Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Безкрайността и нейната история



Търсенето на физиците за теорията на всичко е водено главно от отношението им към концепцията за безкрайността. При представянето на въпроса относно физиката на елементарните частици, например, появата на безкраен отговор винаги се приемало като предупреждение за грешната посока в изследователския процес за теорията на всичко.

Така в продължение на десетилетия неизбежната поява на безкрайността се регулирала от странен процес на изваждане, който елиминирал безкрайната част от изчислението, оставяйки само краен остатък, който може да се сравни с реалното наблюдение. Въпреки че резултатите от тази така наречена “нормализация” донесла решения, които се съгласуват с експериментите, винаги е имало дълбока загриженост, че това несъответствие не може да бъде част от физическата реалност.

Всичко се променило през 1982 г., когато теориите за суперструните били възприети с ентусиазъм от някои физици и това било следствие от гениалното решение, което те дали на проблема за безкрайността. Теорията на суперструните не включвала безкрайността по такъв нежелан начин. Общоприето, е било много по-добра теория от досега съществуващите.

Въпросът дали трябва да очакваме материята да бъде безкрайно делима остава този въпрос без отговор. Това изглежда възможно и краят на това търсене ще бъде продиктуван от размера на основния, най-елементарен низ.

Безкрайността и нейната история

Най-далечните градивни елементи на материята не са малки топчета, които могат да бъдат разделени и преразпределени до безкрайност. Засега не знаем дали пространството и времето са постоянни или постоянно се променят. Това, което знаем, е, че дискретните структури са безкрайно по-сложни за работа от непрекъснатите, поне ако ги погледнем от теоретична гледна точка.

Теорията на струните отразява общата практика на учените,

които вярват, че появата на реалната безкрайност в теорията на физиката е индикация, че теорията е надхвърлила всякакви възможности за своето приложение. Има нужда от подобрение и при надграждането на безкрайните концепции, които плавно се превръщат в големи крайни количества, тъй като рампата (наклон) може магически да се превърне в стълба.

Космолозите, от друга страна, традиционно са готови да приемат по-сериозно прогнозата за реалните безкрайности, като същевременно не изключват възможността това да опровергае най-важните ни математически теории. Включването на концепцията за безкрайност в техните различни мирогледи е доста разнообразно. Вселената може да бъде безкрайна по размер или може да бъде пред безкрайна бъдеща историческа еволюция или може да включва безкраен брой звезди.

Всички тези възможни безкрайности изглежда не застрашават пряко спектъра на реалността. В крайна сметка те може дори да не съществуват. Истинските безкрайности обаче са много по-обезпокоителни и в продължение на десетилетия космолозите се чувстват щастливи да живеят с идеята, че пространството и времето са започнали преди няколко милиарда години, в мистериозната точка от пространството и времето, наречена единица, където температурата, плътността и почти всичко била безкрайна.

Освен това, когато големите звезди изчерпват енергийните си запаси и се срутват под силата на гравитацията, те изглеждат обречени – поне в нашите теории, да достигнат състоянието на безкрайна плътност за крайно време. Впечатляващо е, че тези случаи изглеждат обвити в мистериозна граница, известна като хоризонт на събитията на черната дупка. Не можем да ги видим, само за да открием гравитационните изкривявания, които причиняват в заобикалящата ги среда.

Физикът Роджър Пенроуз се задоволява с идеята, че състоянията на истинска безкрайност възникват в центъра на черната дупка, въпреки че не можем да ги наблюдаваме там. Той предполага, че законите на природата осигуряват формата на “космическата цензура“, гарантирайки, че такива естествени безкрайности винаги са ограничени от хоризонтите на събитията. Това ни напомня за небесния посредник, използван от средновековните философи, за да се избегне създаването на когнитивна празнина във всеки естествен процес.

Космолозите разчитат на друга странна безкрайност

възможността за безкрайното бъдеще. От това твърдение възникват редица въпроси. Съществува ли Вселената вечно? Какво означава завинаги? Може ли животът, под каквато и да е форма, да продължи вечно?

Безкрайността и нейната история

Освен това има светове с безкраен размер.

Тук космолозите трябва да се сблъскат с “парадокса на безкрайната имитация“. Освен това, за всяка история, която се случва, трябва да има всички възможни алтернативни ситуации, които се случват някъде другаде във Вселената. Това е голямо предизвикателство за всеки тип морал, но и за теологията на почти всяка религия (нека си припомним тук Джордано Бруно) и неговата теория за безкрайните светове, което бил поводът да го изгорят на клада.

Някои учени намират този факт за особено проблематичен, дотолкова, че с удоволствие биха застъпили теорията за съществуването на вселена с ограничени размери. Важно е да се отбележи, че ограничеността на скоростта на светлината ни предпазва от контакт с нашия спасител и други части на безкрайния свят. Така че за практически цели можем да виждаме и получаваме сигнали само от ограничената част на Вселената, на около 14 милиарда светлинни години от нас.

Математиците също трябва да се изправят пред реалността на безкрайността. Този въпрос е един от най-големите, които математиците някога са били искани да адресират. Преди сто години математиците са се забъркали в “световната война” за важността на безкрайността, оставяйки много жертви и много огорчение. Някои искали да премахнат безкрайността от математиката и да предефинират границите на математиката, изключвайки всички възгледи за безкрайните количества като реални величини, на които дотогава било позволено да се появяват в математическите доказателства. Периодично те спирали да публикуват и математиците били изгонени, защото искали да изключат онези, които искат безкрайността да съществува в математиката.

В края на 19-ти век Джордж Кантор успява да разбере парадоксите на безкрайността, които първоначално са определени от Алберт Саксонски и Галилей. Как се дефинира безкрайността? Може ли една безкрайност да бъде по-голяма от друга? Има ли абсолютна безкрайност, отвъд която нищо по-голямо не може да бъде изградено или замислено, или безкрайностите продължават безкрайно? Това са въпросите, на които Кантор отговорил много точно.

Но той не живее достатъчно дълго, за да види, как плодовете на неговия гений се срещат с признатата математика. Понижен от фанатичните противници на безкрайната математика, той се отказва за дълго време от своето начинание и изпада в депресия. Умира в санаториум.

Безкрайността и нейната история

Колкото и да е странно, не математиците, а теолозите първи се възползвали от значението на работата на Кантор. Древните и съвременните теолози са се борили да разберат безкрайността, скрита в техните доктрини и вярвания. Бог безкраен ли е? Не трябва ли да е по-голям от другите, по-светски от безкрайностите, като сбора от всички положителни числа? Така че тук имаме способността да различаваме – както направи Кантор – разновидностите на безкрайността. Математическата безкрайност, естествената и абстрактната (трансценденталната).

Древните философи,

започвайки от Зенон, са били очаровани от парадоксите на безкрайността в многото аспекти, които човек може да срещне, но какво да кажем за съвременните философи? От какви проблеми се притесняват те? Съществуват жизненоважни въпроси във връзка между философията и науката относно това дали е възможно да се постигнат безкраен брой цели за крайно време.

Разбира се, този прост въпрос се нуждае от известно изясняване. Например, какво точно имаме предвид, когато казваме “вероятно“, “цели“, “безкрайност“, “число“, крайно “и дори повече, какво имаме предвид, когато казваме “време“? Движейки се все повече и повече в съвременната наука, ние се сблъскваме с поредица от странни проблеми, свързани с безкрайността, като например безкрайна ли е Вселената или е крайна? Ще продължи ли вечно? Безкрайно ли е миналото? Вярно ли е, че нещо вероятно ще се случи в една безкрайна вселена?

Има и странни случаи, когато времето може да бъде крайно, но все още няма край. Обикновено си представяме времето като права линия, която се простира пред нас. Като поредица от войници, които вървят един зад друг, където всеки може да каже кой е напред и кой е отзад, така с линейното време можем да различим бъдещето си от миналото си. Но представете си, че вървят в кръг и всички ще бъдат едновременно напред и един зад друг. И така се случва, ако времето се върне назад, образувайки кръг. Ако времето е безкрайно по този начин, то тогава това ще позволи да се случи пътуването във времето и ще можем да пътуваме без да се случат всякакви парадокси.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!