Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Доказателства и теории за Световната Матрица



Знаете ли, какво отличава реалността от илюзията? Изглежда, че отговорът е доста очевиден. Реалността е това, което може да се види, докосне и опита. Реалността е това, което е материално, солидно и издръжливо. Нашият свят е реален, защото е материален. Съгласни ли сте? Нека видим обаче, какво мислят по този въпрос представителите на най -материалната от всички науки, а именно физиката.

Настолна маса

Всъщност сериозните учени предпочитат да не говорят публично за такива неща, но какво по- хубаво от това. Някои ще ви нарекат идеалист или, още по -лошо, мистик. Но това не означава, че те не мислят за това и не обсъждат в своя „тесен кръг“ от приятели и колеги въпроси свързани със създаването на света, съзнанието и безсмъртната душа.

Все по -дълбокото проникване на материята поставя под съмнение основите на материалистичната доктрина – поне в това, което сме свикнали да наричаме материализъм.

Доказателства и теории за Световната Матрица

Нека вземем такова нещо, което е напълно реално и лишено от всякаква мистика, като например дървена маса. Можете да я докоснете, да седнете върху нея, да поставите чиниите си върху нея. Тя е здрава и издръжлива, ако, разбира се, е изработена от висококачествени материали. Нека започнем от края, тоест със здравината и издръжливостта. С други думи, помислете за съществуването на таблицата във времето. Едно време, не толкова отдавна, вместо маса имало дърво, което дори не подозирало, какво бъдеще очаква неговата дървесина.

Някой ден, не в такова далечно бъдеще, масата няма да съществува, защото тя ще се счупи или ще бъде счупена, а отломките ще бъдат изхвърлени в боклука или изгорени. Следователно, от гледна точка на някои смешни от гледна точка на Вселената, времеви интервали от сто години например, масата не е нищо повече от една илюзия.

Сега нека се обърнем към неговата материалност, към това, което „може да се докосне“. В края на краищата масата, както всички материални обекти, се състоят от атоми. Какво е атомът? Атомът, колкото и странно да звучи, се състои главно от празнота. Нищо чудно, че в училище ни учеха, че атомът е като Слънчевата система. В центъра е малко ядро ​​в сравнение с размера на атома. Електроните се движат около него на относително големи разстояния. А между ядрото и електроните има вакуум. Празнота.

Може би ситуацията ще бъде спасена от факта, че протоните и неутроните, които изграждат ядрото, и електроните, които се движат около него, са материални? Ако! Тези елементарни частици изобщо не са твърди „топки“. Ядрената физика установила преди сто години, че те са нещо средно между материя (частици) и енергия (вълна). Ако говорим за физическите закони, на които се подчиняват тези вълнови частици, тогава аналогията с твърдия, осезаем свят на по -големите форми става напълно съмнителна.

Принцип на несигурност

Не случайно един от основните закони на микросвета се нарича „принцип на несигурност“. Според Дмитрий Сидорин, бивш ядрен физик, а сега бизнесмен, този принцип е истинско „главоболие“ за онези, които докато се занимават с физиката на ядрото и елементарните частици, се опитват да устоят на чисто материалистични позиции.

Принципът на несигурност, открит от немския физик Вернер Карл Хайзенберг през 1927 г., означава по принцип следното – невъзможно е едновременно да се определят две различни, несвързани характеристики на елементарната частица. Измерихме, да речем, с добра точност импулса на електрона, така че координатата му веднага се „замъгли“. И обратното. Всичко това, защото електронът не е вълна или частица, а нещо средно. Тази двойственост на природата на елементарните частици се нарича дуализъм на квантовата вълна“. Красиво и неразбираемо… включително и за самите физици, но те по правило не признават това. Освен това възникват проблемите със самото наблюдение на елементарни частици.

Доказателства и теории за Световната Матрица

Тук влиза в действие друг фактор, който е трудно обясним от материалистична гледна точка – ефектът на наблюдателя. Самият факт на наблюдение влияе върху обекта на наблюдение. Една елементарна частица така или иначе „усеща“, че сте насочили към нея своите свръхмощни и свръхпрецизни устройства и се опитва да „избяга“ от наблюдението. Tя успява поради този много квантов вълнов дуализъм. Оказва се следното – светът в основата си (тоест на микро ниво) се състои от вещество, което свободно се влива от частици във вълни и освен това се променя в зависимост от наблюдението. Или може би това изобщо не е субстанция, а чиста енергия – Сила, както в „Междузвездни войни“. Светът е различен за всеки наблюдател.

Всичко е толкова объркващо…

Това е така, казва Дмитрий Сидорин в интервю, дадено през юни 2020 г. Тъй като Сидорин вече не се занимава с физика, той може свободно да говори за възгледите, които не са съвсем, да речем, в съответствие с материалистичната доктрина. Не бива обаче да се мисли, че подобни възгледи са често срещани сред съвременните учени.

Светът зависи от това кой го гледа и как, казва Сидорин. В известен смисъл всички ние живеем в Матрицата – само че тя е създадена не от машини, а от природата и нас самите. Всеки от нас има „своя“ Матрица, своя картина на света и той ще стане универсален, тоест обективно съществуващ, когато информацията за него достигне до ръбовете на наблюдаваната Вселена.

Какво е това, 14 милиарда години информацията, че Сидорин е изпуснал книгата от масата, достигайки до най -далечната галактика? В края на краищата, точно това според учените е размерът на Вселената – 14 милиарда светлинни години и информацията се разпространява „само“ с максималната възможна скорост – скоростта на светлината.

Наистина, докато информацията за падналата книга се разпространила из цялата Вселена, книгата ще бъде някъде по средата между позициите „на масата“ и „на пода“, в така наречената „квантова суперпозиция“. Но няма да се налага да чакате 14 милиарда години, защото Вселената ще разбере за това събитие незабавно и това ще се случи поради много странен и неразбираем феномен – „квантовото заплитане“.

Квантовото заплитане, според Сидорин, означава нещо подобно. Два кванта (квантът е най -малката част от енергията, носител на взаимодействие) са някак свързани помежду си, „комуникират“ и взаимодействат заедно. След това, поради обстоятелства, те се пренасят в различни краища на Вселената, но ако нещо се случи с един от квантите, другият, независимо от разстоянието, веднага „научава“ за това. Дали информацията ще се движи по -бързо от скоростта на светлината? Много по-бързо почти мигновено.

Ако смятате, че “квантовото заплитане” преобръща цялата съвременна физика с главата надолу, тогава… не мислите така. Тя има своя източник и възможно обяснение – Големия взрив.

Първичната енергия и душа

Преди 14 милиарда години, когато се случил Големия взрив, светът, според Сидорин, бил много прост, състоящ се от чиста енергия и бил описан с една формула.” Всичко беше на едно място, нямаше нито пространство, нито време в разбирането ни за тези ценности. И тогава – взрив! – и Вселената се роди. Тя започна да се разширява, материята се ражда от чиста енергия, появявайки се сили и взаимодействия.

Доказателства и теории за Световната Матрица

Като цяло „всичко е объркано“. Но квантите „помнят“ времето, когато всичко било на едно място и всичко, включително квантите, били едно цяло. Следователно, от гледна точка на Вселената, всички кванти са едно цяло, разградени на частици, разпръснати в различни посоки и „заплетени“. За да разберат същността на това цяло (и в същото време причината за Големия взрив), физиците трябвало „просто“ да създадат Единната теория на полето. Комбинирайте четирите известни до момента взаимодействия във формули – гравитационно, електромагнитно, силно и слабо (последните две са отговорни за атомното ядро ​​и елементарните частици) те по този начин са получили логично и последователно описание на Първичната енергия, от какво (или от Кого?) всичко е започнало.

Не е слаба задача, нали?

Сидорин също вярва, че физиците не познават всички сили и взаимодействия. Призраци, полтергайсти, феномени на дежавю – всичко това не са измислици, а прояви на частици и енергии, непознати в момента. Веднага естествено възниква въпросът за човешката душа. Душата има енергия, която не изчезва със смъртта на тялото и тъй като има енергия, тогава има кванти, които носят тази енергия.

В тази връзка Сидорин споменава популярната на Запад теория за „организирано обективното намаляване“ – OOR.

Теорията на OOR се опитва да комбинира квантовата механика и концепцията за душата. Привържениците ѝ, американецът Стюарт Хамероф от университета в Аризона и англичанинът Роджър Пенроуз от Оксфорд, вярват, че вътре в мозъчните клетки, невроните имат специални протеинови полимери, които действат според законите на квантовата механика и пораждат нашето съзнание. Според тази теория съзнанието продължава да съществува и след смъртта на тялото, а също така може да се отдели от него по време на живота и да пътува из Вселената.

“Матрьошка от илюзии”

Но какво да кажем за „илюзорната“ природа на нашия свят? Според Сидорин, за развитието на човечеството е било необходимо да се разглежда света като твърд и непоклатим, надеждно описан от законите на класическата механика. В противен случай нямаше да можем да създадем материално производство и материалната култура. Но сега дойде моментът да осъзнаем, че всички материални обекти, които ни заобикалят, са сетивна интерпретация на многоизмерния свят.

Свикнали сме да мислим, че нашият свят е триизмерен, тоест има дължина, ширина и височина, но с трудности все пак се съгласяваме и да приемем присъствието на четвъртото измерение – времето.

Светът обаче има безкраен брой измерения и човек ще трябва да се примири с това. В това може да помогне умственото упражнение, което Сидорин нарича „матрьошка на илюзиите“.

Доказателства и теории за Световната Матрица

Представете си линия на хартия и същества, живеещи на нея. Техният свят е двуизмерен, те нямат ширина и дори не знаят за това,но ако вие сте създателят на този ред, можете да го преместите по хартията. Съществата ще решат, че това е третото измерение, тяхното „време“. Чрез просто преместване на линията, те ще я интерпретират като минало, настояще и бъдеще, докато ние знаем, че това е просто ширина.

По същия начин, ако погледнете нашата реалност от гледната точка на четириизмерния свят, нашето време изобщо не е време, а просто поредната „ширина“ и така, до произволно голям брой измерения в “матрьошката на илюзиите“.

… И така, ние живеем в триизмерна проекция на многоизмерния свят, защото е толкова удобна за нашето възприятие. Многоизмерността на света напомня за себе си чрез принципа на несигурността, ефекта на наблюдателя и различните чудеса, които може би се извършват от непознатите сега сили и енергии.

Ще се отрази ли разбирането на такава „илюзорна природа“ на триизмерния свят върху нашето ежедневие? Това е въпрос на личен избор. Индусите например са сигурни, че нашият свят и всички ние съществуваме изключително в т.нар. „златната мечта“ на бог Вишну. Но това не им пречи да бъдат едни от най -веселите народи на нашата планета.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!