Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Естествена ли е Вселената



През цялото време на съществуването си хората постоянно са се чудили дали има някаква закономерност в структурата на Вселената? По- късно космолозите се включили и перифразирали този въпрос по следния начин:

Мащабната структура на Вселената фрактал ли е? Тоест, изглежда ли еднакво, независимо колко голям е мащабът?

След като завършили масовото изследване на галактиките, учените най- накрая открили отговор на тези въпроси.

В началото на 20-ти век, с откриването на все повече и повече галактики, астрономите започват да осъзнават, че Вселената е почти невъобразимо огромна. Съвсем естествено възникна въпросът – има ли някаква закономерност в местоположението на тези галактики или всичко е въпрос на случайност?

Естествена ли е Вселената

В началото

почти всички били склонни да смятат, че това е инцидент. Астрономите са видели гигантски купове галактики, всяка от които съдържала хиляди от тях. Имало и много по- малки групи галактики, както и самотни галактики. Всички тези наблюдения създали впечатлението, че няма модел в космоса.

Това, между другото, подхожда на учените, тъй като мнозинството се стремяло към т. нар. космологичен принцип, според който Вселената е основно хомогенна и изотропна структура или групи от произволно разпръснати галактики и купове, които се вписват в този принцип.

Човешката технология обаче се развива и изследванията стават все по- сложни. До края на 70 -те години астрономите са идентифицирали първите модели в подреждането на галактиките. В допълнение към купчините имало и дълги тънки „нишки“ на галактики, широки „стени“, а след това се появяват кухините. Астрономите започнали да говорят за “космическа мрежа“, която между другото бързо се отразила и в научната фантастика.

Факт е, че този модел нарушава космологичния принцип, защото означава, че някои големи региони на Вселената не са като другите големи региони на Вселената. На помощ тук идва математиката.

Казано по- просто, фракталите са модели, които се повтарят, независимо колко далеч се движите навътре или навън. Ако увеличите снежинката, ще видите, да кажем, миниатюрни снежинки. Докато увеличавате клоните на дървото, ще видите миниатюрни клони. Фракталите са навсякъде около нас в природата и математиката на фракталите ни позволява да разберем огромното разнообразие от себеподобни структури във Вселената.

Така възниква въпросът – Ако фракталите са навсякъде, защо Вселената да не е фрактал?

Възможно ли е това, което видяхме като модел в подреждането на галактиките, да са началните стъпки на възможно най -големия фрактал? Може би, ако проектираме достатъчно сложни изследвания, ще открием гнездови структури – космически мрежи, запълващи цялата Вселена до безкрай.

Естествена ли е Вселената

Учените работят върху това от няколко десетилетия. Колкото повече научаваме за космическата мрежа, толкова повече научаваме например за Големия взрив и намираме различни начини да обяснят съществуването на мащабните структури във Вселената.

Ще узнаем ли някога дали Вселената е фрактал?

Това ще се случи, когато картографираме местоположенията на милионите галактики, рисувайки портрет на космическата мрежа в мащаб, невиждан досега. Това ще изисква проекти като Sloan Digital Sky Survey, което вече публикува най- голямата карта на Вселената досега, но много по -голяма.

Ако идеята за фракталната вселена е правилна, то тогава трябва да видим нашата локална космическа мрежа, вградена в много по -голяма космическа мрежа. Ако всичко не е така, тогава космическата мрежа не съществува и случайно достатъчно големи парчета от Вселената ще бъдат подобни помежду си в повечето параметри. Това, между другото, е не по-малко интересно от фракталната вселена, защото резултатът е хомогенност, но в умопомрачителни мащаби.

И така, какъв е крайният резултат?

Все още е трудно да се каже дали Вселената е фрактал, но ние ги виждаме, както в природата, навсякъде, където не погледнем. Например, ореолите от тъмна материя, заобикалящи галактиките и техните клъстери, образуват вложени структури и подструктури, тоест съдържат подхалогени, които имат свои собствени подхалогени.

В същото време празнотите на нашата Вселена не са напълно празни – те съдържат галактики джуджета, които се намират в тънка, слаба версия на космическата мрежа. При компютърните симулации кухините в тази структура също съдържат свои собствени космически мрежи.

В резултат на това все още не е възможно да се наблюдава закономерността на Вселената в максимално възможен мащаб, но нейната структура не може да се нарече случайна.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!