Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

В търсене на други светове



Той, по собствените му думи, „искаше да се опита да проникне в другите светове, различни от нашия…“. Искаше да разберете откъде идват мислите. Той търсеше отговора на този въпрос, изучавайки физиология, невробиология, психиатрия, парапсихология, философия, математика, хипнотични и екстрасензорни способности на човек. Някои го наричаха гений, други садист, а трети луд. Този човек работеше за ФБР, ЦРУ, НАСА и Пентагона.

Принцът и граховото зърно

Всичко започва на 6 януари 1915 г. „Принцът и граховото зърно“ е роден в семейство на фанатични католици в Сейнт Пол, столицата на Минесота. През първите седмици от живота си бебето било толкова чувствително към всяко докосване, че дори било носено на възглавници. Свръхчувствителния младеж бил кръстен Джон (Джон Лили). Когато пораснал и станал по-силен, той бил изпратен в католическо училище. Успехите на Джон в разбирането на богословието изумили дори суровите учители.

…Всичко започва, когато Джон бил само на седем години. Той се подготвял за изповед, като коленичил в тъмната църква, с лице към олтара. На него горяла само една свещ. Изведнъж стените и колоните на храма станали прозрачни, а Джон видял ангели, Бог и светци, които минали през храма. Всички те явно били в някакво друго измерение. Шокирано, момчето разказало всичко това на монахинята, но единственото нещо, което тя направила с Джон е да му се накара. Според нея само светците можели да имат видения. След като приел Бог с цялото си сърце, Джон категорично отказал да следва църковните догми. Накрая родителите трябвало да прехвърлят сина си от католическото училище в академично училище. След като завършва, той блестящо полага приемните изпити в Калифорнийския технологичен институт, който се смятал за „ковачницата на кадри“ в науката, и то в най-напредналите области по онова време.

В търсене на други светове

Делфини събеседници

Ембриологията и генетиката са били именно тези области на знанието, които проследяват произхода на живота от нулата. Именно тях Джон започнал да изучава, за да разбере божествената същност за произхода на живота чрез видимото и осезаемото.

Във висшето медицинско училище, от познаването на произхода на живота, Липли преминава към изучаването на „източника на мисли“ – човешкият мозък.

Придобитите знания били полезни по време на Втората световна война. В същото време Лили започва да изучава физиологичното състояние на военните пилоти при полети на височина. По време на военните години Джон Лили разработва техниката и устройства за непрекъснато наблюдение на кръвното налягане и химичния състав на въздуха, издишван от пилота. Тези разработки станали основа за създаването на дихателен апарат за полети в стратосферата.

Но все пак Лили се интересувал най-много от самия процес на мозъка. Веднага след края на войната той продължил своите изследвания, разработвайки уникални методи за имплантиране на най-тънките електроди в мозъка на животните, като същевременно не наранявали самия мозък. Действайки върху различните части от него, Лили идентифицирал центровете, отговорни за страха, болката, глада и удоволствието.

Изследванията му станаха известни на ЦРУ. Дошъл денят, когато „мъжете в черно“ посетили изследователския център на Лили и му предложили следната сделка:

Те по всякакъв начин ще допринесат за работата му, а той ще трябва да им предостави резултатите от своите изследвания. Лили се съгласил, поставяйки условие, че цялата информация, която разузнавателните служби ще получат от него, трябва да стане собственост на научната общност.

Разбира се, това му било обещано. Но в един от личните си разговори с един куратор от военноморското разузнаване той научил, че истинската цел на военните е да контролират поведението не на животните, а на хората. След като научил за тази измама от страна на разузнаването, Лили започнал да крие ключовите резултати от работата си.

В края на 50-те години сред експерименталните субекти на Лили се появяват делфините. Общувайки с тях, ученият направил невероятно откритие. Оказва се, че до човечеството има друг свят, друга цивилизация, по-древна и не по-малко развита по отношение на интелигентността. Според Лили делфините отдавна са разбрали законите на Вселената. Следователно, те, а не човекът, са първите, които установяват контакт с другите цивилизации. Човекът в егоцентризма си не забелязва братята по разум. Нещо повече, безмилостно, нелепо и жестоко експлоатира „планетата“ на местообитанието им – океана. Всички знаем, че той заема две трети от земното кълбо. Струва си да се помисли, кой е истинският господар на нашият дом…

В търсене на други светове
Джон Лили

В продължение на много десетилетия делфините станали неговите „морските братя“ и колеги. Ще дойде моментът, когато той ще разбере, че няма право да ги държи в плен, и че те трябва да идват и да си отиват само с тяхно желание. Общуването с делфините убедило Лили в съществуването на глобален единен ум, който той нарекал Същност.

В наши дни, по метода на Лили, делфините се обучават да откриват повредени подводни комуникации. След проведените експерименти Лили преминал към изследването на човешките интелектуални способности. Най-вече той се интересувал, как нашето съзнание зависи от света около нас. За да отговори на този въпрос, било необходимо да разбере, как да изолираме темата от най-малкото влияние на този свят. И Лили успял! Необходимо е било човек да се постави във вана с вода, чиято температура е плюс 34 градуса. Тези градуси не се усещали от тялото, а банята трябвало да бъде абсолютно тъмна и звукоизолирана.

В днешно време това устройство се нарича изолационна вана, широко използвана по целия свят при обучението на пилоти, астронавти и всички, които трябва често и дълго време да работят в тъмни, затворени помещения.

В продължение на 10 години Лили експериментирал в изолираща вана, като експериментите си ги провеждал само върху себе си. При въпроса, защо тези експерименти ги прави върху себе си, той отговорил:

защото кой тогава може по-обективно и по-точно да опише всички усещания за продължителен престой в безтегловност, тъмнина, почти в истинска пустота?

В търсене на други светове

Освобождавайки съзнанието си

от натиска на външния свят, Лили формулирал теорията за живия мозък като естествен биокомпютър с набор от програми, формирани в процеса на еволюцията и живота на всеки отделен човек. В своя жизнен цикъл човек може да загуби, развие и подобри своите метапрограми, за да ги обмени с други хора и живи същества.

Всички метапрограми Лили условно ги подразделя на тези, които контролират външната реалност, паметта и автономните програми на нервната система, поддържайки тялото и възпроизводството на потомството. Лили формулира задачата си по следния начин:

Целта ми беше да повиша гъвкавостта, силата, обективността на сегашния ни ограничен ум и неговите знания за себе си, да стигна до основните грамове и метапрограми, които контролират всеки конкретен ум, за да променят след това обичайно слабото функциониране, превръщайки го в силно и пълно…“.

Освободеният мозък лесно формулира привидно невъзможните решения, отваряйки дълбините на паметта, в която блика от образи и създава усещането за полет в някакво интелектуално пространство. Докато бил в изолиращата баня, Лили направил удивителни пътувания „в царството на странните, извънземни форми на живот… Някои бяха под формата на течности, други под формата на светещи газове… Бях наблюдателна точка в техния свят. ” С всяка нова сесия Лили не се уморявал да бъде изумен от разнообразието от форми на живот и интелигентност, които съществували в безграничната Вселена.

След като предприел пътуване навътре в човека, той се скитал между клетките на мозъка и сърцето, преминавал през кръвта, изследвайки работата на белите кръвни клетки. “След като проникнах до квантовото ниво, наблюдавах играта на атомите в техните собствени огромни светове, техните огромни празни пространства, задържани от фантастичните сили във всяко отдалечено ядро ​​с техните орбитални облаци от електронни силови полета и елементарни частици, проникващи в тази система от външни пространства.

Идеята на Джон Лили за биокомпютъра дал на инженерите идеята да използват биологичните материали като част от процесорите на съвременните компютри. В момента такава работа се извършва от всички големи разработчици и производители на компютърни технологии. Според изчисленията на специалистите, капацитетът на паметта и скоростта на био-компютрите трябва да надхвърлят значително съществуващите днес.

Според Лили опитът за постигане на високи състояния на съзнанието, което дава възможност наистина да усетим необятността на нашето „Аз“ и Вселената, са необходими за оцеляването на човешкия вид. Този, който е преминал през възприемането на тази необятност, според Лили, вече няма да може да се отнася като варварин нито към себе си, нито към света, в който живее.

В търсене на други светове

В потока

На определен етап от пътуванията си до „другите светове“ Лили решава, че употребата на ЛСД, която току-що е била тествана в Националния институт по психиатрия, може да се използва за подобряване на изолирането на мозъка от тялото. В онези години лекарите го виждали като възможно лечение на алкохолизъм и редица психични заболявания.

След всяко свое пътуване Лили описвал и анализирал впечатленията си, опитвайки се да изрази думите, като всеки нов експеримент допълвал с неговата карта на Вселената.

Докато работи с ЛСД, Лили прави важно откритие, което почти му коства живота. След обичайната “експериментална” доза той изпаднал в кома, която продължила 24 часа, като загубил зрението си за два дни. Тогава Лили заключава, че освен самосъзнанието, съществуват и други скрити системи на тялото, които могат да програмират процесите, насочени към унищожаване на един и същ организъм. LSD може да задейства тези програми и да доведе до трагедията на самоунищожението. През 1972 г. ученият завършва експериментите си с изолиращата вана и затваря лабораториите си като разпуска служителите.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!