно нападение, той отлично изпълнява плана на Главното командване, като прави заслон срещу Силистра, а с основните си сили настъпва в Южна Добруджа и нанася своя главен удар срещу Тутраканска крепост.

Тя е издигната на едно плато край Тутракан и е строена три години от белгийски и френски военни инженери. Крепостта е защитена от 15 форта, които са на разстояние един от друг до 2 км. В тях са разположени 151 оръдия, като на фланговете на всеки форт били поставени куполни оръдия. Крепостта защитава 40-хиляден гарнизон, командван от генерал Тудореску. Тя има форма на полукръг с дължина на фортовата линия-24 км., чийто основа е река Дунав.

Август фон Макензен - „Българската армия е една от най-добрите в света”
Щурмът на тутраканската крепост

Телените заграждания пред фортовете са широки 10 м. Изкопани са и вълчи ями, дълбоки до 2 м. с набити вътре остри колове. В гората, около платото, което опасва крепостта са направени ями, пълни със сухи клони и смола, подготвени за запалване от румънците, в случай, че българските войски навлязат в гората. Има изградена телефонна връзка между отделните опорни пунктове с командването на гарнизона.

Много от картечните гнезда са качени и замаскирани по дърветата, откъдето стреляли по българските воини. Командващият на 3-та румънска армия, генерал Аслан обичал да се хвали със Тутраканската крепост, като казвал: “Тутракан е моят Вердюн. С други думи нека българите да не си правят илюзии, защото ще си строшат главите !

Рано сутринта на 5 септември 1916 г.

частите на 4-та пехотна Преславска дивизия и 1-ва пехотна Софийска дивизия се насочват срещу Тутраканската крепост. Разбирайки това, фелдмаршал Август фон Макензен, на когото е подчинена 3-та българска армия, се обажда по телефона на генерал Тошев и започва да крещи в слушалката: “Какво правите? Може ли тази първокласна крепост да се атакува с открити гърди, без подкрепата на сила артилерия? Вие знаете ли, че там има петдесет хиляди войници с шейсет батареи ? Известно ли ви е, че това е Вердюн на Близкия изток? Заповядвам ви да спрете незабавно атаката!”

Генерал Тошев отговоря спокойно:

“Късно е вече господин фелдмаршал. Поверените ми части се насочиха към своите обекти за атака и вече са в контакт с противника !”

Атаката започва рано сутринта. В 6.30 ч. артилерията открива барабанен огън по фортовете на крепостта, който трае 70 минути. В 7.50 ч. командващият 4-та пехотна Преславска дивизия, генерал-майор Пантелей Киселов заповядва всички началници да застанат начело на своите части и лично да ги поведат в атака .

В 8.20 ч. с бойния вик „Ура!” и с песента “ О, Добруджански край – ти наш си земен лай!” пехотата се вдига на щурм, със съзнанието, че се сражава за освобождението на своите поробени братя в Добруджа.

Август фон Макензен - „Българската армия е една от най-добрите в света”
Ген. Пантелей Киселов на командния пункт на IV Преславска дивизия при атаката на Тутраканската крепост

Противникът я посреща с убийствен огън от тежки картечници и хиляди пушки. Артилерийската му стрелба обаче е неточна. Румънците не знаят за наличието на българските тежки батареи, които все още се спотаяват и изчакват своя миг. А те са страшна сила – разчетите им са съставени от същите опитни артилеристи, които преди три години сломяват съпротивата на фортовете на Одринската крепост.

Но идва и техният част и

стрелбата им е много точна и мощна.

На 200-300 крачки от предната линия атакуващите български вериги забавят темпа на настъплението си. Противникът ги засипва с огън и жупел. Падат много жертви, но пешите вериги отново се понасят неудържимо напред.

Атакуващите вълни на 1-ва пехотна бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия на един дъх достигат подстъпите пред форт № 8, където са принудени да залегнат, поради силния огън на противника. Три батареи на 4-ти артилерийски полк излизат напред със своите конни впрягове и заемат позиции в пехотните вериги, като съсредоточават огъня си по форта.

Редникът от 1-ви пехотен Софийски полк Стоян Терзийски се изправя пред веригата и извиква: “Напред братя за свободата на Добруджа!“ Войнишкият порой нахлува неудържимо, като лавина в телените заграждения.

Както и при Одрин, бойците секат със сапьорни лопатки телената мрежа, с голи ръце разкъртват и изтръгват коловете и отварят проходи в бодливата тел.

Пръв прониква във форта редник Стоян Терзийски. Храбрецът поваля четирима неприятели, а останалите се разбягват. Той пада убит, но подвигът му увлича неговите бойни другари във вихрена атака.

В 13.30 ч. форт № 8 на крепостта е вече в български ръце.

Малко по-късно 6-ти пехотен Търновски полк овладяват форт № 9, а след това падат фортовете № 10 и 11. Седми пехотен Преславски полк атакува противника начело с бойното си знаме, носено от старши подофицер Чокоев.

Подпоручик Стефан Радков начело на взвода си се хвърля срещу едно куполно оръдие, което коси българските редици. С нож и сабя в ръце той успява да унищожи разчета на оръдието, но сам пада убит в неравния бой.

По време на атаката противников снаряд откъсва ръката на редник Стоян Андреев. Дружинният командир му дава от манерката си вода и му говори нещо утешително. Въпреки болката, войникът се усмихва и бодро отговаря:

Нищо ми няма господин подполковник. И да остана сакат, нали свършихме днес добра работа-освободихме родната от земя от врага!”

Комендантът на Тутраканската крепост, генерал Тудореску се съвзема от мощния български удар едва след като разбира, че 9-та румънска дивизия му идва на помощ откъм Силистра, а през реката спешно се прехвърлят 15 нови дружини и 3 батареи. Той решава да си пробие път към Силистра, но го посрещат полковете на Първа Софийска дивизия, които с цената на много жертви, отблъсват вражеските контраатаки.

Август фон Макензен - „Българската армия е една от най-добрите в света”
Август фон Макензен – „Българската армия е една от най-добрите в света”

В края на първия ден фортовият пояс пада с цялата артилерия в български ръце. В Букурещ излиза комюнике за хода на бойните действия при Тутракан, изпълнено с откровени лъжи, в което се казва: “Българските атаки са отбити. Силата на неприятелските атаки намалява. Неприятелят изглежда уморен !?

На 6 септември полковете на 3-та армия подновяват атаките си срещу крепостта и овладяват втората отбранителна линия. Особено жесток е боят в гората, където българската артилерия не може да помогне на настъпващата ни пехота, но за сметка на това румънските батареи добре са простреляли това пространство и откриват ураганен и точен огън по българските стрелкови вериги. Много от ротите и дружините остават без половината си личен състав и без своите командири. Веригите се повеждат от фелдфебели и офицерски кандидати.

Българската артилерия

успява да се придвижи напред и с точен огън подавя румънските батареи и ги накарва да замлъкнат. Българската пехота отново настъпва напред и надвисва над града. Пред нея се разкрива трагичната картина. Румънските войници дезертират от своите позиции и панически се спускат към брега на Дунав . Те се опитват да се качат на лодките, за да се спасят. Лодките се преобръщат от тежестта им и повечето се удавят в мътната река. Положението на гарнизона на крепостта става безнадеждно и паниката обхваща всички негови части.

Генерал Тудореску вече не мисли за пробив, а за това, как да се спаси по-бързо, за да не попадне в плен. Той издава заповед всички войски да се прехвърлят през Дунава и сам тръгва с един от първите шлепове.Малцина румънски бойци обаче успяват да се прехвърлят на другия бряг.

При генерал Киселов идва румънски парламентьор

и иска да се спре огъня. Българският генерал отговаря, че стрелбата ще спре само тогава, когато гарнизонът сложи оръжие и се предаде. Българските войски навлизат в града. При казармите заварват 340 румънски офицери без оръжие, изплашени и безмълвни. Във военния клуб има още 70 румънски офицери, които покорно чакат заповедите на победителите. Една българска рота ги отвежда в казармите при останалите военнопленници.

В 16.30ч. боят за Тутракан завършва. Румънският Вердюн пада само за 36 часа. В български плен попадат 450 румънски офицери, 28 000 войници, 151 оръдия, 400 коня, няколко склада с боеприпаси, лекострелково въоръжение, хранителни продукти и вещево доволствие. Генерал Киселов прави посещение при пленените румънски офицери в казармата и се интересува от техните нужди. Той разговаря учтиво с пленения бригаден командир, полковник Камарашеску и похвалва храбростта на войските му.

С просълзени очи и развълнуван глас, румънският офицер благодари и казва:

“Знаех, че вашите войски се храбри, но никога не допусках,че ще бъдат толкова безстрашни и безукорни храбри, както в днешния бой!”

Останалите румънски офицери си помислили, че при тях е дошъл самият фелдмаршал Макензен, но когато чуват българската реч-са разочаровани.

Нима ни победиха българите, а не германците!?

Румънският вестник “Национал“ три дена след боевете пише, “Битката за Тутракан продължи пет дни и пет нощи. Румънците се биха един срещу трима и то под огъня на една от най-мощните артилерии в света”.

Вестникът по-нататък продължава своя венцехвалебствен и пълен с лъжи панагерик: “Румънските войници хвърляли всичко от себе си, за да могат да атакуват по-лесно българите. Може и да има в историята по-щастливи войници, но и не по-храбри от нашите!

За съжаление във фалшификациите за битката се включва и германският вестник “Франкфуртер алгемайне“, който пише, че Тутракан паднал благодарение на мощния огън на германската артилерия и че атаката на българите успяла, поради участието в нея на германската бригада на полковник Боде, която първа влязла в града!

Това са безсрамни лъжи, които искат да отнемат част от заслужената слава на българските войски, тъй както това направиха сръбските медии и политици след победата на 2-ра българска армия при Одрин в Балканската война, когато приписаха славата от превземането на Одринската крепост на сръбският генерал Степан Степанович и неговите 2 дивизии.

Въпреки своето надменно отношение към българските си съюзници фелдмаршал Август фон Макензен след превземането на Тутракан заявява:

Българската армия е една от най-добрите в света”.

Победата при Тутракан е твърде скъпа. В боя падат 1764 души, а 7357 са ранени, само защото всички се хвърляха безогледно срещу румънските фортове, готови да измрат до един, но да сломят отбраната на противника.

Източник / Просвещението ©

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Защо река Нил тече нагоре

Вероятно и аз като вас, не съм мислил много за това, как река Нил в Африка тече от юг на север и трябва да премине през кривината на Земята. По принцип водата се спуска отгоре надолу. И така да се върнем към въпроса: Как 6853 км река в Северна Африка […]
Защо река Нил тече нагоре
error: Съдържанието е защитено!!!