Българското хоро – връзката с боговете



Освен виждащото се на повърхността и привидната си примитивност, българските традиции съдържат дълбок езотеричен пласт и пазят трудно разгадаеми тайни.

Тайната за голямата им вибрационна мощ, защото почти винаги най-важното, което са правили, е било да настройват човешките души и тела към една или друга вибрация на Природата, към една или друга еманация на нейния Създател.

Така се получавало безкрайното преливане: Човек – Природа – Създател… и обратното.

Но нека спрем сега вниманието си на нещо много конкретно – българското хоро, най-вероятно оставено ни в наследство от тези древни чудодейци – траките.

И тук веднага възниква въпросът: що за идея е това, хората да играят заловени един за друг в кръг, с музиканта, най-често гайдар, в самия му център?… Идеята е такава: хорото да дублира космичното, т.е. да е енергетичен модел на нашата Слънчева система. Дори и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата стрелка – както се движат планетите около Слънцето – и с епизодичната промяна на посоката – по подобие епизодичното ретроградно планетно движение от гледна точка на Земята.

Всичко това е обмисляно до най-малки подробности от древните мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ навсякъде – навън и навътре, във всички пространства и измерения на видимия и невидимия свят.

Българското хоро - връзката с боговете

Ще рече: нашето хоро, за което някои днешни „умници“ твърдят, че е изживяло своето време, всъщност е истински ретранслатор на космична енергия и същевременно – мощен генератор на психична, физична, биологична и духовна мощ за играещите го.

И този генератор безотказно е служил на българите, като ги е зареждал с нови сили в продължение на хилядолетия. На всички празници и най-вече всяка неделя без прекъсване – хиляди, стотици хиляди недели наред. Селският мегдан или градският площад в неделя е представлявал, така да се каже, вековната дискотека на нашите предци. Но паралелите с днешно време свършват дотук, главно защото на хорото тогава идвали всички – и млади и по-възрастни, и деца и старци. Всички поколения и цялата общност – в един общ ритъм. Удивителен и свещен ритуал на единението.

Като имаме предвид и това, че нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали най-вече на хорото и същото е продължавало много дълго време, през цялата българска история, значи освен другото, то се е изявявало и като един от главните ваятели на бъдещите поколения – нещо от всеобщото настроение и от ритъма тогава завинаги се е вграждало в темелите на нацията, в посоката на нейното развитие. Бавно, но непрестанно – както се образуват сталагмитите и сталактитите – се е изграждала и тя, за да получи трайност и вечност.

Може да се каже и така: нашето хоро е българският цигун или традиционната ни йога.

И убеден съм, няма да е далече времето, когато то съзнателно ще се използва по този начин, поддържайки здравето, силите и способностите на практикуващите го на високо равнище. Ще разкрия тук и една тайна: необикновените успехи на българския футбол в Америка през 1994 година до голяма степен се дължаха и на хорото, въведено (съзнателно или не) като основен метод за възстановяване след мач и за настройване преди мач. Това вероятно е главният принос на треньора Пенев тогава.

Векове наред, щом е идвал празник, към хорото на мегдана (на площада) от всички страни са се стичали пременени и нагиздени жени и мъже, събирало се е голямо и въодушевено човешко множество. И скоро там се е завихряло такова буйно веселие, такава вакханалия на духа, каквито днес трудно можем да си представим. А в центъра на хорото гайдарят се е чувствал почти като свещенодействащ шаман, който твори чудеса. Може би защото чудесата тогава наистина ставали… А защо ли пък да не започнат да стават и днес?!.

Източник: tayni.net; Просвещението

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Мъртвите хора виждат погребението си

Вярно ли е, че починалите хора виждат погребенията си, този въпрос представлява интерес за хората още от появата на първия човек. В крайна сметка всички се страхуват от деня, когато ще трябва да напуснат този свят, защото никой не може да каже, какво ги очаква там и дали съществува отвъдният […]
Мъртвите хора виждат погребението си
error: Съдържанието е защитено!!!