3 yrs


Казват, че най-популярните българи на ХХ век (пък и след това) са двама – Георги Димитров и Петър Дънов. Първият десетилетия наред имаше към името си едно определение-етикет – „вождът и учителят на българския народ”, а вторият е наричан от последователите от Бялото братство си просто Учителя.

Малцина обаче знаят, че двамата са споделяли един покрив в стария софийски квартал Ючбунар, застроен главно от изселници от Македония. Малката едноетажна къщурка на улица “Опълченска” 66 е построена от майката на Георги Димитров – баба Парашкева, и сестра є. Бурният живот на бъдещия герой от Лайпцигския процес всъщност протича в тази къща чак до кървавите нощи на Септемврийското въстание през 1923 г. Чак след това вождът на българския пролетариат окончателно напуска майчиния си дом и никога повече не живее тук. В къщата на “Опълченска” Димитров води през 1906 година и първата си булка – младата сръбска поетеса и социалистка Люба Ивашевич, шивачка по професия. Тук младото семейство изкарва най-хубавите си дни до емиграцията в Москва, където през 1933 г. Люба след боледуване се самоубива. Стопанката на къщата баба Парашкева, майка на осем деца, споделя емигрантската съдба на прославения си син Георги. След като той оглавява Коминтерна, отива в Москва. След връщането є в България живее още десетина години самичка в къщата и умира през лятото на 1944 г.

Дънов спасил Георги Димитров от полицията

Непосредствено след края на Първата световна война като наемател на вуйната на Димитров на “Опълченска” се настанява Петър Дънов.

Създателят на учението за Бялото братство живее скромно в една от стаите и събира тук много от своите последователи. Има разкази, които свидетелстват, че на някои от беседите на създателя на паневритмията на “Опълченска” 66 са идвали тайните съветници на цар Борис III Лулчев и Севов. Броят на дъновистите все повече растял, а беседите на Беинса Дуно (псевдоним на Петър Дънов) събирали стотици желаещи да се потопят в Тайното учение. Биографите на двамата велики българи рядко споменават факта, че и Георги Димитров, и Петър Дънов са били протестанти, а не православни християни. Учителя е възпитаник на протестантския богословски колеж в Свищов. Майката на Димитров пък била заклета протестантка и ходела на служби само в църквата на улица “Солунска” 49, която трудно можела да бъде наречена православна. Баба Парашкева мечтаела да види сина си протестантски пастор, но комунизмът го отклонил от това предначертание. Съседите твърдят, че Димитров и Дънов често разговаряли на различни обществени и религиозни теми. Георги вече бил известен синдикален деец, социалистически функционер, чиято популярност с всеки изминат ден растяла. Увеличавали се и конфликтите му с властта. Свидетели разказват, че когато полицията нахлувала да обискира къщата (а това ставало доста често), конспираторът Димитров ловко се промъквал в стаята на Дънов. Тя била с отделен вход към улицата и оттам Димитров успявал да избяга. Няколко пъти така младият политик отървал кожата.

Веднъж пристав с няколко полицаи дошли за обиск в къщата и Димитров потърсил начин да се скрие. Дънов по това време тъкмо изнасял поредната си беседа – предложил на конспиратора да седне сред учениците му. “А ако ме познаят?”, попитал Димитров. “Няма страшно, седнете спокойно”, успокоил го Учителя.

Дъновистите направили място на бъдещия ръководител на Септемврийското въстание и той седнал между тях. Полицаите нахлули в къщата, но не посмели на влязат в стаята на Петър Дънов. Славата му на пророк и религиозен вожд вече била толкова голяма, че ченгетата се стъписали. А Димитров изслушал беседата с внимание и даже след това взел участие в дискусията. Всички останали доволни – и конспираторът, и дъновистите, само полицаите били изиграни.

Източник: retro.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *