Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Възможно ли е да посетим паралелна Вселена?



Все по-често забелязваме в теоретичните трудове на космолозите за нашата Вселена, че я сравняват със стая с огледала, които отразяват безброй образи в себе си. Ето защо и те смятат, че паралелните Вселени се умножават до безкрайност. Световете на нашите двойници, които сме изоставили и които не са сходни с нашите имат напълно различни природни закони и физически константи.

Идеята за паралелните Вселени изглеждала на учените много подозрителна, защото това било убежището на езотериците, мечтателите и шарлатаните. Всеки физик, решил да говори за паралелните вселени, веднага се превръща в обект на подигравки в очите на колегите си и рискува кариерата, защото дори и сега няма и ни най-малко експериментално потвърждение за тяхната коректност. Но с течение на времето отношението към този проблем се променило драстично и най-добрите умове упорито се опитвали да го разрешат “, казва Мичио Каку, професор в Нюйоркския университет, автор на „ Паралелни вселени “.

Колекцията от Вселени

вече е получила името си: Мултивселена. Все по-често учените посвещават сериозни научни книги по тази тема. Авторът на една от тях, “The Universe Next Door“, астрофизик от Великобритания Маркус Чаун пише:

Нашата Вселена не е една-единствена Вселена, а само една в безкрайна поредица от други, кипяща в реката на времето, като мехурчета пяна. Там, отвъд най-отдалечените граници на Вселената, видими чрез телескоп, има Вселени, които са готови да отговарят на всички възможни математически формули.

Възможно ли е да посетим паралелна Вселена?

Макс Тегмарк, автор на изследването „Паралелни вселени“, заявява: „Природата ни казва по различни начини, че нашата Вселена е само една от многото други Вселени … Понастоящем все още не можем да видим, как тези части се събират до една гигантска картина… Разбира се, много обикновени хора намират тази идея за луда, както и много учени. Но това е емоционална реакция. Хората просто не харесват целия този боклук от безжизнени вселени.

Най-авторитетните физици

на нашето време не остават встрани от тази мания. Например, професор от университета в Кеймбридж, Мартин Рийс, кралския астроном на Великобритания, е сигурен:

Това, което навремето наричахме„ Универсум “, всъщност може да бъде само една единствена връзка в целия ансамбъл. Съвсем приемливо е съществуването на безброй други Вселени, където природните закони изглеждат напълно различни. Вселената, в която се появихме, е включена в необичайна подгрупа, където е разрешен произходът на съзнанието.

Идеи от този вид се вписват в съвременните идеи на физиците и астрономите. И така, нашата Вселена е родена преди 13,7 милиарда години в резултат на Големия взрив. Нищо не предполагало, че това е уникално, еднократно събитие. Такива експлозии могат да се случат безкрайно много пъти, неизменно пораждайки друга извънземна вселена. По този начин, като части от пъзел, те съставят една картина на „Свят като цяло“ – Мултивселена.

Тази идея е изпълнена със странни заключения. „Преследва ни една и съща натрапчива картина – казва иронично американският физик Франк Уилчек. Виждаме безкраен брой наши собствени копия, които почти не се различават помежду си и които водят своя паралелен живот.

Най-общо казано, този вид картина се връща към идеята на американския физик Хю Еверет, който ни я очертал преди повече от половин век, през 1957 г. Той интерпретирал квантовата теория по следния начин:

Приемете, че всеки път, веднага щом ние трябва да направим избор между няколко възможни състояния, нашата Вселена се разделя на няколко паралелни Вселени, много сходни помежду си. Така че има вселена, в която тази вечер ще се срещна с Елена. Има вселена, където срещата няма да се състои. И занапред всеки от тях ще се развива по свой собствен начин. Така че личният ми живот всъщност е само частен случай на голямото разнообразие от съдби, които трябва да се изживеят за мен и всички мои двойници.

В същото време идеята на Еверет

е и брилянтен начин за разрешаване на неизбежните парадокси, които възникват, когато говорим за „машината на времето“. Ами ако изобретателят му, след като се върне назад във времето, изведнъж изпадне в дива меланхолия и реши да се самоубие?

Възможно ли е да посетим паралелна Вселена?


През 1991 г. Възелът на този парадокс е прекъснат от Дейвид Дойч от Оксфордския университет. Наистина можете да пътувате в миналото и дори с пистолет в ръка, но всеки път, когато отидете в миналото, вие се оказвате не във вашата Вселена, а в алтернативна Вселена, която се ражда веднага щом машината на времето кацне. В нашия свят рамката на причинно-следствените връзки е непоклатима.

Обектът пътува от определено време, тече в определен свят и завършва в друго време и друг свят. Но нито един обект не може да бъде пренесен в миналата епоха на същия свят ”- така може да се формулира това преживяване на пътуването във времето, което се трансформира в пътуване в паралелното пространство.

Странно ли е? „Тълкуването на Еверет е неизбежно заключение, което трябва да се направи, ако разглеждаме квантовата теория като универсално учение, приложимо винаги и навсякъде“ – много физици биха се съгласили с тези разсъждения. Други вече се занимават с картографирането на Вселената, която може да побере не една, а безкраен набор от вселени.

Ние сме, уникални и неповторими хора, които се размножаваме, като копия на DVD филми, настанени в различни апартаменти. И ако в тази минута диск № 3234 събира прах в кутията, то тогава някой поставя диск № 3235 в плейъра и някой изважда диск № 3236 от DVD-то, за да го постави в същата кутия… Като цяло всичко, което може да се случи, се случва.

Възможно ли е да посетим паралелна вселена?

Когато учените говорят за паралелни Вселени, те най-често говорят за различни теми – за отдалечени региони на Вселената, за поредица от светове, които все още се разклоняват от нашата Вселена, за краищата на N-мерната вселена и за една от които образува познатото пространство.

Според някои сценарии, енергийната плътност на вакуума понякога може спонтанно да се промени по такъв начин, че това да доведе до раждането на “дъщерна Вселена“. Вселени като тази се разпръскват из Мултивселената като сапунени мехурчета, издухани от дете. Според други сценарии в дълбочината на черните дупки се раждат нови вселени.

Възможно ли е да посетим паралелна Вселена?

Критиците смятат самата хипотеза на Мултивселената за спекулативна. Тя не може да бъде истински обоснована или доказана. Другите Вселени не са достъпни за наблюдение и не можем да ги видим със собствените си очи, както не виждаме вчера или утре. И така, възможно ли е въз основа на известните физически закони или факти да се опише, какво се крие отвъд хоризонта на Вселената? Би било нахално да се твърди, че „няма луна, докато никой не я види“, че няма други светове, тъй като те не могат да се видят. Заслужава ли си да отхвърлим тази „спекулативна фантазия“, ако всеки опит да се опише, какво се крие извън нашия свят е фантастичен по свой начин?

Трябва да се справим само с теоретична основа, върху която не може да се изгради нищо с практическа стойност. Що се отнася до екстравагантността на квантовата теория, по мнението на външен наблюдател, е не по-малко фантастична от разговора за безкрайното множество на Вселените.

Постепенно във физиката

се утвърдил принципът: „Всичко, което не е забранено, неизбежно ще се сбъдне“. В този случай правото на следващия ход се прехвърля на противниците. От тях зависи да докажат невъзможността на тази или онази хипотеза, а от ентусиастите да ги предложат. Така че делът на критиците е да убедят, че никоя от многото Вселени няма право да съществува, в който и да е парсек на n-измереността. И ако можеха да се справят с доказателството, щеше да е доста странно.

Ако нашата Вселена беше само една, би било трудно да се обясни, защо няма място за много други Вселени, докато тази все още е на разположение“ – пише британският космолог Денис Уилям Шиама.

С появата на идеята за „множеството вселени“ Коперниковата революция, която е започнала преди 5 века, достига своя логичен завършек. „В началото хората вярваха, че Земята е в центъра на Вселената“, пише Александър Виленкин. – Тогава стана ясно, че Земята заема приблизително същото място като другите планети. Трудно беше да се примирим с факта, че не сме уникални.

Първо Земята беше изгонена от центъра на Вселената, след това нашата Галактика се оказа еден от малките острови в космоса и сега пространството се умножава като зърно пясък в безкраен набор от огледала. Хоризонтите на Вселената се разширяват във всички посоки, във всички измерения! Безкрайността се превърна в естествена реалност във физиката. И така, някъде в далечината дебнат други вселени. Възможно ли е да се свържем с тях? Може би в научната фантастика е дошло времето да заменим “машините на времето“, които вече са имали достатъчно време да летят из световете на миналото и бъдещето, на “космически машини“, които ще се втурват през нашите звездни светове на трансценденталната геометрия.

Възможно ли е да посетим паралелна Вселена?

Какво мислят учените за това?

През 2005 г. Американският институт по аеронавтика и астронавтика удостоила австрийския физик Валтер Дрешер и немския му колега Йоахим Хойзер с награда за тяхните идеи. Ако идеите, които са предложили, са верни, то тогава Луната може да бъде достигната за няколко минути, Марс за два часа и половина, и 80 дни за пътуване до звезда, която лежи на десет светлинни години от нас. Такива предложения просто не могат да не се появят, защото в противен случай астронавтиката ще стигне до задънена улица.

На какво се основава идеята на Дрешер и Хайзер? Преди половин век немският учен Буркхард Хайм се опитал да съгласува две от най-важните теории на съвременната физика, а именно квантовата механика и общата теория на относителността.

По едно време Айнщайн показал, че пространството в близост до планетите или звездите е силно извито и времето тече по-бавно, отколкото далеч от тях. Това е трудно да се провери, но е лесно да се обясни с метафора. Космосът може да се оприличи на плътно опъната гума, а небесните тела са разпръснати метални топки, монотонно кръжащи над него. Колкото по-масивна е топката, толкова по-дълбока е депресията под нея. Гравитацията, казва Айнщайн, е пространствена геометрия, която видимо изкривява пространство-времето.

Хейм довел идеята си до нейния логичен завършек, като направил предположението, че други фундаментални взаимодействия също се генерират от особеностите на пространството, в което живеем и според Хейм живеем в шестмерно пространство (включително времето). Неговите последователи, Дрешер и Хайзър, довели броя на измеренията на нашата Вселена до осем и дори описали, как човек може да проникне през границите на измеренията, които сме свикнали да виждаме.

Техният модел на „космическа машина“ е следният – въртящ се пръстен и мощно магнитно поле с определена конфигурация, при която с увеличаване на скоростта на въртене на пръстена, намиращият се тук космически кораб ще се разтваря във въздуха, като става невидим (тези, които са гледали филма „Контакт“ по романа на Карл Сейгън си спомнят добре сцената, когато сферичният кораб се върти безумно на едно място и изчезва зад завесата от мъгла – транспортиран до „тунела от червееви дупки“). Така звездният кораб на Дрешер и Хюсер също ще се озове в друго измерение, където според хипотезата на учените, физическите константи, включително скоростта на светлината, ще могат да придобият съвсем различно значение, например много по- голяма. След като се окажат в чуждо измерение, през „паралелната Вселена“ със свръхсветлинна скорост, корабът мигновено ще се озове в предварително зададената цел, било то Луната, Марс или на някоя звезда.

Авторите на работата пишат, че „този проект съдържа недостатъци“, в частност не е напълно ясно как корабът прониква в паралелната Вселена и още повече, как ще излезе от нея. Съвременните технологии не са способни на това и като цяло, предложената теория, както се казва в коментара на списание New Scientist, е трудно да се свърже със съвременната физика, но може да е доста обещаваща в тази посока.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!