Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Еволюция и прераждане



Ако човек наистина е вечно същество, тогава защо умира? Ако той наистина се ражда отново и отново и живее веднъж в тяло си, и веднъж като въздух в друго измерение, то тогава, каква е причината той да трябва да променя тези житейски ситуации?

Има моменти, когато се чудим дали има живот след смъртта или сме дошли на този свят случайно без никаква крайна цел или смисъл. Вечни въпроси, които вълнуват човека от момента на неговото раждане до момента, в който вижда смъртта да се случва пред очите му. Именно този страх от непознатото, от края, от тъмнината, измъчва човешката мисъл от векове.

И все пак смъртта е нещото, с което се научаваме да живеем от началото на нашето влизане в това измерение наречено – живот. Всичко около нас умира в един момент, дори и да не го правят в общоприетия смисъл на думата. Ден, който свършва и потъва в тъмнината, зимата, която прави природата пуста, плода, който узрява и пада от клона, връзката, която приключва, детето, което расте и оставя периода на своята невинност… Всички те са малки, ежедневни смъртни случаи. Смъртта, краят, изглежда не е нищо повече от естествена последица от самото раждане и еволюцията му в живот, който първо се появява плахо, след това става по -силен и по -проспериращ, докато накрая узрее и свършва.

Еволюция и прераждане

Но наистина ли свършва?

Всяка нощ е последвана от нова зора, всяка зима ни подготвя за пролетта и плодът оставя семето си в почвата, за да расте ново дърво, всяка връзка ни учи на уроци, за да направим нова, по -добра и разбира се, всеки път когато спим се събуждаме със свежестта на новия ден, на новото начало.

Всички неща около нас и в нас сякаш следват този закон, това редуване на Ин и Ян (за даосите). Нищо не е само черно или само бяло и нищо не е в застой. Животът следва ритъма, (вдишване-издишване). Всички традиционни танци, които символизират жизнения цикъл, следват модела на кръговото движение с формата 2 стъпки напред и 1 назад. В още по -мистериозните танци, които се танцуват по време на церемонии за просвещение, това движение се извършва спирално. Всяка стъпка приближава кръга до центъра му, до самата причина, поради която кръгът съществува, защото кръгът започва да съществува от момента, в който определим центъра. Тогава човекът е танцьор на този велик цикъл от Живота на света.

Но за какво е цялото това движение?

Има ли крайна цел, пътя по който сме тръгнали? Индийските философи го наричат ​​Дхарма, китайците “До”, което се превежда като „най -тежкото нагоре“, което човек трябва да извърви, за да стигне Бога… Всички те говорят за път, който съществува в душата на всяко човешко същество и че ако той върви правилно, той води към собствения си център, към собствената си истина, към своя вътрешен източник, към своя дух и тогава той става безсмъртен. Това е пътят, който минава през многото смъртни случаи и прераждания, вътрешни и външни, за да може човекът да укроти ума си. Този, който мами и го отвеждат от центъра му, го кара да мисли, че щастието зависи от материалните неща, тези, които по природа са „малки“, нетрайни и смъртни. Човек се бори да задоволи желанията си, борейки се да се скрие страховете и слабостите си, за да постигне вечно благополучие, но никога не успява да се насити…

Но в него има друг глас, по -учтив и по -мъдър, този, който го призовава да се освободи от лошите навици, да се бори със слабостите си, да се изправи срещу страховете си, да се примири със смъртта, и да се поучи от болката. Така човек се превръща в млад ученик, който гледа на всяко събитие в живота си като на възможност да стане по -добър и да се научи да чува по -ясно духовния си глас. Докато не стане герой, който най -накрая постига победа над всичко, което го кара да умре, над всичко, което го променя и износва, победа над смъртта, и пребивава в друго измерение в Елисейските полета, в Нирвана, във Валхала на героите и да завладее неговата цел, Победата над неговия низш Аз и завладяването на реалния, Висшия Аз.

Еволюция и прераждане

Тогава разбираме и опитно усещаме, че има две части в един и същи човек – това, което иска да бъде в материята, и това, което е привлечено от духа. Материалната част е желана от въплътения живот, докато духовната част е привлечена от живота към духовното измерение. Всеки път, когато желанието за материалния живот завладее, душата, тя се въплъщава и това продължава, докато човек не осъзнае чрез смъртта временността на материята, и не избере да види през нея духовния корен на всичко, както и желанието да живее в истинския си дом.

Духовният избор по никакъв начин не означава изоставяне на въплътения живот. Напротив, духовният човек живее в света, но му се наслаждава, защото разбира и приема своята истинска природа, която е независима, не окована от нея. По този начин материята не е просто пречка за еволюцията, а напротив, тя е полезен инструмент. Така, Животът и Смъртта, Материята и Духът, Бога и Човека се примиряват и вървят заедно в този вечен танц на еволюцията наречена ЖИВОТ, който не е победен от никаква тъмнина, край и смърт!

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!