Забравените военни проекти на СССР
1 mth


Съветският съюз винаги е бил склонен към гигантизъм в различните му военни проекти и проявления. Достатъчно е да си припомним „великите сталински строежи на комунизма“ с гигантските язовири и канали или циклопския Дворец на Съветите в центъра на столицата, който никога не се издигнал до небето. Може би обхватът и грандиозността на плановете били стимулирани от мащаба на най-голямата сила в света, която заемала една шеста от земната суша. Много идеи били оживени, но и много, останали като планове.

В недрата на съветския военно-промишлен комплекс понякога са се раждали смели проекти, които поразявали въображението с наистина грандиозния си обхват. Естествено, изпълнението им изисквало изключителни усилия, както от страна на изпълнителите, така и от страна на държавния бюджет. Не всички от тях можели да бъдат завършени.

Забравените военни проекти до космоса и обратно

На 15 ноември 1988 г. съветският орбитален кораб “Буран” извършил първия си и, както се оказва, последен полет. Това трябвало да бъде адекватен отговор на проекта на американската космическа совалка. Но съветският Буран бил предназначен предимно за военни цели.

Забравените военни проекти на СССР

Космическият кораб бил изведен в орбита от космодрума Байконур със свръхтежката ракета-носител “Енергия“. След като направил 2 завъртания около Земята в безпилотен режим, той се приземил на специално построената за него 3-километрова писта на летище Байконур.

В допълнение към това летище били сериозно реконструирани две основни резервни площадки за кацане на Буран – военните летища в Крим и Приморие, като за всеки случай пистите били допълнително укрепени на още 14 места за възможно непредвидено кацане, включително Куба и Либия. Но Буран не се нуждаел от резервни ленти – той уверено завършил своя космически полет и се приземил автономно, където се очаквало.

Въпреки факта, че Буран действал като догонващ конкурент в конкуренцията с американците, той надминал американската совалка по редица показатели. Тя можела да остане в орбитата на Земята два пъти по-дълго време, да вземе на борда 6 тона повече полезен товар, а също и 10 космонавти ( вместо 7 за американците). Но основната разлика от американската система била, че Буран можел да лети и каца в автоматичен режим, което блестящо се потвърдило с единствения си полет.

В създаването на съветския комплекс са участвали 1200 предприятия.

За него са разработени 39 вида фундаментално нови материали и 230 технологии. Общата стойност възлиза на 16 милиарда рубли.

През 1990 г. работата по програмата “Енергия-Буран” е спряна, а през 1993 г. програмата е окончателно закрита. Единственият в космоса, Буран, приключил през 2002 г., когато се срутил покривът на сградата за монтаж и тестове в Байконур, в която се съхранявал заедно с ракетата Енергия.

Забравените военни проекти на СССР

Пълномащабен модел на Буран, който никога не е бил в космоса, могат да видят днес посетителите на един от немските технически музеи. Съдбата не само на съветската совалка беше плачевна, но и на хората, които се готвеха да излетят с нея. За основния и дублиращия екипажи бяха обучени 4 пилота, трима от които загинаха трагично в рамките на две години.

Забравеният военен проект Спирала

В аерокосмическата сфера бил предназначен друг съветски проект, известен като “Спирала“. През 1964 г., в разгара на Студената война и космическата надпревара, група учени и специалисти от Централния научноизследователски институт на ВВС на СССР разработили концепция за създаване на принципно нова аерокосмическа система (ВКС), която най-рационално съчетава идеите за самолет, ракетоплан и космически обект.

Разработката на проекта „Спирала“ е била поверена на конструкторското бюро на Артьом Иванович Микоян, а за негов главен конструктор е назначен Глеб Евгениевич Лозино-Лозински. Този проект бил началото на подготовката на Съветския съюз за бъдещите “звездни войни”.

Забравените военни проекти на СССР

Разработеният VKS се състоял от три основни части – хиперзвуков самолет-носител, предназначен за първоначално ускорение на орбиталния апарат до скорост от 7500 км / ч, двустепенен ракетен ускорител и орбитален самолет. Според проекта на височина 30 km орбиталният самолет трябвало да се отдели от самолета-носител, да използва двустепенен ракетен ускорител, за да достигне първата космическа скорост (около 7,9 km / s) и по този начин да навлезе в близката Земна орбита.

Там той можел да извършва своите бойни мисии – разузнаване, прехващане на космически цели с ракети космос-космос или удари на територията на врага с ядрени ракети космос-земя. Всъщност бил създаден истински космически изтребител-бомбардировач.

Развитието на проекта бил в разгара си.

Създадени били модели и прототипи на компонентите на VKS, някои от които излязли в космоса, а други били тествани на наземни стендове. МиГ-105.11 станал предшественик на директно орбиталния самолет, на който известните пилоти изпитатели извършили изпитателни полети в атмосферата.

За обучение на пилотите на орбиталният самолет през 1966 г. в Центъра за подготовка на космонавти била създадена специална група, която включвала членове на отряда на космонавтите, които имали достатъчна летателна подготовка.

Сред тях бил Герман Титов, който вече бил летял в космоса. През 1969 г. в Центъра е бил създаден 4-ти отдел, ръководен от Герман Титов, който по това време вече е успял да защити дипломата си в академията по проекта на едноместен аерокосмически самолет. Отделът включвала група от 9 млади пилоти, които преминали космическа подготовка.

Забравените военни проекти на СССР

Работата имала много трудности по пътя на инженерите и изпитателите, но, разбира се, имало и напредък към целта. През втората половина на 70-те години инженерите планирали да започнат космически полети. Въпреки това министърът на отбраната Андрей Гречко неочаквано затворил проекта с думите:

„Няма да се занимавам с фантазии“.

Въпреки това работата на съветските специалисти по проекта “Спирала” не било напразно. Тази програма послужила като тласък за стартирането на програмата HL-20 на американците.

Хиперболоид от епохата на развития социализъм

През 60-те години на миналия век, може би все още под впечатлението от току-що приключилата Карибска криза, която почти довела света до ядрена война, Съветският съюз сериозно се замислила в създаването на боен лазер. Успоредно с това започнала работата по два проекта: „Тера-3“ и „Омега“ (научни ръководители на които бяха академиците, нобеловите лауреати Николай Басов и Александър Прохоров).

Целта на изследването било да се създаде система за противовъздушна отбрана, способна да унищожава, както самолети на противника, така и крилати ракети, а по-късно, вероятно, и бойни глави на балистични ракети. Скоро проучванията, започнали в научни лаборатории, които продължили на полигона Сари-Шаган с център в град Приозерск, който възникнал на брега на Балхаш.

През 1972 г. вече бил готов експерименталният модел, в който първоначално вместо боен лазер е монтиран радиационен симулатор с енергия, несравнимо по-ниска от необходимата за боен лазер. На него била разработена системата за насочване. Получените данни позволили да се създаде по-ефективна лазерна система за противовъздушна отбрана Omega-2, в която вече нямала имитатор, а истински боен лазер.

Първите тестове на Омега-2 се провели на 22 септември 1982 г.

Инсталацията лесно успяла да удари няколко цели. Но лазерната противовъздушна отбрана не показала никакви кардинални предимства пред съществуващите зенитно-ракетни системи, особено като се има предвид, че цената ѝ била многократно по-висока от цената на системите в експлоатация.

Забравените военни проекти на СССР
Тера 3

Разработчиците обаче не се отказали. Независимо от проектите за стационарни лазерни системи, имало и програма за автономни системи с кодово име “Мощни електроцентрали“. Един от тези лазери бил оборудван на експерименталният кораб “Диксън“, който според всички документи преминал като обикновен превозвач на дървен материал, въпреки че имал внушителни размери. През лятото на 1980 г. лазерът изстрелва първия си изстрел по симулирана цел. Оказва се точен, но твърде слаб (лазерът развил само 5% от обявената мощност).

Междувременно Министерството на отбраната била озадачена от разработването на лазерно въоръженният космически кораб, способен да сваля ракети и сателити. След първите успехи на земята, военните поставили задача да изстрелят мощен лазер в космоса. На 15 май 1987 г. космическият кораб Скиф-ДМ с лазер на борда излита от Байконур.

Но след по-малко от 10 минути горящите му фрагменти се разбиват в Тихия океан, погребвайки лазерната програма на Съветския съюз за дълго време. Перестройката пристигнала навреме, а финансовите проблеми и разпадането на Съюза довършили работата. Опустошените останки от полигона Балхаш били поети от Казахстан.

Техника на ръба на фантазията

В съветските години имало и друг (лично подкрепен от Хрушчов), грандиозен проект, напомнящ най-вече на писанията на писателите-фантасти. Името на разработваното чудо било ” Подземен кораб ” или “Бойна къртица“. Според информация, достигнала до нас, работата е извършена в Крим и Урал. Твърди се, че „бойната къртица“ с малка атомна електроцентрала и екипаж от няколко души загинал след навлизане в недрата на Урал. Доколко сериозна е подобна информация, оставаме на вас читателят да прецени.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *