Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Гладните хора



Има много, милиони хора по света, които нямат какво да ядат. Само в Африка според статистика има повече от тридесет милиона души, които са умрели от глад през последните четири години… 

Човек може да повярва, че гладът засяга само тези, които живеят в бедните, запустяли земи и отчасти той ще бъде прав. Но има и такива, които разполагат с плодородни земи, но също умират от глад, защото нямат средства или възможност да ги експлоатират. Днес човек може да умре, както в безплодни райони, така и в други плодородни райони, чиито жители не знаят или не могат да използват. 

Естественият глад се контролира от набор от интереси, които разбира се съществуват, въпреки че не се показва открито, че благоприятстват развитието на някои части на света в ущърб на други. Дори в най-облагодетелстваните райони, не могат да действат свободно, произвеждайки това, което например липсва в другите, защото производството има границата, която е определена от международните пазари, които контролират нашата съдба, като определят цената на нещата и движат невидимите нишки, на тези цени. Има излишък от храна, която не стига доникъде, защото не е изгодна, защото няма транспорт, с който да се натоварят, и защото раздаването им може да предизвика кланета сред гладните хора.   

Затова е по-добре да ги унищожим или да ги изхвърлим. Даренията изобилстват, подложени на стотици бюрократични процедури, които никога не достигат до ръцете на нуждаещите се. Без да изключваме благородните изключения. Има идеалисти, които се борят смело, за да помогнат на бедните, болните, нещастните и които обикновено плащат с живота си за това алтруистично усилие, усилие, което умира с човека, ако няма организирана формула, която да е способна да го насочи интелигентно. Дали защото не хващат високи цени на пазарите?  

Гладните хора

ЕНЕРГИЕН ГЛАД 

Това не са вампири, които смучат кръвта на света и го оставят без енергия. Има и други начини за изчерпване на света. Парите са форма на енергия. То е резултат от труда на милиони хора, които почти нямат контрол върху тези пари и какво може да се спечелят от тях. Има механизъм, който поглъща труда и парите, а следователно и човешката енергия, произвеждайки друга форма на глад.  

Има мощни групи, за които знаем малко или нищо, които боравят с парите ни. Има непоносими данъци, които стресират работещите, без резултатите от това прилагане винаги да са очевидни за засегнатите.  

Човешката енергия е слаба. Все още има роби, ако приемем, че някога са престанали да съществуват. 

Младите роби са тези, които могат да работят повече часове, за да имат същите или по-малко неща, за да задоволят нуждите си. Техните господари не се виждат, но следователно са не по-малко жестоки от тези на романите, които все още вървят по вестникарските будки и книжарниците. Младите роби са неопитните млади и старите, които просят работа, защото няма място за тях, освен ако пространството не е добре прикрита експлоатация. Те са тези, които са призовани да търпят всякакви унижения, за да запазят работа, която им позволява да се справят с живота.  

Има и други роби, вечните хора, които се продават и купуват, тези, които преминават през ръцете на мъже и жени, тези, които са измамени от измамните рая, за да се окажат приковани към най-  подземните  блата на света. Те са тези, които живеят по-зле от животните и тези, които са убити безмилостно, когато вече не са свикнали с нищо друго. Въздухът е енергия и ние сме гладни за чист въздух. Вдишваме все повече и повече мръсотия и леко разваляме атмосферата на сърцето, било защото печели повече пари, било защото изисква физически, химически или ядрени тестове, които, разбира се, ще доведат до повече пари.  

Има истински глад за енергия, фокусирана върху въздуха, който дишаме, или върху парите, които нямаме, което се превръща в умора, обезсърчение, умора, в ежедневна суматоха в настоящата мизерия или пред призрака на бъдеща мизерия.  

Гладните хора

ЕМОЦИОНАЛЕН ГЛАД 

От доста време емоциите, поне в най-цивилизованите страни, бяха заменени от инстинкти. Тъй като инстинктите не са правилната храна за психиката, човекът умира от глад на това ниво. 

Всеки мечтае да обича и да бъде обичан, дори и тези, които го отричат ​​и го отричат ​​от болка и отчаяние, а не защото отричат ​​това жизнено и необходимо чувство. Но всеки мечтае за любов, която трае малко повече от четири дни, любов, която не се разтваря след парти, някаква ваканция, питие или мечта за наркотици.  

За съжаление, много малко са тези, които успяват да изпитат сериозните и силни емоции като любовта, като вибрацията, причинена от красотата, доброто или справедливостта. Мнозинството се скита в живота като гладни просяци, маскирани с умение да олицетворяват изобилие от емоции, които нямат или знаят как да достигнат. Емоционалният глад се нарича самота. Не физическата самота, а другата вътрешна, която кара човека да умре от жажда, без да знае откъде е чудотворният източник, откъдето може да пие. Колко, колко същества са сами на този свят! 

Междувременно всеобхватният международен пазар ни продава хиляди фирмени заблуди, които след като се разпаднат, ни оставят още по-сами, по-унижени, по-разочаровани и по-безсилни да се измъкнем от тази мизерия. Но как да се измъкнем от нея, ако не можем да я разберем?  Човек понякога я усеща, понякога я приема, а други я отричат, защото не знаят откъде идва и как да се борят с нея. 

В сферата на емоциите има и тъжни скелети на самотни хора – изоставени и малтретирани деца, старите, които никой не иска да има в дома си, и непоносимите болни… Междувременно изобилстват от фалшиви чувства и глупости, вместо да подхранват душата си.   

ПСИХИЧЕН ГЛАД 

Добрата храна също липсва в тази област. Отдавна няма идеи, чисти идеи, здрави, вечни, които да водят до развитието на ума. Не, пазарът предлага само обещания, думи и утопични планове, евтини и обикновени софистики и забавления за умствено изостанали. 

ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ЗНАЕМ, НО СА ТОЛКОВА МАЛКО… 

Дори в Литературата има гниене и корупция, за да бъде и тя в крак с модата. Поезията трябва да премахне римата, за да бъде свободна, театърът трябва да показва мизерията на живота, лудостта или лесния смях, които нищо не решава. Киното предлага образи, които ни изкривяват, без да ни дават отговори. Който прави скулптури, плюе по вече изродения естетически критерий. Философията изчезва от учебните програми и историята е към своя край… 

Тогава кой за какво мисли? 

Гладът, от който страдаме, е нещо повече от умствен, интелектуален, логически, морален, духовен. Така споменатата разлика между човек и животно, причината, е все по-малко забележима. Напротив, именно тези животни се считат за пример за вяра, майсторство, оцеляване и хармония с природата. Ако наистина мислехме, нямаше да сме толкова гладни.  

Искрено вярваме, че има трудни моменти в историята на човечеството, че сме увредили нашата планета Земя и че не бива да се изненадваме от негативната реакция, която срещаме, че реколтата не винаги е добра и че водата и земетресенията често липсват, защото те ни разтърсват безмилостно. Но човекът, който винаги се справяше, той мислеше. Той излезе от пещерите и построи градове мислейки. Той стана възрастен и се приближи до боговете с ума и интуицията си. Мислейки, той намери най-добрите си чувства и им даде израз. Мислейки, че е възвърнал енергията си, когато е бил потиснат и мислейки, че се е научил да сее и събира плодове от земята.  

Хората са гладни, защото спят. Никой не може да произвежда или да яде, докато спи. Трябва да отворим очите си, там горе, където е главата ни, да отворим сърцата и ръцете си и изобилието ще дойде както винаги, отвътре навън и отгоре надолу.  

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!