Енцелад - това ли е първият ни дом
4 mths


Един от най- интересните светове в Слънчевата система е Енцелад, спътника на Сатурн. Това космическо тяло има много забележителна визитна картичка. Състои се от стотици гейзери, излъчвани от южната полярна област на сателита. Наред с Европа и Марс, Енцелад е приоритетна цел за изследване, защото на него съществува подземен океан, в който може да се е появил животът. Но колко вероятно е той да е възникнал на тази малка луна, и дали земният живот първоначално не се е появил на Енцелад?

Как се е появил земният живот?

Никой не знае дали на Енцелад има някакви форми на живот. Въпреки че нищо не пречи на учените да спекулират с условията му и за възможността, точно там да се е появил той.

Произходът на живота на Земята е много сложен въпрос. Повечето изследователи са съгласни, че така наречената серпентинизация е изиграла основна роля за появата му. Това е химичен процес, в резултат на който свойствата на определени скали са се променили при контакт с водата.

Енцелад - това ли е първият ни дом

Серпентинизацията в хидротермалните отвори, свързана с вулканичната активност, е един от любимите механизми за представяне на идеалната среда за появата на живот на ранната Земя. Макар и не единственият, разбира се.

Днес земните хидротермални отвори са концентрирани

главно в океанските хребети. Тоест в зони на разделяне на тектоничните плочи. В момента тези области се простират на около 80 000 км дължина.

Когато Земята е била много млада, в така наречения Катархейски Еон (преди 4,56 милиарда до 3,8 милиарда години), хидротермалната активност на нашата планета е била по-висока, отколкото е днес. Oчевидно e, че само малка част от земната кора може да бъде подложена на процеси на серпентинизация, тъй като повечето от скалите на Земята не са влезли в контакт с водите на океаните.

Вода и скала на Енцелад

Енцелад обаче е различен случай. Този сателит, който има диаметър от около 500 километра, се състои от външна кора лед и ядро. Състои се от скали със силно присъствие на вода. Науката не знае текущата степен на диференциация на недрата на Енцелад, но е ясно, че малко след образуването си ядрото е представлявало хомогенна смес от скали и вода.

Енцелад - това ли е първият ни дом

Поради малкия си размер, центърът на Енцелад

никога не е бил подлаган на огромен натиск. Следователно, е възможно той да е бил напълно пропусклив за течности и газове. С други думи, процесът на серпентинизация на Енцелад не е бил ограничен до хидротермални отвори в океаните, както е на Земята. Може да покрие целия спътник, практически от повърхността до самия център.

Следователно, масата на скалите, серпентинизирани на Енцелад, би била дори по-голяма (и говорим в абсолютно изражение!), отколкото на Земята. Като се има предвид, че наличието на хидротермални извори на дъното на океана на Енцелад било потвърдено сравнително наскоро, всичко показва, че този геоложки процес също се е случил в миналото.

Въпреки това, серпентинизацията сама по себе си не допринася за появата на живот. Особено ако температурата или налягането са прекомерни. Но отново, Енцелад никога не е имал този проблем. В центъра на спътника налягането е около 24 милиона паскала. Това е приблизително същото като на дълбочина от само 2300 метра в земните океани. Що се отнася до температурата, липсата на голямо количество радиоактивни изотопи попречило на вътрешността на Енцелад да се нагрее до нива, несъвместими с живота.

И така, можем да заключим следното – през първите няколкостотин милиона години след формирането на Слънчевата система , недрата на този малък спътник може да са по-благоприятно място за появата на живот от самата Земя!

Енцелад - това ли е първият ни дом

Други ползи

В допълнение към скалите, водата и топлината, Енцелад има значително количество органична материя. И така има всички съставки и условия, необходими за появата на микроскопични форми на живот. Но още по-интересното е, че Енцелад има уникален транспортен механизъм, който свързва подземния океан директно с открития космос! Разбира се, говорим за известните гейзери на южния полюс. Повече от сто активни струи изхвърлят частици, състоящи се от лед, соли и органични вещества. Повечето от тези частици образуват Е пръстена около Сатурн. Но много от тях в крайна сметка са разпръснати из сателитната система на планетата, включително Титан, а някои дриги дори отлитат и се разсейват в Слънчевата система.

И тук възниква интересен въпрос. Стигат ли те до земята?

Да, вероятността частиците от вътрешността на Енцелад да достигнат планетите от земната група е много малка. Но изобщо не е нула. Ако вземем предвид ефекта на Пойнтинг-Робъртсън , малка частица (около десет микрона), разположена на разстоянието Сатурн от Слънцето (около 1,5 милиарда километра), ще отнеме около 650 000 години, за да достигне орбитата на Земята.

Може би дори по-малко, когато става въпрос за по-големи частици, защото в този случай биха влезли в действие други сили. Накрая, още един факт – малкият размер на частиците би им позволил да оцелеят, попадайки в земната атмосфера, без да бъдат унищожени.

Енцелад - това ли е първият ни дом

Ясно е, че високият потенциал за обитаемост, съчетан с малкия му размер,

направили Енцелад уникален възможен източник на живот за цялата млада слънчева система. Да, може би други светове са били по-благоприятни за появата на живот, но никой от тях не е разполагал с механизъм, способен да хвърли семената си директно в космоса с такава лекота.

Източник на живот

Досега единственият феномен, който панспермията можела да използва за обмен на формите на живот между световете, били големите удари на комети и астероиди върху повърхността на планетите. Но Енцелад ни посочи друг възможен път. Енцелад може да е (или да е бил) естествен носител на микроорганизми. Пример за това е, как животът не се нуждае от голи маймуни с космическа програма, за да се разпространява в космоса.

Разбира се, много вероятно е животът никога да не е възникнал на Енцелад. В края на краищата много теории предполагат, че неговият океан е преходен феномен. От друга страна, може би ранният Енцелад вече е бил толкова благоприятно място за живот, както предполагат някои учени. Може би, но няма да знаем със сигурност, докато не излезем от земния си кладенец и не видим със собствените си очи гейзерите на този малък спътник.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *