В древен ръкопис бил скрит звездният каталог на Хипарх
1 mth


Смятало се, че звездният каталог, който бил съставен от древногръцкия астроном Хипарх, е изгубен. Интересното тук е, че част от оригиналния текст на този каталог е бил открит в религиозни текстове в египетски манастир, които били написани на пергамент.

През Средновековието свещениците са използвали астрономическата работа на Хипарх като обикновена хартия за своите текстове. Те били изтрили древногръцкия текст и са използвали отново пергамента за свои собствени цели.

Средновековният текст, който бил написан върху пергамента от манастира в Египет се оказал удивително съкровище. Скрити под християнските текстове, учените открили част от отдавна изгубения звезден каталог на астронома Хипарх, който бил смятан за най-ранния известен опит за картографиране на цялото небе.

Учените са търсили звездният каталог на Хипарх от векове.

Джеймс Евънс, историк на астрономията от университета на Пюджет Саунд в Такома, Вашингтон, нарекъл находката “рядка” и “забележителна“. Откъсът бил публикуван онлайн в Journal for the History of Astronomy1. Еванс казва, че Хипарх, често смятан за най-великия астроном на древна Гърция, всъщност е картографирал небето векове преди другите известни опити.

В древен ръкопис бил скрит звездният каталог на Хипарх

Той също така подчертал важен момент от раждането на науката, когато астрономите преминали от простото описване на моделите, които виждали в небето, към измерването и прогнозирането им.

Ръкописът идвал от гръцкия православен манастир Света Екатерина на Синайският полуостров в Египет, но повечето от неговите 146 листа или фолиа сега принадлежат на Музея на Библията във Вашингтон.

Страниците съдържали Codex Climaci Rescriptus, колекция от сирийски текстове, написани през десети или единадесети век. Но този кодекс бил палимпсест – пергамент, от който писарят е изстъргал стария текст, за да може да бъде използван повторно.

Смятало се, че по-старите писания съдържали допълнителни християнски текстове и през 2012 г. библейският учен Питър Уилямс от университета в Кеймбридж (Обединеното кралство) помолил своите студенти да изучат тези страници като летен проект. Един от тях, Джейми Клеър, внезапно забелязал пасаж на гръцки, който често се приписвал на астронома Ератостен.

През 2017 г. страниците били повторно анализирани с помощта на най-съвременните мултиспектрални изображения. Изследователи от Електронната библиотека на ранните ръкописи в Ролинг Хилс Естейтс, Калифорния, и Университета на Рочестър в Ню Йорк направили 42 снимки на всяка страница в различни дължини на вълната на светлината и използвали компютърни алгоритми, за да намерят комбинации от честоти, които подобряват скрития текст.

Звездните знаци

Девет страници съдържали астрономически материал, който (според радиовъглеродното датиране и стил на писане) вероятно са били копирани през пети или шести век. В тях се включвали митовете за произхода на звездите на Ератостен и част от известната поема от трети век пр.н.е., наречена Феномена, която описвала съзвездията.

Тогава, докато разглеждали изображения по време на коронавируса, Уилямс забелязал нещо много по-необичайно. Тогава той съобщил това на историка Виктор Гиземберг от френския национален изследователски център CNRS в Париж следното

Бях много развълнуван от самото начало. Веднага ми стана ясно, че имаме звездни координати“.

В древен ръкопис бил скрит звездният каталог на Хипарх

Оцелелият пасаж, преписан от Гиземберг и колегата му Еманюел Зинг от университета Сорбона в Париж, заемал около една страница. Той показвал дължината и ширината в градуси на съзвездието Corona Borealis, северната корона, и давал координатите на звездите в крайния север, юг, изток и запад.

Няколко доказателства сочат Хипарх като източник.

Като се започне от идиосинкратичния начин, по който са изразени някои от данните. И най-важното е, че точността на измерванията на древния астроном са позволили на екипа да датира наблюденията. Феноменът на прецесията, когато Земята бавно се завърта около оста си с един градус на всеки 72 години, означава, че позициите на неподвижните звезди бавно се изместват в небето.

Изследователите са успели да използват този феномен, за да проверят кога древният астроном е трябвало да направи наблюденията си и са установили, че координатите съответстват приблизително на 129 г. пр. н. е., времето, когато Хипарх е работил.

Досега, единственият звезден каталог, който бил оцелял от древни времена, бил този, който е съставен от астронома Клавдий Птолемей в Александрия, Египет, през втори век сл. Хр. Неговият трактат Алмагест, един от най-влиятелните научни текстове в историята, очертавал математическият модел на космоса (със Земята в неговия център), който бил приет повече от 1200 години.

Той също така дава координатите и величините на над 1000 звезди.

Въпреки това, в древните източници многократно се било споменавало, че човекът, който пръв измерва звездите, е Хипарх, който е работил на гръцкия остров Родос три века по-рано, между около 190 и 120 г. пр.н.е.

В древен ръкопис бил скрит звездният каталог на Хипарх

Вавилонските астрономи преди това са измерили позициите

на определени звезди в зодиака – съзвездия, разположени по еклиптиката – годишния път на Слънцето спрямо “неподвижните” звезди, както се вижда от Земята.

Но Хипарх бил първият, който определил местоположението на звездите с помощта на две координати и направил карта на звездите в цялото небе. Освен всичко друго, Хипарх е този, който пръв открива прецесията на Земята и моделира видимите движения на Слънцето и Луната.

Гиземберг и колегите му използвали откритията си, за да потвърдят, че координатите на три други звездни съзвездия (Голяма мечка, Малка мечка и Дракон) в отделен средновековен латински ръкопис, известен като Aratus Latinus, също трябва да са извлечени директно от Хипарх.

Новият фрагмент прави това много по-ясно. Този ​​звезден каталог, който се носеше в литературата като нещо почти хипотетично, изведнъж стана много конкретен и истински.“ , казва Матю Осендрийвер, историк на астрономията в Свободния университет в Берлин.

Изследователите смятат, че първоначалният списък на Хипарх, подобно на този на Птолемей, трябва да включва наблюдения на почти всяка видима звезда в небето. Поради липсата на телескоп, казва Гиземберг, той трябвало да използва зрителна тръба, известна като диоптър, или механизъм, наречен армилярна сфера.

Отношенията между Хипарх и Птолемей винаги са били мътни.

Някои учени предполагат, че каталогът на Хипарх никога не е съществувал. Други (започвайки с астронома от 16-ти век Тихо Брахе) твърдят, че Птолемей е откраднал данните на Хипарх и ги е присвоил за себе си.

В древен ръкопис бил скрит звездният каталог на Хипарх

Много хора смятат, че Хипарх е бил наистина велик откривател“, казва Гиземберг, докато Птолемей е бил „удивителен учител“, който е събрал заедно работата на своите предшественици.

Въз основа на данните, съдържащи се във фрагментите, екипът заключил, че Птолемей не просто е копирал фигурите на Хипарх. Наблюденията на Хипарх изглеждали много по-точни. Ако Птолемей базирал своята координатна система върху еклиптиката, то Хипарх използвал небесния екватор – система, по-често срещана в съвременните звездни карти.

Откритието “обогатява нашето разбиране” за Хипарх, казва Еванс.

Това ни дава завладяващ поглед към това, което той всъщност е направил.“ По този начин той хвърля светлина върху ключово събитие в западната цивилизация, „математизирането на природата“, когато учените, търсещи разбиране на Вселената, се преместили от просто описание на моделите, които виждали, към опитите за измерване, изчисляване и прогнозиране.

Хипарх бил ключовата фигура,

отговорна за „превръщането на астрономията в наука за предсказване“, съгласен е Осендрийвер. В единствената си оцеляла работа Хипарх критикувал по-ранните автори на астрономическите писания, че не се интересували от числената точност в идеите си за орбитите и небесните сфери.

В древен ръкопис бил скрит звездният каталог на Хипарх

Смятало се, че е бил вдъхновен от контакт с вавилонски астрономи, които са имали достъп до точни наблюдения от векове. Вавилонците не са се интересували от моделирането на триизмерната структура на слънчевата система, но поради вярата си в небесните знамения, те са направили точни наблюдения и са разработили математически методи за моделиране и прогнозиране на времето на събития като лунни затъмнения. С появата на Хипарх тази традиция се съчетавала с гръцкия геометричен подход, казва Еванс.

Изследователите се надявали,

че с подобряването на техниките за изобразяване те ще могат да открият нови звездни координати, което им позволява да разполагат с по-голям набор от данни за изучаване. Някои части от Codex Climaci Rescriptus все още не са били дешифрирани.

Възможно е също така допълнителни страници от звездния каталог да са запазени в библиотеката на Света Екатерина, която съдържа над 160 палимпсеста. В резултат на опитите за разчитането им вече са открити неизвестни досега гръцки медицински текстове, включително рецепти за лекарства, хирургически инструкции и ръководство за лечебни растения.

Освен това мултиспектралната визуализация на палимпсестите разкрива богати нови слоеве от древни текстове в архиви по целия свят. „Само в Европа има буквално хиляди палимпсести в големите библиотеки“, казва Гиземберг.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *