Няма човек на земята, който да не е чувал израза “Да умреш от смях“? Смята се, че смехът е най-доброто лекарство за душата, но има случаи, когато този искрен емоционален изблик води до неочаквани последствия, дори до смърт.
През 206 г. пр. н. е. гръцкият философ Хризип, привърженик на стоицизма, става жертва на собственото си остроумие. Историята разказва, че той видял магаре да яде смокини и наредил да му сервират вино.
Заразен от смях, Хризип умрял,
поддавайки се на собствената си шега.
През 1556 г. италианският писател и драматург Пиетро Аретино умира, когато смехът се превръща в смъртоносно оръжие. Облегнал се на стола си след забавната история на сестра си, Аретино страда от апоплексия и умира.
През 2013 г. в Мумбай се случи невероятна и трагична история. Мангеш Бхогал, който се смееше на филма с приятелката си, получи инсулт, след като загуби контрол над себе си. Тази случка дава повод за размисъл колко опасен може да бъде смехът.
Смехът, като емоционална проява на бодърстване,
също има свои собствени физиологични тенденции. Искреният смях може да причини припадък, свързан с рязък спад на кръвното налягане, което от своя страна може да причини временно спиране на кръвоснабдяването на мозъка.
Смехът, въпреки че се смята за лечебен,
може да има различни ефекти. Засяга сърцето, белите дробове и мозъка, като понякога предизвиква неочаквани реакции. Но въпреки единичните случаи на смърт от смях, експертите подчертават, че това е изключително рядко явление.
Д-р Меган Камат от UCLA Public Health отбелязва, че въпреки докладите за смъртни случаи от смях, причинени от различни физиологични реакции, подобни случаи остават изключително малко вероятни сред здрави хора. Така, въпреки двусмислието на това „лекарство“, радостта от смеха в ежедневието си струва злато.
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.
