Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Дейността на ФБР относно летящите чинии



В своята си книга Remote Viewers от 1997 г. Джим Шнабел разказва историята за участието на американското разузнаване (ФБР) в спорния въпрос за психологическото шпиониране. Коментирайки уменията на талантливия Пат Прайс, Шнабел отбелязва, че Прайс е бил на мнение, че „… в планината Хейс в Аляска, е дом на една от най-големите бази на извънземни тук на Земята.

Според Пат Прайс извънземните, които живеят дълбоко в планината Хейс, изглеждали с характерни човешки черти, различавайки се само в сърцето, белите дробове, кръвта и очите. Той добавя също, че извънземните използват „прехвърлянето на мисълта като контрол над нас“. Прайс добавя:

Те също така са отговорни за странната дейност и неизправност на американските и съветски космически обекти. Друго забележителното е, противоречивия характер на тази история. Американската армия проявява голям интерес към историите за дейността на НЛО в Аляска в годините на формиране на тази тема. Например, по-рано класифицираните досиета на ФБР разказват за стряскащи срещи на НЛО в Аляска в периода 1947-1950 г.

Дейността на ФБР относно летящите чинии

През август 1947 г. на ФБР в Анкъридж

бил предоставен изключително впечатляващ разказ за инцидент с НЛО, включващ двама служещи членове на армията. Докладът започва с това, че „ двама офицери от армията са докладвали на директора на щаба на разузнаването в Аляска, че са били свидетели на обект, преминаващ във въздуха с огромна скорост, която не могат да преценят скоростта“.

Според официалния доклад НЛО-то първоначално е било забелязано само от единият офицер, но скоро и другият му колега забелязал странният обект. Обектът изглеждал като сфера, а не като повечето хора, които ставали свидетели на наблюдения на НЛО го оприличавали на чиния или диск. Първият офицер заявил по време на разпит, че би било невъзможно да се дадат по- големи подробности относно обекта. Другият офицер обаче, преценил надморската височина на обекта и установил, че независимо от естеството на мистериозната сфера, тя била на височина на повече от десет хиляди фута.

Когато разпитали и вторият служител, и той дал почти подобен разказ, като единствената забележима разлика е била, в размера на обектът, който според него бил с диаметър приблизително десет фута. Това несъответствие в размера очевидно се дължи на факта, че вторият офицер вярвал, че НЛО-то е по-вероятно да се намира на височина от три до четири хиляди фута, а не на височина от десет хиляди фута, както било предложено от неговия колега.

Разликата в мненията относно надморската височина

и размера на обекта може да е ключовият фактор. Определено и двамата полицаи се съгласили, че някакъв мистериозен обект са били видяли в небето. Като заключение в докладът: „…вторият полицай посочил, че обектът определено се движил срещу вятъра.“ Малко след това в офисът на ФБР в Анкъридж се докладва на Директорът на Бюрото Дж. Едгар Хувър, че: „…успяли да намерят летец, [който] наблюдава някакъв летящ обект близо до Бетел, Аляска през юли 1947 г.

Дейността на ФБР относно летящите чинии
На тази снимка на директора на ФБР Дж. Едгар Хувър (в длъжност като директор от 10 май 1924 г. до 2 май 1972 г.) е направена от служител на правителството на САЩ.

Докладът до Хувър продължил:

„[Пилотът] разказва, че летящият обект (близо до Бетел) е забелязан в юлски ден, когато над небето е беше напълно чисто от облаци, и тъй като е в ранната част на нощта, в небето беше светло. Моментът на неговото наблюдение [на] този летящ обект беше около 10ч. вечерта и слънцето току-що беше паднало зад хоризонта. Времето за летене беше изключително добро, а той идваше от летище Бетел.

Когато пилотът се приближавал до летището

да кацне, видял отляво на самолета си неидентифициран кораб, който сякаш приличал по- скоро на „летящо крило“. В резултат на уникалната си форма пилотът първоначално не успял да определи дали обектът се насочва към неговия самолет или е далеч от него. ФБР отбелязали, че пилотът е бил сигурен, че обектът няма външен източник на енергия (като двигател), задвижван от витло, както и това, че не изпускал газове, докато е прелитал.

В доклада си той посочва, че по време на полета „се обадих по радиото до станцията на Администрацията по гражданско въздухоплаване в Бетел, и ги попитах какъв самолет има в близост до мен, а те ми отговориха, че нямат съобщения да има друг самолет около мен. Обектът, който видях, беше на около пет или десет мили от летището преди да пристигна“.

Дейността на ФБР относно летящите чинии
Пример за ранен самолет от типа “Flying Wing”. Снимката е направена от служител на ВВС на САЩ.

С наближаването на 40-те години на миналия век и настъпване на новото десетилетие, ФБР продължило да получава и записва редовно висококачествени доклади за НЛО. От тях, една от най-достоверните, свързана със забележителната поредица от срещи, случили се във въздушното пространство на Аляска в продължение на два дни било в началото на 1950 г.

Предаден на ФБР от официален източник на ВМС на САЩ,

поверителният разузнавателен доклад от три страници описва поразителна картина на множество срещи с НЛО с участието на военните. Под заглавие „Неидентифицирани явления в близост до Кодиак, Аляска“, се отнася до „доклад за наблюдения на неидентифицирани въздушни обекти от различни военноморски служители на 22 и 23 януари 1950 г.

Авторът на доклада отбеляза, че на:

22/01/40 лейтенант Смит, USN, командир на патрулен самолет P2V3 No. 4 от Патрулна ескадрила 1 съобщи за неидентифициран радарен контакт на 20 мили северно от Военноморската въздушна станция, Кодиак, Аляска. Когато този контакт беше осъществен за първи път, лейтенант Смит управляваше охранителния патрул Kodiak. В 02:43 W, 8 минути по-късно беше осъществен радарен контакт с обект на 10 мили югоизточно от NAS Kodiak. Лейтенант Смит провери с контролната кула, за да определи познатия трафик в района, и беше информиран, че няма такъв. През този период операторът на радара, Gaskey, ALC, USN, съобщава за периодични радарни смущения от тип, който никога досега не е изпитвал. В този момент контактът беше загубен, но периодичните смущения продължиха.

Смит и Гаски не били единствените, които съобщили, че неидентифицирани превозни средства са нахлули във въздушното пространство на Аляска. По време на тези срещи военен кораб бил закотвен в близост до „шамандура 19“. На борда на кораба имало моряк на име Морган, който стоял на пост.

Може би не вярвайки съвсем на това, което вижда, Морган предупредил един от своите колеги, Карвър, за странния спектакъл, и двамата наблюдавали, как НЛО-то извършва полет. Според свидетелството на Морган и Карвър: „Обектът се движеше около 30 секунди. Не бяха усетени миризма или звук, а обектът имаше вид на огнена топка с диаметър около един фут.

Този обект показал индикации за голяма скорост на радара. Лейтенант Смит се изкачил, за да прихване НЛО-то, но напразно. Излишно е да казваме, че неговата висока скорост и забележителна маневреност гарантирали, че действията на лейтенант Смит са безполезни. Въпреки това нито лейтенант Смит, нито неговият екипаж били напълно подготвени за случилото се по-нататък.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!