Астролабията – древният астрономически компютър



Този древен инструмент е създаден преди повече от две хилядолетия, когато хората все още са вярвали, че Земята е центъра на Вселената. В миналото Астролабията са я смятали за първият древен астрономически уред. Безспорно тя е устройството с най-дълбоката мистерия и красота.

История на астролабията

Първата астролабия се е била появила в Древна Гърция. Витрувий в своята „Десета книга за архитектурата“, споменава за астрономически инструмент наречен „паяк“. Той споделил, че самото устройство било изработено от астронома Евдокс, докато други казват, четова е бил Аполоний. Една от основните характерни части на този инструмент бил барабанът, където били нарисувани небето заедно със зодиакалния кръг.

Астролабията - древният астрономически компютър

Астролабията на гръцки означава „вземам звездите”, защото с този уред действително е могло да се определи разположението им и по-добре „да се чете” звездното небе.

Най-старият астролаб достигнал до нас, датира от Х век и произхожда от Испахан. По-късно астролабията става най-популярният уред в областта на класическата астрономия. През ХVІІІ век се бил употребявал дори и в мюсюлманския свят. Този уред играел ключова роля при предаването на геометричните методи, прилагани в астрономията поради, което пряко спомогнал за еволюцията на науката астрономия.

УРЕД ЗА АСТРОНОМИЯ

Популярността на астролабия е в пряка зависимост от полезността му. Това е преносим уред, позволяващ не само измерването на височината на звездата над хоризонта, но и незабавното определяне на местонахождението на Луната, Слънцето и планетите спрямо звездите, както и всякаква друга величина от астрономията. Освен това с него е могло през нощта да се определи, колко е часът, както и да се предприемат многобройни геодезични наблюдения. Неговата друга употреба е била например при изчисляването на разстоянието на видим обект или на височината на една планина. Не бива да се забравя и употребата му, за правене на хороскопи в древността.

Астролабията - древният астрономически компютър

СТЕРЕОГРАФИЧНА ПРОЕКЦИЯ

Ако си представим небето като небесен свод, върху който са „окачени” звездите, астролабията е стереографична проекция на тази небесна полусфера върху плоскост с формата на голям кръг. Това фиктивно представяне е полезно, когато търсим да установим ъгловите разстояния от тези звезди спрямо визуалната линия на наблюдателя, но не и разстоянията в километри. Този тип проекция, ако приемем свидетелството на Синезиус от Сирена, дължим на гръцкия астроном Хипарк (І век пр.н.е.). Четири века по-късно геометричното й представяне е дадено от Птоломей в „Планисфериум”.

ИНТЕРЕСА НА УСТРОЙСТВОТО

Предимството на стереографичната проекция е двойно. Тя ни позволява да бъдат представени всички кръгове от небесната сфера в проекционна плоскост. С други думи ни дава точно съответствие при проектирането върху плоскостта като няма нито един ъгъл деформация. За сферичната астрономия тя е средство, което ни дава истинските ъглови разстояния между небесните тела по отношение на координатна система (небесни меридиани и паралели). Нещо повече, това определяне на местоположението се извършва почти автоматично, тъй като уредът функционира като аналогичен калкулатор. Ето, защо не е трудно да се разбере, защо астролабията се радва на такъв успех сред учените от Средновековието. Успех, който се измерва с впечатляващия брой арабски трактати по адрес на уреда… и с преводите им на латински език.

ОПИСАНИЕ И УПОТРЕБА НА АСТРОЛАБИЯТА

Астролабията е плосък уред, който съдържа на лицевата страна в горната си част една матрица, където е стереографската проекция на екватора, тропиците и хоризонта при определена географска ширина със Северния небесен полюс като център на проекция, ако имаме северна ширина.

Тази матрица съдържа мрежа от вертикални и хоризонтални кръгове: 1. Азимутите, измерващи ъгловите разстояния на една звезда по отношение на небесния меридиан; 2. Кръговете от небесната сфера, успоредни на линията на хоризонта, или височинни паралели над хоризонта, които измерват височината на една звезда по отношение на хоризонта на наблюдателя. Всяка географска ширина, от която се наблюдава, притежава собствена мрежа, защото проекцията на координатите на небесната сфера не е същата при две различни географски ширини. Върху матрицата има ажурен диск – паяжина, наречен така поради мрежовидния си аспект.

Астролабията - древният астрономически компютър

Този диск символизира видимото въртене на Слънцето и на звездите над хоризонта на наблюдателя: 1. Показалци, които са стереографската проекция на забележими звезди (относителните координати на средно от 15 до 50 звезди са написани върху една паяжина); 2. Разграфен пръстен представляващ еклиптиката, т.е. големия кръг на небесната сфера, описван от Слънцето във видимото му движение около Земята. Паяжината може да се маха и поставя и се върти около оста си.

Наблюдателят, който си служи с астролабия, избира едно небесно тяло, пренася го в паяжината и измерва неговата височина над хоризонта с помощта на ъгломер, закрепен на гърба на уреда – който би могъл също да служи за геодезически измервания. Достатъчна е след това да завърти паяжината върху съответстващата позиция, върху мрежата, на височината на звездата, за да получи пълните й ъглови координати и заедно с това и координатите на всички други небесни тела, проектирани върху паяжината.

Той може да получи и точния час на нощта (звездния час) или деня (слънчевия час) благодарение на часовото разграфяване в долната част на астролабията.

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

В мозъка е открит превключвателя на съзнанието

Случвало ли ви се е някога да сте били в съзнание, а в следващия да не сте. За първи път изследователи успяли да „изключат“ съзнанието на човек чрез електрическо стимулиране на единична зона от мозъка. Учените повече от век проучвали индивидуалните региони на мозъка, изследвайки тяхната функция чрез електрошок, който […]
В мозъка е открит превключвателя на съзнанието
error: Съдържанието е защитено!!!