Древното свръхестествено познание на Траките и Елините
4 mths


Първите индикации за практикуване на свръхестествено познание при Траките датират от времето около 1500-2000 г. пр.н.е. в Тракия, Скития и изобщо в цяла Северна Централна Азия. Също така митът за Аварис, подобен елинския “Уберборейски Аполон”, подкрепя това. Доказателствата обаче са малко и датират от 6-ти и 5-ти век пр.н.е., като най-основните доказателства са писмените поетични текстове на Емпедокъл.

Митове, легенди и практики в по-късната литература също доказват съществуването на свръхестествено познание много преди това. Основните характеристики на тази практика са обобщени, както следва:

1. Вяра в трансмиграцията,

2. Вяра в съществуването на душа и духовете-водачи

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините

3. Създаване на религиозни групи (напр. Кротона от Сицилия), където учениците практикували уединение, мълчание, пост и психически и метафизични способности (включително дори преобразяване в други животински и човешки форми).

Ключов елемент от шаманската култура е вярата, че има душа, която всъщност е по-активна, когато тялото спи или както казва Аристотел, когато е в точката на смъртта. Тази вяра е оставила следи в обширна територия, която се простира в голяма дъга от Скандинавия по евразийското пространство до Индонезия.

Така в Тракия и Скития траките са влизали в контакт с народи,

които са били свързани с шаманизма още в архаичната епоха и с появата на медицинските гадатели, които са били гадатели, лечители и религиозни учители с шамански характеристики.

Говорило се, че тези гадатели също са били нарисувани с шамански символи. Освен това вакхическото лечение, както ще видим по-долу, има свръхестествени корени. Въпреки това, всички народи на Средиземноморието не са били безразлични към вярванията които са преминали през етапа на анимистичното поклонение (поклонение на нимфите, поклонение на земята, небето, луната и звездите).

Имало култ и към мъртвите предци, който бил доминиран от възгледа, че подземният свят се състои от духовни водачи, към които можем да се обърнем, когато имаме нужда от съвет. Така че виждаме, колко стара е концепцията за възкресението и духовната мутация, и колко дълбоко вкоренена е била вярата в духовете през вековете…

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините

Малкото тракийски митични фигури,

които могат да бъдат сравнени с шамани, твърдят, че произхождат от Аполон. Смятало се, че те са пристигнали в Тракия от север, (от страната на хипербореите), която е била първоначалната родина на Аполон.

Отвъд Севера, казали те, дошъл Безтегловният ездач на стрела. Той бил толкова напреднал в изкуството на постенето, че се е бил научил да живее без човешка храна.

Той изкоренил чумите, предсказвал земетресенията, композирал религиозни поеми и преподавал поклонението на своя северен Бог, когото траките наричали суперсеверния Аполон.

Един по-късен мит ни показва, как Аварис летял през етерите на стрелата си. Стрелата, която играела роля в скитската митология и религия, е символ на “магическия полет”. Шаманът използвал стрелата, за да върне душите на болните, а също и за погребения. Шаманите също гадаели по полета на стрелата.

Аристей Проконисий също е свързан с Аполон.

Той изпадал в транс и богът „грабвал” душата му. Той се появява по едно и също време на места, далеч едно от друго. Свързват Аполон под формата на гарван, което ни кара да мислим за шаманските трансформации.

Хермотим Клазоменон е имал силата да напусне тялото си „за много години“. По време на този дълъг транс той пътувал далеч и “донесъл пророческото знание за бъдещето“. Неговите врагове изгорили тялото му и душата му никога повече не се върнала. Този транс има всички характеристики на шамански терор.

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините

Епименид, който идвал от Кносос, твърдял, че е живял преди и е бил древен божествен човек от северен шамански тип. Самият той също имал опит в психическите скитания и подобно на Аварис постел, и живеел изключително и само от приготвянето на зеленчуци, който той съхранявал, в копито на вол.

Друга забележителна черта на традицията му е, че след смъртта хората виждали тялото му покрито с татуировки. Що се отнася до Дългия сън, това разбира се е широко разпространена народна приказка. Позицията на съня в началото на историята на Епименид обаче подсказва, че траките са имали предвид дългосрочното „отстъпление“, което е ученичеството на шамана, който понякога прекарва голяма част от него в състояние на сън и дрямка.

И накрая Орфей, (чиято родина е Тракия), той придружавал бога, когото елините идентифицирали с Аполон. Съчетава професиите на поет, музикант, и религиозен учител. Подобно на някои митични шамани от Хиперборея, той можел с музиката си да събира птици и диви животни, за да го слушат.

Както правят шаманите навсякъде,

той посетил подземния свят, а неговият мотив бил много общ за шаманите, да си върне открадната душа. В крайна сметка магическото му его оцелява като одическа глава, която продължава да дава оракули много години след смъртта му. Орфей също е фигура, много подобна на Залмоксис, митичен шаман или архетип.

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините

Емпедокъл в Сицилия, на който основно се основават познанията ни за ранния тракийски шаманизъм, и Питагор обаче са най-великите шамани в елинската област. Емпедокъл е живял в Акраганта, Сицилия през 5 век пр.н.е. и бил една от най-легендарните фигури в областта на предсократичните философи.

Животът му е бил пълен с окултни истории и чудеса, които граничат с митичността. В него Акрагантите виждали не само велик философ, но и достоен политик, лекар, гадател, магьосник и поет. Диоген Лаерций, в своята 8-ма книга, разказва поредица от легендарни истории за смъртта на Емпедокъл:

За смъртта му се говорят няколко неща. Хераклид, който споменава жена, която не дишала, че Емпедокъл я е бил прославил, когато той я изпратил обратно жива“.

Емпедокъл със своята философия търсил истинското познание

и същността на природата, която се характеризирала с вечна промяна. Тази взаимообмяна се намирала между промяната на Хераклит (Ставането) и постоянството на Парменид (Битието). Емпедокъл стоял между тези две философски позиции и определял като първопричина за раждането на всички същества движението на четирите първични елемента, които той наричал “коренища“.

Тези елементи 1. Огън (Зевс) 2. Вода (Нистис) 3. Земя (Айдоней или Хадес) и 4. Въздух (Хера). Движението на тези елементи се дължи на две противоположни сили, които той наричал Приятелство и Нейкос. Приятелството е положителната сила на любовта, която обединява нещата, а Нейкос е отрицателната сила, която ги разделя. Връзката на тези противодействащи сили е това, което поддържа баланса във Вселената („Сферата“).

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините
Емпедокъл

Раждането и смъртта, Приятелството и Нейкос са за Емпедокъл вечен цикъл, редуване, което осигурява увековечаването на света. Работата на Емпедокъл се състои от две поеми с хекзаметър, За природата (2000 стиха) и Пречистванията (3000 стиха). Епичните стихове на Емпедокъл имат огромна динамика, която създава за читателя или учения поредица от мисли и анализи.

Този факт кара много по-късни философи, като Аристотел и Платон, да обсъждат позициите на Емпедокъл в своите трудове като по този начин се запазват много пасажи на великия философ до наши дни.

Както в Хиперборейският шаманизъм опитът от миналите животи не е източник на вина, а на сила, така концепцията за пречистването е била много основно занимание на религиозните духове през самата архаична епоха. Питагор след обучението си бил зрял човек, притежаващ необикновена красота, гениалност и воля.

Практикувайки добродетелта през целия си живот,

той се усъвършенствал до такава степен, че станал свръхчовек и Велик мистик, придобивайки способностите за прозрение и изцеление и лъчезарна воля, което му дало наистина чудотворна сила. Така той бил известен навсякъде, като укрепвал и лекувал болните и снабдявал бъдещето, имайки за своя мисия реформирането на цялото човечество.

Всъщност той достига до възгледа за монотеизма чрез своята философска система, въпреки че това никога не е било директно изследвано поради климата на времето. Смятало се обаче, че той е поставил философските основи за по-късната поява на монотеизма.

Тъй като нямаме писмени произведения от него, ние извличаме информацията за работата му от един от оцелелите пасажи на различните питагорейци, които след смъртта на Питагор са написали различни произведения.

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините
Питагор

Накрая, Емпедокъл, последният ученик на философа, пише за Питагор, като казва:

Сред елините имаше човек, надарен с безкрайна мъдрост, чийто интелект обхващаше безценно съкровище от мисли. Той блести в най-различни науки и когато изследва дадена тема, гениалността му надхвърля светкавицата. Острият му поглед за кратко време откри повече истина, отколкото десет или двадесет човешки поколения биха могли да открият.

В древна Елада формите на лечение произтичат от свещените ритуали.

Митичните кентаври били известни учители на героите, които освен всичко друго са имали познания по медицина и в техните пещери са преподавали бойни изкуства, танци и медицина. Всъщност тези същества знаели, как да измерват вятъра, откъдето идва и името им. Те са били първите лечители на Елините.

На Хипократ дължим понятието “метод, т.е. последователните стъпки за наблюдение и развитие на болестта и нейните симптоми (прави се ясно разграничение между двете). Той не се занимавал с класификацията на болестите.

Първо той се занимавал с реакциите на пациента и корелациите на околната среда. Това са били предимно консервативни операции с малко лекарства и хирургични операции. Той вярвал в „самолечебната сила на природата“, която трябвало да се вземе предвид. 

Разбира се, това възприятие е било много различно от практиката на Декарт и днешната практика. Неговото мнение било, че лекарят трябвало да предвижда и предотвратява (т.е. той имаше превантивна, екологична ориентация).

Древното свръхестествено познание на Траките и Елините
Хипократ

Медицината е нарушение на баланса между човека и околната среда,

между които се развивала болестта! Според Хипократ медицината има и политически характер, тъй като, както той казва, олигархичните режими са по-болести, тъй като предизвикват страх и следователно болести. Тя е много подобна на концепциите на съвременната хомеопатия.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *