Вселената и нейната еволюция



В продължение на векове хората надничали в дълбините на Метагалактиката с надеждата да намерят братя по ум. През 20-ти век обаче, учените преминали от пасивно съзерцание към активно търсене на живот на планетите на Слънчевата система и изпращането на радио съобщения до най-интересните части на звездното небе. Някои автоматични междупланетни станции, след като завършили своите изследователски мисии вътре в слънчева система, пренесли посланията на човешката цивилизация в междузвездното пространство.

Изключително важно е за човечеството да търси себе си в необятното космическо пространство. Това е една от най-важните задачи. Към днешната дата се предприемат само първите и вероятно неефективни стъпки по дългия път към ума на братята. Въпреки това, има и такъв въпрос за реалността на обекта на самото търсене. Например, изключителният учен и мислител от миналия век, И. С. Шкловски, в прекрасната си книга „Вселената, животът, умът“ много обосновано обяснява хипотезата, че човешкият ум вероятно е уникален не само в нашата Галактика, но и в цялата Вселена… Освен това Шкловски пише, че самият контакт с друг ум, може би, ще донесе малка полза на земляните.

Възможността за достигане на далечните галактики

може да бъде илюстрирана със следния пример – ако в началото на цивилизацията от Земята е стартирал космически кораб със светлинна скорост, сега той ще бъде в самото начало на пътуването. И дори ако през следващите сто години космическата технология достигне скорости, близки до светлината, полет до най-близката мъглявина Андромеда ще изисква гориво стотици хиляди пъти по-голямо от полезната маса на космическия кораб.

Но дори и с тази фантастична скорост и най-съвършеното лекарство, с възможността да влезе човек в състояние на спряна анимация и безопасно да се оттегли от него, ще са необходими хилядолетия за кратко запознаване само с един клон на нашата Галактика и нарастващото темпото на научно-техническия прогрес обикновено поставя под съмнение практическите ползи от подобни експедиции…

Вселената и нейната еволюция

Към днешна дата астрономите вече са открили милиарди милиарди галактики, съдържащи милиарди звезди, но учените признават съществуването на други вселени с различен набор от параметри и закони, в които има живот, който е напълно различен от нашия. Интересно е, че някои сценарии за развитието на Вселената като Мулти-вселена, състояща се от много светове, предполагат, че броят им клони към безкрайност. Тогава обаче, противно на мнението на Шкловски, вероятността за поява на извънземен интелект ще има тенденция клоняща към 100%!

Проблемите на извънземните цивилизации

и установяването на контакти с тях са в основата на много международни научни проекти. Оказва се, че това е един от най-трудните проблеми, с които някога се е сблъсквала земната наука. Да кажем, че на някакво космическо тяло са се появили живи клетки (вече знаем, че все още няма общоприети теории за това явление). За по-нататъшно съществуване и еволюция трансформацията на този вид „зърна на живота“ в интелигентните същества ще отнеме милиони години, при условие че се запазят някои задължителни параметри.

Най-удивителното и вероятно най-рядкото явление в живота, да не говорим за ума, може да се появи и развие само на планетите от определен тип. Не бива да забравяме, че тези планети трябва да се въртят около своята звезда по определени орбити, в така наречената зона на живот, благоприятна по отношение на температурните и радиационни условия за средата на живот. За съжаление търсенето на планети в близост до съседни звезди все още е труден астрономически проблем.

Въпреки бързото развитие на орбиталните астрономически обсерватории, наблюденията на планетите на другите звезди все още не са достатъчни, за да потвърдят някои космогонични хипотези. Някои учени смятат, че процесът на образуване на новата звезда от газопраховата междузвездна среда почти сигурно води до образуването на планетни системи. Други смятат, че образуването на земни планети е доста рядко явление. Това се подкрепя от съществуващите астрономически данни, тъй като повечето от откритите планети са т. нар. „Горещи Юпитери“, газови гиганти, които понякога са десетки пъти по-големи от Юпитер по размер и маса и се въртят доста близо до звездите си.

Вселената и нейната еволюция

По това време планетарните системи вече са открити в стотици звезди, но в същото време често е необходимо да се използват само косвени данни за промените в движението на звездите, без прякото визуално наблюдение на планетите. Все пак, ако вземем предвид доста предпазливата прогноза, че земните планети със солидна повърхност и атмосфера се появяват средно около една от 100 милиона звезди, то само в нашата Галактика техният брой ще надхвърли 1000. Тук трябва да добавим и вероятността от появата на екзотика във формирането на живот и на умиращи звезди. Удивителни ситуации от този вид вече са разгледани от класиците на научнофантастичния жанр Станислав Лем и Иван Антонович Ефремов.

В нашата слънчева система

зоната на живот“ е заета само от три планети – Венера, Земя и Марс. В този случай орбитата на Венера преминава близо до вътрешната граница, а орбитата на Марс – близо до външната граница на жизнената зона. Нашата планета е късметлия, защото тя няма високата температура на Венера и ужасния студ на Марс. Последните междупланетни полети на роботизираните ровери показват, че Марс някога е бил по-топъл и че водата е присъствала и в течно състояние. Не бива да се изключва, че следите от марсианската цивилизация, толкова много пъти и колоритно изобразени от писатели на научна фантастика, някой ден ще бъдат открити от космическите археолози.

Жалко, но досега нито експресният анализ на марсианската почва, нито сондирането на скали не са открили следи от живи организми. Учените се надяват, че предстоящата международна експедиция на космическия кораб до Марс ще изясни ситуацията. Тя трябва да се осъществи през първата четвърт на този век.

Така че животът може да не се появи във всички звездни системи, защото едно от задължителните условия е стабилността на излъчването на звездата в продължение на милиарди години, както и наличието на планети в нейната жизнена зона.

Възможно ли е да се оцени със сигурност времето на първото раждане на живота във Вселената? И да разберем дали това се е случило по-рано или по-късно?

За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем още веднъж в историята на Вселената, до мистериозния момент на Големия взрив, когато цялата материя на Вселената е била групирана „в един атом“. Нека си спомним, че това се е случило преди около 15 милиарда години, когато плътността на материята и нейната температура са били склонни към безкрайност. Първичният “атом” не може да се понесе и разпръсне, образувайки свръхплътен и много горещ разширяващ се облак. Както при всеки газ, който се разширява, температурата и плътността му започват да падат. Тогава, в резултат на еволюцията, от него се формират всички наблюдавани космически тела – галактики, звезди, планети и техните спътници.

Фрагментите от Големия взрив се разпръскват и сега. Живеем във все по-разрастваща се Вселена, без да я забелязваме. Галактиките се разпръскват една от друга като цветни точки върху надут балон. Можем дори да изчислим, колко много се е разширил нашият свят след свръхмощния импулс на Големия взрив – ако приемем, че най-бързите „фрагменти“ се движат със скоростта на светлината, и тогава да получаваме радиуса на Вселената от порядъка на 15 милиарда светлина години.

Вселената и нейната еволюция

Лъч светлина от светещи обекти в самия край на нашия облак трябва да пътува милиарди години от своя източник до Слънчевата система. Най-любопитното е, че той се справя с тази задача, без да губи леката енергия по пътя. Космическите орбитални телескопи вече правят възможно заснемането, измерването и изследването на това.

В съвременната наука е общоприето,

че фазата на химическата и ядрена еволюция на Вселената, която подготвя възможността за появата на живот, отнема поне 5 милиарда години. Нека приемем, че времето на биологична еволюция е поне средно за другите звезди от същия ред като на нашата планета. Следователно се оказва, че най-ранните извънземни цивилизации биха могли да се появят преди около 5 милиарда години! Такива оценки са просто поразителни! В крайна сметка земната цивилизация, дори ако броим от първите погледи на разума, съществува само от няколко милиона години. Ако броим от появата на писменост и развитите градове, то тогава възрастта ѝ е около 10 000 години.

Следователно, ако приемем, че първата от възникващите цивилизации е преодоляла всички кризи и е достигнала безопасно нашето време, тогава те са ни изпреварили с милиарди години! През това време те успяли да постигнат много – да колонизират звездни системи и да побеждават болестите и почти да постигат безсмъртие.

Но веднага възникват въпроси.

Нуждае ли се човечеството от контакт с извънземни?

И ако да, как да го осъществим? Ще можем ли да се разбираме, да обменяме информация? От всичко казано читателят вероятно вече е схванал същността на проблема с извънземните цивилизации. Това е заплетена плетеница от взаимосвързани въпроси, на повечето, от които все още не е отговорено положително.

Разглеждайки въпросите за живите същества от извънземен произход, Исак Азимов пише, че на нашата планета има само една форма на живи същества и в основата ѝ лежат протеини и нуклеинови киселини, от най-простия вирус до най-големия кит или секвоя. Всички тези живи същества използват едни и същи витамини, в техните тела протичат същите химични реакции, енергията, която се освобождава и използва по същия начин. Всички живи същества се движат по един и същи начин, независимо колко различни биологични видове се различават един от друг в детайли. Животът на Земята е възникнал в морето, а живите същества се състоят точно от тези химични елементи, които са представени в изобилие (или са били представени) в морската вода. В мистериозния състав на живите същества няма загадъчни съставки, няма редки, „магически“ първични елементи, за придобиването, на които би било много малко вероятно съвпадение.

На всяка планета с масата и температурата на нашата планета също трябва да се очаква наличието на океани с вода с разтвор от същия вид сол. Съответно животът, който е възникнал там, ще има химичен състав, подобен на земната жива материя. От това следва, че при по-нататъшното си развитие този живот ще повтори земния?

Вселената и нейната еволюция

Много различни комбинации могат да бъдат събрани от един и същи химичен елемент. Възможно е в младостта на планетата Земя, в самата зора на раждането на живота, хиляди фундаментално различни живи форми да са плавали в примитивния океан. Нека приемем, че един от тях е победил всички останали в конкурентната борба и тук вече не е възможно да се отрече възможността това да се е случило случайно. И сега уникалността на съществуващия в момента живот може да ни подтикне до фалшивото заключение, че именно такава структура на живата материя е неизбежна.

Следователно, на всяка планета, подобна на Земята, химическата основа на живота вероятно ще бъде същата като на нашата планета. Нямаме причина да мислим по друг начин. Освен това целият ход на еволюцията като цяло трябва да бъде еднакъв. Под натиска на естествения подбор всички достъпни региони на планетата ще бъдат изпълнени с живи същества, придобиващи необходимите способности за адаптиране към местните условия. На нашата планета, след появата на живот в морето, е имало постепенна колонизация на прясна вода от същества, способни да съхраняват сол, колонизация на земя от същества, способни да съхраняват вода и колонизация на въздуха от създалите се същества способни да летят.

И на друга планета всичко трябва да се случи по същия начин. На никоя планета от земния тип летящо същество не може да нарасне повече от определен размер, тъй като трябва да се държи във въздуха; морското същество трябва или да има обтекаема форма, или да се движи бавно.

Така че е напълно разумно да очакваме извънземни живи същества да имат познати черти – само от съображения за рационалност. Трябва да се осъществи и двустранна симетрия „дясно-ляво“, както и наличието на отделна глава с разположението на мозъка и сетивните органи там. Сред последните трябва да има светлинни рецептори, подобни на нашите очи. По-активните живи форми също трябва да консумират растителни форми и е много вероятно извънземните, както и хората, да дишат кислород или да го абсорбират по някакъв друг начин.

Като цяло извънземните същества не могат да бъдат абсолютно различни от нас. Няма съмнение обаче, че в конкретни детайли те ще бъдат поразително различни от нас. Кой би могъл да предскаже, да речем, появата на дълбоководни риби, преди човек да може да достигне до дълбочините на местообитанието им?

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

11 когнитивни пристрастия

Когнитивните пристрастия са систематични грешки в човешкото мислене, един вид логически капан. В определени ситуации сме склонни да действаме по ирационални модели, дори когато ни се струва, че изхождаме от здравия разум. Теориите и практиките избрали 11 общи клопки, които ни лишават от обективността. Илюзия за контрол Хората са склонни […]
11 когнитивни пристрастия
Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!