Връзката на прераждането с ежедневието
1 mth


Преди много, много години човекът е имал по-хармонична връзка с природата и нейните закони (като прераждането), отколкото днес. Животът и смъртта са само двете противоположни страни на живота, които са еднакво важни и необходими. Имайки това предвид, нашите предци не се страхували от смъртта и вярвали, че мъртвите при подходящи обстоятелства могат да общуват с тях, тъй като светът на мъртвите и живите са едно цяло.

Индианците, например, не само не се страхували да напуснат земните си тела, но всеки смел индианец имал собствена изключителна употреба на Песен на смъртта, която пеел, когато знаел, че му идвал края.

Освен това имало обичай, в който през първия ден на новолунието младите се развихряли като луди, а старите танцували и пеели, за да покажат радостта си, казвайки, че както луната умира и оживява, така и те, които щяли да умрат, или да живеят отново.

Във всички народи откриваме някои смъртни ритуали,

които ясно показват вярата, че смъртта не е край, а вид преход. В Бали например мъртвите са погребвани в специални кули с шумни церемонии, в древна Скандинавия важните мъртви са били оставяни да плават в светлинна лодка, а в Ангола ги поставяли в пещери.

Връзката на прераждането с ежедневието

Човешкият дух изучава смъртта от зората на света, търсейки отговор на нейните мистерии. Защото ключът към въпроса за смъртта отключва вратата към живота. Общото знание за древната мъдрост сред тези народи е прераждането.

Според него всички хора (подобно на другите форми в природата), следват цикъл на живота, смърт и прераждане, които пък се управляват от закона на кармата (причина и следствие). Този цикъл е еволюционен, тоест в крайна сметка води до обединението на човека с Бога.

Ако се задълбочим в този древен закон ще видим,

че той ни учи, че нищо не е случайно, и че ние сме лично отговорни за нашите действия и техните резултати. Това не е фаталистичен възглед, според който сме длъжни да продължим да живеем и да плащаме за грешките от миналото, което дори не помним, както може лесно да си помислим, а точно обратното.

Няма бог, който да решава живота ни, той ни облагодетелства или ни наказва според „личните си постъпки“, но вместо това всичко, което ни се случва, е резултат от някакво наше действие. Така че всичко се случва с причина. Тази причина, която може да е толкова стара, че да не си спомняме за нея (в миналите ни животи). Тя е свързана със скрития смисъл, мистерията на живота, за което сме дошли тук, за да я открием. В крайна сметка дори това, което сме направили в този живот, е трудно да си спомним.

Връзката на прераждането с ежедневието

И точно, както всеки цикъл на живот в природата (ден и нощ, зима и пролет) е ново начало, ново раждане, така и всяко въплъщение на душата е урок, който трябва да се научи. Независимо дали има смисъл за нас или не, теорията за прераждането може да ни накара да избягаме малко от линейния възглед за света, според който еволюцията протича през цикли които се редуват един спрямо друг.

Във всеки от нас “живеят” събитията и спомените от миналите ни животи.

Точно както преживяванията от детството влияят до известна степен на по-късната зряла възраст, така и съхранените знания от миналите ни животи влияят върху настоящите ни избори и решения. Настоящето е неразривно свързано с нашето минало…

С какво може да ни помогне разбирането на закона за прераждането в ежедневието ни:

• Да премахнем страха от смъртта, от който произтичат много негативни емоции като тревожност, фобии, вина, болка за неща, които не заслужават нашето внимание… Знаейки, че човекът е душа, а не просто материя, той може да се освободи от потиснатите чувства, които го натежават и да се превърне в това, в което е в действителност. За тези, които искат да го знаят смъртта сама по себе си е творческа сила. Висшите духовни ценности на живота произтичат от съзерцанието и изучаването на смъртта.

• Придобиване на отговорност.

Няма съдия след смъртта, който да ни изпрати в рая или в ада. Единственият съдник във всеки момент от живота е самият аз, който свободно избира действията, които прави, всяко от които има съответните последствия. Ако знаем, че каквото и да правим, ние си го плащаме, то тогава постепенно започваме да поемаме отговорност за себе си и хората около нас нас.

• Да открием скрития си потенциал и да придобием самосъзнание.

Тъй като човекът е много стар, душата му носи знания, и преживявания, за които не подозираме. Ако влезем в процес на “изследване” на вътрешния човек, то тогава постепенно ще успеем да го открием. Ние възприемаме тези и други страни от себе си по много начини, като видения, сънища, проницателни мисли, интуиция.

Връзката на прераждането с ежедневието

• Да разбираме по-добре хората около нас и взаимоотношенията между нас.

Знаейки, че нищо не се случва случайно, разбираме, че хората, които срещаме, имат на какво да ни научат и може би не ги срещаме за първи път. Специалистите твърдят, че връзката, която е особено проблемна, може да има корени в миналото, а също така, и че любовта от пръв поглед се случва, защото има осъзнаване на връзка от минали живот.

• Да придобием сила, контрол, избор и увереност във всички наши действия.

Фактът, че не виждаме нещо, не означава, че то не съществува. Например, знаем ли къде отиваме и какво правим в съня си? Светът на сънищата ни въздейства, тъй като съдържа скрити символи на една непозната страна от самите нас. Влизането в контакт с несъзнателната, ирационална страна на живота, свързана със смъртта (както със съня), ни помага да опознаем и контролираме по-добре съзнателната страна на живота. Смъртта и сънят в древна Гърция били като братя близнаци, които живеели в Подземния свят.

• Да открием смисъла и целта на живота.

За да разберем нашите взаимоотношения с Вселената, трябва да преодолеем ограниченията, наложени ни от концепциите за пространството и времето, които са произволни концепции, които сме си наложили, за да можем да интерпретираме света въз основа на нашите сетива. Но наистина ли светът е такъв, какъвто го виждаме? Човек има минало, което не помни и следователно бъдеще, което е съмнително. Ако мислим, че идваме от нищото и свършваме в нищото, то тогава какъв би бил смисълът на живота? Като разберем теорията за прераждането, ще можем да разберем нещото от модела на човешката и световната еволюция.

Връзката на прераждането с ежедневието

Други аспекти на прераждането

Знанието за миналите ни животи може да ни помогне да се излекуваме както физически, така и психологически, като открием истинските им причини. Днес в медицинската терминология думата “психо-соматичен” човек е много модерна. Всичко, което не можем да интерпретираме или излекуваме, се дължи на “психологическите причини“.

Но има няколко случая на пациенти, които са били излекувани почти автоматично от някакъв хроничен или неразгадаем проблем, след като са били подложени на хипноза, по време на която са открили причината за заболяването в някакъв минал свой живот. Също така според една теория някои психопати имат множество личности, докато се борят с миналите си животи (като приемник, който улавя няколко радиостанции наведнъж).

Нашето духовно семейство и откритието за сродната душа

Наистина показател за духовна еволюция е броят на различните и разнообразни личности, които привличаме. Много пъти, наблюдавайки около нас, откриваме, че нашите приятели и познати си приличат. Това се случва, ако се стремим към духовно самоусъвършенстване.

Тогава чрез хората около нас можем да открием моделите, които следваме и посоките, които трябва да поемем. Хората, с които „пътуваме“, могат да играят различни роли, както огледало отразява образа на това кои сме ние. Катализатор: дава ни движеща искра в търсенето. Водач-учител – показва ни пътя и ни помага да виждаме по-ясно с него. Съюзник – те са хората, на които имаме пълно доверие и с които можем да бъдем напълно себе си.

Често в религията, изкуството, и в науката откриваме подобни умове, работещи заедно като едно. Понякога цели села се прераждат заедно, за да постигнат някаква обща цел, важна за тях или за човечеството.

Връзката на прераждането с ежедневието

Често има и специална връзка между двама души (не само романтична), в която имат усещането за „повторна среща“. За да се считат двама души за сродни души, те трябва да са в хармония един с друг на всички нива, да отговарят на нуждите си съзнателно или несъзнателно и да общуват вербално или невербално.

Тогава имаме общуване на душите, което издига и предлага удовлетворение и свобода. Това са 2 енергийни честоти, много подобни една на друга, които излъчват едновременно, докато това излъчване трае и продължава през всички сезони. Мнозина търсят да намерят сродната си душа чрез ретроспекции. Но често това създава повече объркване, тъй като за да се разпознае сродната душа, когато се появи, човек трябва да е фокусиран върху по-високата част от себе си.

Има ли начин да си спомним миналите си животи?

Има начин разбира се. Това става чрез хипноза, с тази разлика, че този метод в ръцете на неопитен човек може да причини големи щети (опасност от обсебване или психическа инвазия). По-безопасен метод, използван от розенкройцерите (и по-рано от питагорейците) е практикуването на медитация, която човек си спомня събитията от деня.

Индивидът трябва да вземе предвид значимостта на събитията

и да оцени поведението си спрямо най-високите стандарти, които поддържа. Постепенно вярното прилагане на това упражнение ще доведе до припомняне на миналите животи.

  • Всяка промяна в живота ни (като смяна на работа, място на пребиваване, брак, раздяла, загуба на любим човек) не е нищо повече от малка смърт.
  • Всяко решение, всяко предизвикателство, което предприемаме, всяко ново начало е ново раждане.
  • Всяка вечер един кръг се затваря, за да се отвори нов с настъпването на новия ден.
  • Всяка година в нашия живот е ново раждане, нова възможност за душата да чуе, запомни и познае истинската си природа.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *