Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Въпроси за Сфинкса?



Думата “сфинкс” от древно елински означава “удушител“. Това име съответства на митовете за Древна Елада, където този герой наистина е представен в изключително зловещ ореол. Но в днешната статия по скоро ни интересува Великият сфинкс, чиято огромна фигура сякаш пази величествените гробници на фараоните или още нещо. Погледнато по реално, може да се окаже, че възрастта на тази фигура е по-стара и от самите пирамиди.

Най-старата пирамида на Джосер е построена през XXVII век пр. н. е., тоест когато Древен Египет, може да се каже, току-що се е формирал като държава. Най-високата от пирамидите (138 метра) е пирамидата на фараона Хеопс (Хуфу), която била издигната малко по-късно, около 2600 г. пр.н.е. Дори според тази официална хронология се оказва, че “стражът” е създаден, когато още нямало, какво да пази. Всъщност след Хеопс неговият син Джедефра не управлявал дълго, а след това и другия му син, Хафрен (Хафра), чиято пирамида е само два метра по-ниска от тази на баща му се смята, че е издигнал Сфинкса.

Кой го е изваял?

Оказва се, че след около 30-40 години, когато първо бащата, а след това и двамата му сина седнали на египетския престол, египтяните издигнали две рекордни пирамиди и една сравнително малка (Джедефра), както и Сфинкса, която е най -старата монументална статуя в света с височина 20 и 73 метра дължина. Подобно напрежение трябвало да доведе икономиката на страната до пълен колапс, освен ако, разбира се, не се изключи използването, на каквито и да е космически технологии от древните египтяни. Ако не навлезем в сферата на фантазията, то тогава би било по-логично да предложим малко по- различна версия. Първо имаме Големият Сфинкс, а след това и пирамидите.

Въпроси за Сфинкса?

Тази версия се основава на данни, получени с помощта на най-новите технологии. През 1990 г. професорът от Бостънския университет Робърт Шох започва да провежда геоложки проучвания в района, където се намира статуята на Сфинкса, и стига до неочаквани заключения.

Оказва се, че основата на статуята е претърпяла тежка ерозия, която е могла да възникне само в резултат на продължително излагане на мощни водни потоци. В същото време не са открити следи от подобна ерозия по главата на сфинкса.

Проучванията, извършени въз основа на получените данни, показват, че тялото на чудовището дълго време е било под вода, докато главата му се е издигала над водната повърхност. Последният природен катаклизъм, при който може да се наблюдава подобна картина, датира от около XXXVI век пр.н.е. тоест, оказва се, че по това време Сфинксът вече е съществувал и е създаден от представителите на определена цивилизация, предшестваща египетската. Въпреки това, възрастта на статуята може да бъде удължена почти два пъти.

Факт е, че по своите пропорции главата на сфинкса не съответства на тялото му и най-вероятно лицето на чудовището е било различно. Въз основа на това се предполага, че водата е покрила цялата гигантска статуя. Но подобно ниво на вода по тези места се е наблюдавало само през т. нар. ранен плейстоцен, когато големият ледник започнал да се топи и постепенното му оттегляне на север (приблизително VIII хил. пр. н. е.). Свързаните катаклизми може да са били в основата на мита за библейския потоп, въпреки че повечето изследователи са съгласни, че потопът е бил много по -късно.

Когато водата се е отдръпнала, фигурата на сфинкса била покрита с пясък и го открили едва по времето на Хеопс. Това, между другото, пряко показва надписът върху древноегипетската стела, датираща от времето, предшестващо персийското завоевание (VI в. пр. н. е.).

Привържениците на класическата версия отхвърлят приписването на възрастта на сфинкса към четвъртото и още повече към осмото хилядолетие пр.н.е. Що се отнася до надписа върху стелата, от който следва, че по времето на Хеопс статуята вече е съществувала, тогава, според тях, надписът съдържа умишлено невярна информация. Въпреки че е много трудно да се разбере, защо представителите на Късното царство внезапно биха „повишили“ предшественика, живял преди едно и половина до две хилядолетия.

Въпроси за Сфинкса?

Освен това привържениците на класическата версия дори не искат да свързват появата на сфинкса с царуването на Хеопс и настояват за времето на управлението на Хафрен, въпреки че „емисионната цена“ е само 30-40 години. Просто дреболия, когато става дума за хилядолетия.

В същото време те обикновено посочват „художествени особености“, които при толкова тясна времева рамка са почти неразличими. Също така на лицето на сфинкса, изглежда има портретна прилика с лицето на Khafre.

Тук, между другото, положението е още по-мрачно. Припомнете си, че оригиналното лице на сфинкса може да бъде напълно различно и не непременно човешко. Древните египтяни наричали Сфинкса “Шепсе Сан“, което се превежда като “жив образ“. Но произходът на този „жив образ“ остава напълно неясен. Как и къде е възникнал такъв герой в египетската митология също не е ясно.

В други изображения на сфинксове главата на сокол или овен може да бъде върху непромененото тяло на лъва. Но практиката, когато египетските сфинксове имат лица на фараони, също било широко разпространена. Пример за това са сфинксовете, донесени от Египет и монтирани в Университетския насип в Санкт Петербург. Те имат лицата на фараона Аменхотеп III, от чието погребално светилище са извадени.

Лицето на Големия сфинкс има изразени негроидни черти и не е много подобно на други оцелели изображения на Khafre и неговите роднини, включително кралския баща и брат. Но дори и да имаме Хефрен пред себе си, изобщо не се изключва възможността нечие друго лице да е превърнато в лицето на фараона. Във всеки случай всичко по-горе не отрича хипотезата за възможността за създаване на сфинкса по време, когато Древен Египет изобщо не е съществувал.

Чия глава е върху тялото на сфинкса?

Създавайки своя собствена цивилизация и изправени пред наследената от тях гигантска статуя, египтяните се опитвали да я впишат в системата на своите митологични представи.

Първоначално те смятали сфинкса за въплъщение на бога на слънцето Ра, но някак си се оказва не много хармонично. Тогава те решили да го свържат с бога на небето и кралската власт Хорус. Тук вече се оказва, че в края на краищата сфинксът има тяло на лъв, а лъвът е царят на животните, винаги и навсякъде априори е символ на монархическата власт.

Въпроси за Сфинкса?

Въпреки това, през 21 век пр. н. е. старото царство рухнало. В Египет бил т. нар. първи преходен период, който започва с разпадането на държавата. Ситуацията се стабилизира по време на Средното царство, но е разрушена от нашествието на номадските племена хиксоси. Всичко е уредено едва през втората половина на 16 век пр. н. е. при фараон Ахмос I, който всъщност основава Новото царство, с което обикновено се свързва Древен Египет. Такива пирамиди обаче, както преди, така и след това вече не се строят.

Флегматичният Сфинкс, разбира се, оцелява след всички сътресения, но бил силно покрит с пясък, така че всъщност трябвало да бъде откъснат отново и в същото време отново въведен в системата на божествената йерархия.

В обновената форма сфинксът имал глава, същата като тази, носена от фараоните, и същата изкуствена брада, изработена от по -леки материали от варовик, от който самата статуя е издълбана (вероятно от дърво). В противен случай при такива масивни декорации главата може просто да падне от тялото. И тук, между другото, имаме още едно косвено доказателство, че оригиналната глава е имала различни пропорции, размер, форма, и оттам и други черти на лицето. В хода на по-късната „пластична хирургия“ пропорциите били нарушени и се наложило да се прибегне до манипулации със смяна на отделни елементи.

Може само да се гадае за оригиналния вид на сфинкса, особено що се отнася до предегипетските времена. Тук възниква въпроса – Изобразява ли някакво божество на някои древни атланти, или това е бил артефакт на някаква извънземна цивилизация, която имала несравнимо по-високо ниво на материална и техническа култура?

Портал между светове?

Съвременните египтяни наричат ​​Великия сфинкс “бащата на ужаса“, въпреки че чертите на лицето му са доста миролюбиви. Величествената, но не и плашеща гледка се разваля само от липсата на нос (широк 1,5 метра), отчупен при обстоятелства, които не са напълно ясни.

Популярната легенда разказва, че е бил ударен от френско гюле през 1798 г. по време на битката на Наполеон срещу мамелюците. Оказва се обаче, че носът на сфинкса липсва и в изображения, направени от европейските египтолози в средата на 18 век.

Може би по -убедителна е друга легенда, според която през 1378 г. определен мюсюлмански проповедник е отчупил носа. Той бил възмутен, че местните фелахи принасят жертви на „идола“ в очакване на богата реколта. Тълпата разкъсва проповедника на парчета.

Вярно е, че подобна версия също е трудно да се разпознае като безупречна, тъй като едва ли е било възможно един проповедник да нанесе толкова сериозна травма на гигантска статуя. Но реакцията на фелахите, които през шести век от господството на исляма се отнасят към „идола“ с такова благоговение, е показателна. Може би, живеейки до него, те са имали възможността да се убедят в неговата свръхестествена сила.

Въпроси за Сфинкса?

Тук се връщаме към първоначалната цел на конструкцията на сфинкса. Да предположим, че след като са станали наследници на определена древна цивилизация, египтяните са започнали да издигат пирамиди точно в близост до гигантския артефакт, които са наследили от своите предшественици, знаейки или предполагайки, че не е случайно издигната на това място.

Изследователите от американската космическа агенция НАСА забелязали, че два пъти годишно в дните на пролетното и есенното равноденствие – слънцето залязва директно върху рамото на статуята. Очевидно тези, които са решили да издигнат сфинкса точно на това място, също са знаели за такъв астрономически феномен и са му придали някакъв смисъл.

Освен това от древни времена до нас е стигнала легендата за т. нар. „Лъвска порта“ или „Звездна врата“, която се отваря веднъж годишно между земния и небесния свят, или между различни времеви измерения. Този портал се отваря веднъж годишно, през август, когато Сириус надвисва над Големия Сфинкс. Но за египтяните Сириус не била просто звезда, а специална звезда, със свещено значение. Не случайно те я кръстили на съпругата на Озирис, която олицетворявала връзката между живота и смъртта.

Пазител на подземието на Атлантите?

Продължение на конструкциите за особената символика на сфинкса са и многобройните легенди за неговото вътрешно (в най-буквалния смисъл) съдържание. Традиционната интерпретация на монолитната статуя, издълбана от масивен варовик, се оспорва от легендите за нейните тайни подземни проходи и стаи.

Въздушната фотография заснела поне две дупки на сфинкса. Първата от тях е на главата, където има люк, направен в началото на 20 век, за който се смята, че покрива дупката, в която преди това е била прикрепена шапката, увенчаваща сфинкса. Вторият люк се вижда отзад и покрива осемметров тунел, направен през 1840 г. от изследователите Хауърд Вайс и Джон Перинг. Вярно е, че все още не е изразен ясен отговор на въпроса защо им е бил нужен този тунел.

Невидим от въздуха, но третият зазидан проход, в областта на сакрума, е доста забележим от земята. Изглежда, че е направено от разбойниците на гробници, а след това зазидан. Археолозите проучили прохода, но не намерили нищо интересно и го зазидали отново.

По очевидни причини нито едно от тези официални тълкувания не премахва говоренето за празнините вътре в сфинкса и дори официалните изследвания, извършени с помощта на ултразвуково оборудване, не вярват особено. Освен това получените уж отрицателни данни всъщност не са толкова категорични.

Въпроси за Сфинкса?

Като цяло пространството в съседство със сфинкса и особено областта между него и пирамидата на Хеопс е ​​пълно с празнини и тунели, а повечето от подземните проходи завършват някъде в предните лапи на статуята, тоест приблизително в същото мястото, където се е намирал древният храм. Красиво и образно – свръхестествено същество, сякаш покрито с лапи, пази тайно знание. Казват дори, че той пази тайните на самите атланти, които го построили за тази цел, като по това време колонията им се намирала в Северна Африка. Тогава е разбираемо защо той е бил толкова почитан и страховит за другите.

Вярно е, че естеството и формата на съхраняване на това знание са много неясни. Говорим за колекция от древни произведения, които са успяли да бъдат евакуирани от изгорялата през 48 г. пр. н.е. Александрийската библиотека. Може би говорим и за съкровищата на мъдростта, наследени от египтяните и от създателите на Сфинкса.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

  • Спрях да чета статията още на третия абзац.Първо нито свинкса нито пирамидите са строени от египтяни ,дори не от хора! Второ строени са хиляди години преди евентуалните предположения на египтолозите,защото са претърпели потоп и са били под вода няколко хилядолетия.Никъде в египетската ономастика не се споменава за строежа им.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!