Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Завладяването на Меркурий



Какво представлява Меркурий? Суха скалиста пустиня, резки промени в температурата от -190 C до + 430 C, изгарящо слънце и почти пълна липса на атмосфера. Така изглежда Меркурий. Тогава за какъв живот можем да говорим?

Опита да укротим Меркурий

Като начало стигането до Меркурий е много по-трудно, отколкото до Плутон. Такова пътуване ще трябва да изразходва толкова енергия, колкото до “понижената в ранг планета“. Трябва да използваме гравитационна маневра близо до Венера, Земята, Марс, Юпитер и слънцето. Например, MESSENGER на НАСА била изстреляна през 2004 г., която извършила 6 гравитационни асистиращи маневри и едва през 2011 г. влезнала в орбитата на Меркурий. Такива трудности са свързани с особеностите на орбиталното движение на Меркурий и неговата висока скорост и удължена орбита. Не само, че е трудно да стигнете до там, но и трябва внимателно да изберете място за кацане, тъй като повърхността на Меркурий е жива история на суровото минало на Слънчевата система, написана на езика на кратерите, разломите и клисурите.

Но да предположим, че инженерите измислят друг, по-бърз начин да стигнат до Меркурий. Как ще ни посрещне тази планета? Със сигурност първото нещо, за което се сещаме, е ослепителното Слънце и ако на Земята в ясен летен пладне ви е трудно да излезете навън без слънчеви очила, то на Меркурий едва ли ще можете да излезете на вън, тъй като дискът на Слънцето е 3 пъти по-голям, а степента на осветеност е 10 пъти по-висока. Тук слънчевите очила няма да спасят очите ви, а само маската на заварчика. Ултравиолетовото лъчение направило повърхността на тази планета стерилна, като тук е необходима мощна защита, така че разходките по Меркурий да са възможни само със скафандър.

Външно Меркурий е много подобен на Луната и не е много по-голям по размер. Диаметърът на Меркурий е 4879 км, а диаметърът на Луната е 3476 км. Тъй като Меркурий има масивно желязно ядро, той може да се похвали с висока плътност и поради това гравитацията на Меркурий е приблизително същата като на Марс. Желязното ядро ​​на Меркурий е почти охладено, но все още е в състояние да поддържа слабо магнитно поле, въпреки че мощността му е само около 1% от земната. По този начин то запазва част от слънчевия вятър и космическата радиация, намалявайки радиацията на повърхността на планетата. Това осигурява много по-приемливи условия за колонизация, поне до нивото на околоземната орбита, например МКС. Това е един скромен плюс…

Топлината ще има много негативен ефект

върху работата на цялото оборудване и ако се изкачите до сенчестата страна, тогава слънчевите панели няма откъде да вземат енергия. Така че през деня на Меркурий можете безопасно да разтопите калай, олово, цинк, литий, кадмий на повърхността ѝ. На повърхността на тази малка планета все още не е работил нито един апарат. Дори на учените им е трудно да си представят сега, каква технология ще издържи на такива екстремни промени в температурата.

Единственото относително безопасно място за поставяне на база на Меркурий е на полюсите, където температурните промени не са толкова забележими. По възвишенията на стълбовете има върхове на вечна светлина – места, които винаги осветени от слънцето. Те биха били подходящи за изграждане на електроцентрали, способни да осигуряват непрекъснато снабдяване с енергия. Накрая, поради липсата на атмосферен топлопренос и ниската топлопроводимост на почвата, е възможно да се използват огромните температурни разлики, съществуващи на Меркурий, за генериране на енергия, повече от достатъчна за работата на топлинните двигатели (поне някои полза от тези капки). Това е вторият скромен знак плюс. Но кой ще успее да изгради всичко това, кой ще бъде пионерът в този негостоприемен свят е добър въпрос.

Завладяването на Меркурий

Ако обаче „опитомим“ Меркурий,

можем да стигнем до неговите съкровища. В почвата на Меркурий има голямо количество хелий-3, който може да се превърне във важен източник на чиста енергия на Земята и решаващ фактор за развитието на икономиката на Слънчевата система в бъдеще. В допълнение, Меркурий може да има големи находища на висококачествена руда, достъпна за добив. По-късно тази руда може да се използва за изграждането на космически станции. Това е третият скромен знак в графа плюс. Четвъртият скромен знак в графа плюс представлява чисто научен интерес.

Също така, интерес представлява леда, който бил открит на полюсите на планетата. Това е петият скромен знак плюс. Ледът е скрит в кратери, където слънчева светлина не влиза. Кометите били неговите доставчици точно под носа на Слънцето. Разбира се, да говорим за живота в обичайния ни смисъл на Меркурий не си струва, защото там няма какво да се диша, нищо за ядене, както и това, че нищо няма да ви спаси от космическата радиация, парещото слънце, астероидите и кометите, които все още могат да посетят тази малка планета.

Както виждаме, дори това място има своите предимства. Вярно е, че за нас пътят към всички тези “плюсове” затваря страницата от значителни недостатъци, които все още не е възможно да се заобиколят, но науката не стои на едно място и може би земляните ще могат да организират добива на различни минерали и други ресурси от нея.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!