Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Египетските статуи и тяхната мистерия



В края на III хилядолетие пр.н.е. в древен Египет, почти от нулата, имало необясним технологичен пробив. Сякаш с магия египтяните успяли да построят пирамидите за твърде кратки срокове и по този начин демонстрирали безпрецедентните си умения за обработката на твърди материали като гранит, диорит, обсидиан, кварц… Всички тези чудеса се случили преди появата на желязото, машинните инструменти и други технически инструменти. Впоследствие уникалните умения на древните египтяни също толкова бързо и необяснимо изчезват…

СТРАННО СЪСЕДСТВО

Вземете например историята за египетските саркофази. Те са разделени на две групи, които са поразително различни по качество на изпълнение. От една страна, небрежно изработени кутии, в които преобладават неравните повърхности. От друга страна, многотонни гранитни и кварцови съдове с непонятно предназначение, които били полирани с невероятно умение. Често качеството на обработка на тези саркофази е на границата на съвременните машинни технологии.

Не по-малко загадъчни са и древноегипетските статуи, създадени от тежки материали. В Египетския музей всеки може да види статуя, издълбана от едно-единствено парче черен диорит. Повърхността на статуята е полирана до огледално покритие. Учените предполагат, че това принадлежи към периода на Четвъртата династия (2639-2506 г. пр. н. е.) и изобразява фараона Хафрен, на когото се приписва изграждането на една от трите най-големи пирамиди в Гиза.

Египетските статуи и тяхната мистерия

Всички знаем обаче, че в онези дни египетските майстори са използвали само каменни и медни инструменти. Поне така ни казват археолозите. Мекият варовик все още може да се обработва с такива инструменти, нооо диоритът, който е една от най-твърдите скали, по никакъв начин няма да можете да го обработите с тези инструменти.

Колосите на Мемнон, които са разположени на западния бряг на Нил, срещу Луксор, не само, че са изработени от тежък кварцит, като височината им достига 18 метра, а всяка статуя тежи дори 750 тона. Освен това те са монтирани на кварцитов пиедестал, който пък тежи 500 тона! Ясно е, че нито едно транспортно средство тогава не би могло да издържи такова натоварване. Въпреки че статуите са силно повредени, отличното изпълнение на оцелелите плоски повърхности предполага използването на модерна машинна технология.

Но дори величието на колосите бледнее в сравнение с фрагментите от гигантската статуя, стояща в двора на Рамесеума, мемориалния храм на Рамзес II. Изработена от едно парче розов гранит, скулптурата достига височина от 19 метра и тежи около 1000 тона! Теглото на пиедестала, върху който някога е стояла статуята, е около 750 тона. Чудовищните размери на статуята и най-високото качество на изпълнение абсолютно не се вписват в познатите ни технологични възможности на Египет от периода на Новото царство (1550-1070 г. пр. н. е.), към който съвременната наука датира скулптурата.

Но самият Рамесеум е напълно съобразен с техническото ниво от онова време – статуи и храмови сгради са създадени предимно от мек варовик и не блестят от строителен възторг.

Същата картина наблюдаваме и с колосите на Мемнон, чиято възраст се определя от останките от разположения зад тях погребален храм. Както там така и в случая с Рамесеума, качеството на тази конструкция, меко казано, не блести с високи технологии, защото е изработена от непечена тухла и грубо прилепнал варовик, това е цялата зидария.

Такова неуместно съседство може да се обясни само с факта, че фараоните просто добавят своите храмови комплекси към паметниците, останали от друга, много по-древна и високоразвита цивилизация.

СТАТУЯТА С ОЧИТЕ

Друга загадка, която е свързана с древноегипетските статуи. Говорим за очи, изработени от парчета планински кристал, които по правило са били вмъкнати във варовиковите или дървени скулптури. Качеството на лещите е толкова високо, че мисълта за стругови и шлифовъчни машини идва сама.

Очите на дървената статуя на фараон Хор, са като очите на жив човек, които изглеждат или сини, или сиви в зависимост от ъгъла на осветяване и дори имитират капилярната структура на ретината! Проучване на професор Джей Енок от университета в Бъркли показва изненадващата близост на тези стъклени модели с формата и оптичните свойства на истинското око.

Египетските статуи и тяхната мистерия
Колосите на Мемнон

Американският изследовател смята, че Египет е достигнал до най-голямото си умение в обработката на лещи около 2500 г. пр.н.е. След това такава прекрасна технология по някаква причина престава да се използва и впоследствие е напълно забравена. Единственото разумно обяснение е, че египтяните са заимствали отнякъде идеята за кварцовите заготовки, които били използвани за моделите на очите и когато резервите се изчерпват, „технологията“ е прекъсната.

КАК ИЗГЛЕЖДАТ БОГОВЕТЕ?

Древногръцкият историк Диодор Сицилийски пише от думите на египетските жреци, че смъртните са управлявали Египет за по-малко от 5 хилядолетия. Човешкото царство е предшествано от управлението на богове и герои, които са управлявали в продължение на невероятните 18 000 години. Древноегипетският свещеник и историк Манетон също започва своя списък на владетелите на Египет с династия от богове и полубогове.

Ако сравним твърденията на древни автори и фактите, с които разполагаме в момента, се оказва, че не е имало технологичен пробив. Едва започвайки от III хилядолетие пр.н.е. в Египет започват да се появяват артефакти от първите божествени династии. Възможно е фараоните целенасочено да са търсили, опитвали да овладеят и едновременно с това да присвоят от оцелелите фрагменти от това наследство.

Скулптурните изображения на дъщерите на фараона-реформатор Ехнатон могат да разкажат за външния вид на оригиналните създатели на древни шедьоври. Първото нещо, което хваща окото, е неестествено удължената форма на черепа, която е характерна, между другото, за други произведения от периода на Амарна. Това явление породило хипотезата за вродено заболяване на семейството на фараона. Не се споменава обаче за някакви психически отклонения в семейството на владетеля, които неминуемо трябва да предизвикат подобно заболяване.

Ако фараоните наистина са били далечни потомци на боговете, възможно е от време на време те да проявяват своите „божествени“ гени.

Друг важен и мистериозен детайл от древноегипетския скулптурен канон е абсолютната симетрия на пропорциите на лицето. Както знаете, в природата няма симетрични обекти. Това правило важи и за човешкото тяло. Освен това експериментите показват, че снимките, съставени от строго симетрични половини на едно и също лице, предизвикват инстинктивно отхвърляне у човек.

В тях пробива нещо неестествено и чуждо на човешката природа. Но може би в света, откъдето са дошли боговете, са царували други природни условия, благодарение на които „аномалията“ станала норма? Както и да е, трябва внимателно да се вслушаме в думите на Плутарх:

Не този, който отрича съществуването на боговете, изпада в по-голямо богохулство, а онзи, който ги признава, тъй като те се смятат от суеверните.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!