Древните книги - източник на медицински открития
5 mths


Преди няколко години медиите съобщили, че в древните книги на староанглийски, учените са успяли да окрият формула от 9-ти век, която е убила до 90 процента от устойчивия на метицилин Staphylococcus aureus, един от резистентните на антибиотици щамове на тази бактерия, която причинявала ечемик в очите. Само антибиотикът ванкомицин, основното лекарство, използвано при лечението на MRSD, давало същият ефект, както и тази формула открита в книгата.

Повечето лекарства, които били открити и получили Нобелова награда за медицина на техните откриватели, не би изненадало лекарите от древен Китай.

В древните книги на повечето народи по света,

било известно веществото пелин (Artemisia annua L), което се извличало от самото растение и е било използвано за лечението на трески, включително тези, които били причинени от малария, още през 3-ти и 4-ти век.

Древните книги - източник на медицински открития

Tu Yuyou, който изобретил лека срещу малария, стигнал до своето откритие благодарение на древните текстове, които бил прочел в традиционната китайска медицина, и които съдържали билкови рецепти. Пътят към откриването и разпознаването бил много труден, защото стотици видове растения трябвало да бъдат тествани. Освен това политическата атмосфера в Китай през 70-те години не била лесна. Но благодарение на своята упоритост, труда и ѝ се отплатил. Артемизининът сега се е превърнало във важно антималарийно лекарство.

Нейната история била необичайна за съвременната медицина. Въпреки това, артемизинина далеч не е единственото вещество, изолирано от растенията. Друго лекарство срещу малария, хинина, се правило от кората на дървото officinalis L., което растяло в тропическите гори на Южна Америка. От опиумния мак (Papaver somniferum L) бил изолиран анестетикът морфин, а отровата стрихнин от дървото Strychnos nux-vomica L.

Тези растения са били използвани в медицината

от векове и дори хилядолетия преди химиците да успеят да изолират най-активните им съставки.

Възможно ли е лекарите да откриват нови лекарства просто чрез изучаването на древните медицински текстове, както била направила Ту Юю или английските експерти? Отговорът на този въпрос е двусмислен. Древните фармакологични текстове на китайски, арабски, гръцки или друг древен език не са лесни за изучаване поради редица причини.

Древните книги с рецепти

Старите фармакологични текстове обикновено представлявали списък с рецепти без обяснение дали са използвани и в какви случаи. Едва ли ще направите всички рецепти от нея. Коментарите в тези фармакологични книги са били рядкост.

Често е трудно да се определи, кои растения са посочени в древната рецепта. В днешно време за класификацията на растенията се използва системата на Линей, която посочва рода и вида на растението. Но преди системата на Линей да стане общоприета, класификацията на растенията е била изключително неподредена.

Древните книги - източник на медицински открития

За едно и също растение могат да се използват различни местни имена. Това означава, че не винаги е възможно да се определи, кои точно растения се обсъждат в книгата. Ако не можем да преведем точно имената на древните рецепти, как можем да оценим тяхната ефективност?

Дефинициите на болестта също имат връзка с местната култура.

Това означава, че всяка нация имала различно определение за болестта. Например древните елини и римляни са смятали треската за болест, но в съвременната медицина тя се разглеждала по скоро като симптом на заболяване.

Хилядолетна колекция от рецепти „Kitab al-tabih“, написана от Ibn Sayyar al-Waraq.

В елинските и римски текстове имало много описания на вълнообразна треска, т.е. треска, която се повтаряла на всеки няколко дни.

В съвременната медицина, това се наричала вълнообразна треска. Това били симптоми на малария, но и симптоми на други заболявания. Трябва ли учените, търсещи нови лекове за малария, да тестват всички древноелински и римски лекарства за „вълнообразна треска“?

Древните книги - източник на медицински открития

Холистична медицина

Най-важният аспект, според историците на медицината, е че всяка медицинска система трябвало да се разглежда холистично. Това означава, че е погрешно да се съсредоточаваме само върху онези аспекти на древната медицина, които са успешни според съвременните стандарти, и да отхвърляме всичко останало.

Въпреки че в древната медицина имало ефективни лекарства, много от тях са безполезни или дори вредни в днешно време. Например, в наше време едва ли някой би рискувал да се лекува с огромни дози чемерика, както са правили древните елини.

Но въпреки тези недостатъци, в древните медицински книги имало голям потенциал за откриването на нови лекарства. Това изисквало сътрудничество между фармаколозите, историците и етнофармаколозите, които да изучават традиционната медицина на различните култури и народи по света.

Подобно сътрудничество не е бил лесен процес, защото всеки от специалистите усещал, че някак си се говори на различни езици. Но чудесните примери, споменати по-горе, ни напомнят, че резултатът може да бъде изключителен, особено когато се търсели лекове за често срещани заболявания.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

One thought on “Древните книги – източник на медицински открития

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *