Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Антарктида и нейният мистериозен пазител



Задавали ли сте си въпроса – Защо експедициите до Южния полюс са били обвити в такава мистерия и защо толкова много учени са загинали при мистериозни обстоятелства?

Събитието, което се било провело през февруари 2012 г., може да се сравни по важност като с първия полет в космоса с пилоти. След 20 години работа руските изследователи на Антарктида били пробили почти 4-километрова дебелина лед и били достигнали повърхността на подледниковото езеро Восток. Учените се били надявали, че в езерото, което не е било в контакт с околния земен свят от милиони години, ще даде възможност да се открият отговорите за многото тайни на ледения континент и Земята.

50-те години на XX век.

За Антарктида се знае прекалено малко, да не кажем, че за този период почти нищо не се знае. От шестимата полярни изследователи, които тръгнали към полюса от станция Мирни, само двама били успяли да се върнат. Според официалната версия хората са били загинали поради силна буря и измръзване. Но в действителност това не е било така.

За случилото се по време на този трагичен преход е бил разказал на света съветският полярник Юрий Ефремович Коршунов, който по чудо бил оцелял в Антарктида по време на прословутата експедиция до Южния полюс в края на 50-те години на миналия век.

Убийствени топки

Беше полярен ден и почти през цялото време на пътуването ни имаше прекрасно време. Термометърът показваше само минус 30 ° С, нямаше вятър – това е рядкост за Антарктида. Изминахме маршрута за три седмици, без да губим нито минута за ремонт на колата. Като цяло всичко вървеше твърде добре …

Антрактида и нейният мистериозен пазител

Проблемът започна, когато създадохме лагер на точката, която по всички наши измервания съответстваше на Южния магнитен полюс. Всички бяха изтощени, така че си лягаха рано, но не можеха да заспят. Чувствайки се смутено, станах и напуснах палатката.

Metpax триста от нашия терен с висока проходимост, видях някаква светеща топка. Подскачаше като футболна топка, само че размерите и бяха сто пъти по-големи. Изкрещях и всички изтичаха навън. Топката спря да подскача и бавно се търкулна към нас, променяйки формата си по пътя и превръщайки се в някакъв колбас.

Цветът също се промени – стана по-тъмен и в предната част на „колбаса“ започна да се появява ужасна муцуна без очи, но с дупка, подобна на уста. Снегът под „колбаса“ изсъска, сякаш е горещ. Устата се раздвижи и, за бога, ми се стори, че „колбасът“ казва нещо …

… Експедиционният фотограф Саша Городецки продължи напред с камерата си, въпреки че ръководителят на групата Андрей Скобелев викаше да не се осмелява да се приближава до “наденица”, или още по-добре, да стои неподвижно! Но Саша продължи да върви, щраквайки с фотоапарата. И това нещо … То мигновено отново промени формата си – изпъна се на тясна панделка и около Саша се появи светещ ореол, сякаш около главата на светец. Спомням си как изкрещя и изпусна апарата …

Антрактида и нейният мистериозен пазител

В този момент иззвъняха два изстрела – Андрей Скобелев и нашият лекар Рома Кустов, който стоеше вдясно от мен, бяха уволнени. Струваше ми се, че стрелят не с взривни куршуми, а с бомби – това беше звукът. Нажежената панделка набъбна, излезнаха искри и някаква къса мълния се пръсна във всички посоки …

Втурнах се към Саша. Той лежеше легнал и … беше мъртъв! Задната част на главата, дланите и, целият гръб изглеждаше овъглен, полярният специален костюм се превърна в парцали…

Опитахме се да комуникираме по радиото с нашата станция “Мирни”, но нищо не се получи, нещо невъобразимо се случваше в ефира – непрекъснато свирене и пръщене. Никога не ми се е налагало да се сблъсквам с такава дива магнитна буря! Тя продължи и трите дни, които прекарахме на полюса. Камерата беше разтопена като от директен удар на мълния. Сняг и лед – където лентата „пълзеше“ – се изпариха, образувайки пътека с дълбочина половин метър и широчина два метра.

Погребахме Саша на полюса. Два дни по-късно Кустов и Борисов умряха, а след това Андрей Скобелев. Всичко се повтари…

Работихме навън, настроението беше потиснато … Първо се появи една топка – точно на хълма на Саша, а минута по-късно – още две. Този път видяхме всичко: топките се появиха така, сякаш се бяха сгъстили от въздуха, на височина около стотина метра, бавно се спуснаха, увиснаха над земята и започнаха да се движат по някакви сложни траектории, приближаващи се към нас.

Антрактида и нейният мистериозен пазител

Андрей Скобелев снима и аз измерих електромагнитните и спектрални характеристики – устройствата бяха предварително настроени на сто метра от колата. Кустов и Борисов стояха наготово до карабините. Започнаха да стрелят веднага щом им се стори, че топките са разтегнат и се превръщат в „наденица“.

Когато се възстановихме от шока, балоните изчезнаха, въздухът се изпълни с миризма на озон – сякаш след силна гръмотевична буря. А Кустов и Борисов лежаха в снега. Веднага се втурнахме към тях, мислехме, че все пак можем да помогнем с нещо. Тогава те обърнаха внимание на Скобелев – той стоеше с длани до очите, камерата лежеше на леда на около пет метра, а той беше жив, но нищо не помнеше и не виждаше нищо.

Той … Страшно е да си спомня дори и сега … беше като бебе. Отидох, пръскайки течност наоколо. Скобелев през цялото време хленчеше и се лигавеше… На връщане към базата той умря …

Прибирайки се вкъщи, решихме да кажем истината – случилото се беше твърде належащо. За моя изненада ни повярваха. Нямаше обаче убедителни доказателства. Но те не изпратиха нова експедиция до поляка – нито изследователската програма, нито липсата на необходимото оборудване позволяват …

… Доколкото разбрах, същото нещо, което ни се случи на нас, се е случило и през 1962 г. с американците. .. “

Тази история на полярния изследовател Юрий Коршунов е била публикувана в един от американските вестници.

Какво било това, което е нападнало учените?

Следващата група изследователи, която била отишла до Южния магнитен полюс, била американска експедиция, която била тръгнала от станция Midway. Това се случва през 1962 година. Американците били взели предвид тъжния опит на съветските си колеги като били взели най-модерното си оборудване. 17 души участвали в експедицията на три теренни превозни средства, които били поддържали постоянна радиовръзка един с друг.

Никой не е бил загинал в тази експедиция. Но хората се били върнали само с една оцеляла кола и на ръба на лудостта. Всички незабавно били евакуирани в родината си. Много малко се знаело за случилото се досега. Няколко статии във вестници и две статии в научни списания. Всичките тези събития били незабавно класифицирани.

След завръщането в родината си, почти половината от участниците в кампанията се били озовали в психиатрични клиники. Следователно може да предположи, че без интригите на загадъчните „чудовища“ въпросът не свършва до тук. Предполагало се, че участниците в първата експедиция до Южния полюс също са се били срещнали с топките-убийци по пътя си.

Както знаете, първият бил американският изследовател Робърт Сокол Скот през 1912 година. По пътя към полюса експедицията била загубила тогава само един човек. След като поставили знамето, изследователите потеглили на връщане и… умряли. Според официалната версия Скот и другарите му са били загинали, защото са загубили пътя си, оставяйки без храна и замръзнали. Съществуват обаче подозрения, че в допълнение към естествените бури и лошото време, полярните изследователи няколко пъти са се били сблъсквали с някои необясними аномалии, в резултат на което те загинали един след друг.

Досега не е било възможно

да се обясни феноменът, наблюдаван от полярните изследователи. През 1966 г. изследователите дали на топките-убийци името Плазмозавър. Американският физик Рой Кристофър изразил мнението, че тези антарктически чудовища са били някакъв вид електрифицирани живи същества, плазмени съсиреци.

Антрактида и нейният мистериозен пазител

Според американския изследовател плазмозаврите можели да предизвикат халюцинации у хората и да ги шокират с електрически разряди. Кристофър ги бил класифицирал като живи същества, възникнали в природата още преди органичните форми на живот да се появят на Земята. Разбира се, това е само версия.

Смятало се, че плазмозаврите са били най-древните от всички живи същества на Земята. Това е просто не органичен живот, а енергийна субстанция. Академик В. Казначеев бил предположил, че те имали зачатъците на разума.

Друг учен – Константин Циолковски – пише още по-рано, че „изхвърленият енергиен живот е по-древен от протеините, защото материята не се появява веднага толкова плътна, колкото сега“.

Плазмоидите са били наблюдавани

не само в Антарктида, но и на обикновени места. Имало градски фотографии, на които отнякъде са се били появили странни топки.

Може би с течение на времето това мистериозно явление ще престане да бъде тайна. Кой знае, може би благодарение на последните успехи на руските изследователи в Антарктика, мистерията на плазмозаврите също ще бъде разгадана.

Kryons се страхуват от топлина

Заедно с ефемерните плазмозаври на Антарктида, са били срещнали и други доста материални същества. Kryons. Тези страшни бели същества са били като прилепи, само няколко пъти по-големи и по-опасни. Наричат ​​ги още чудовищата на Хорвица. Кръстени на Исак Хорвиц, който за първи път описва срещата им.

През лятото на 1960 г. полярният изследовател е бил на експедиция до Южния полюс. След като открил, че магнитологът Стопард е бил изчезнал. Следвайки стъпките му, Хорвиц стигнал до пукнатина в леда, в която се бил спуснал в тъмнината със здрави въжета. В дълбините видял тялото на другаря, но до него имало огромни следи, подобни на плъхове. Малко по-далеч в тъмнината имало две светлини – очите на чудовището. Горвиц не бил казал на никого за това, което бил видял, за да не го счетат за луд. Но скоро след това още двама полярни изследователи били изчезнали. Изядените им тела били открити няколко дни по-късно на около километър от мястото. В останките им нямало кости.

Исак си спомнил за чудовището и след това се срещнал с него на живо. Веднъж били излезли с негов колега, където работели, и видяли нещо, което наподобявало огромен бял прилеп. Хорвиц бил стрелял по него и успял да го рани.

След това кръвта на този прилеп била изследвана от учените. Оказало се, че кръвта не е била само кръв. По състав тази течност била наподобявала антифриз, който не замръзва при ниски температури. Очевидно е било, че този вид прилепи живеели само в студа. При минус 30 или дори минус 40 те можели да умрат, защото за тях това е било твърде горещо.

Скептиците наричат ​​всички тези истории пълни измислици. Но нито една от страните нямала неопровержими доказателства.

Лед, който пее

Малко повече от половин век е било необходимо за науката за да започнат непрекъснато да изучават Антарктида.

Антрактида и нейният мистериозен пазител

Наскоро например били открили, че в древна Антарктида, която е била тропически континент, е живял някога един от най-тежките динозаври (с тегло 15 тона!) – Елазмозаври. Палеонтолозите били открили това морско същество с дълго гърло на антарктическия остров Сеймур още през 1989 г., но успяли да завършат разкопките едва през 2017 г. Елазмозавърът е бил наречен чудовището от Лох Нес на Антарктида.

Континентът може да разкаже много не само за Антарктида, но и за Земята. Тук е бил най-старият лед в света. Учените казвали, че то е по-ценен дори от златото и го наричали ​​„машината на времето“. Този лед също така можел да пее.

Хората не чуват звуци с честота от пет херца, но специални сензори го били уловили. Това “пеене” карало вятъра да се движи по леда, казали американски изследователи. Песента се променя леко, когато ледът се стопи. „Все едно някой свири на флейта “, казва Жулиен Чапут, геофизик от Държавния университет в Колорадо.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!