Загадката на изчезналата планета



През 18 век науката на нашата цивилизация преминавала през бурен период. Курсът по естествени науки, който се родил съвсем наскоро, наречен по-късно рационализъм, отворил нови хоризонти за човечеството. Повечето закони на класическата физика и основите на съвременната химия са били открити и залегнали по това време. Това време човечеството за пръв път се опитало да погледне малко по-далеч…

Началото на космическото изследване

на Слънчевата система също започва през 18 век. През този период е била открита планетата Уран и на практика са били потвърдени много теоретични изчисления за структурата на Слънчевата система, направени преди 1-2 века от такива “гиганти” на астрономията като Кеплер, Нютон и Хюйгенс.

Така например, повечето планети, според правилото предсказано от Кеплер, трябвало да се подчиняват на закона на геометричната прогресия. По-късно това било потвърдено от астрономите Тиций и Боде. И така, тези двама учени забелязали уникален феномен – всички планети (включително открития Уран) напълно се вписвали в прогресивната картина, предсказана от Кеплер и потвърдена от тях. По някаква причина обаче му липсвал един компонент, а именно петият. Общо били открити 7 планети и всичките, от Меркурий до Уран, трябвало да бъдат 7, но по някаква причина, вместо на 5 място да бъде Юпитер, той бил на 6-то, Сатурн на седмо и т.н. Като цяло се оказало, че има друга неизвестна планета и според правилото на Тиций-Боде тя трябвало да се намира точно между Марс и Юпитер.

Загадката на изчезналата планета

Излишно е да казваме, че астрономите по целия свят спешно започнали да търсят тази планета, но никой не можал да я намери. Изминали около 12 години и смелата идея била безопасно забравена, тъй като астрономията вече била излязла от мода. Тя била заменена от нова научнопопулярна тенденция – електричеството.

Но все пак имало астрономи, които не се отказали. Италианецът Джузепе Пиаци предположил, че такава планета може наистина да е съществувала, но по неизвестни причини тя да е изчезнала. Например, той предположил, че по някаква причина тя била “отлетяла” от Слънчевата система. Или може дори да е била “разрушена“. Ако наистина е била разрушена по една или друга причина, то на мястото на планетата би трябвало да останат нейни фрагменти.

Пиаци си бил поставил за цел да открие тези останки, поне най-големите от тях. За да направи това, той събрал група от около три дузини ентусиасти, с които започнали внимателно да изследват небето в еклиптиката. Именно Пиаци бил открил първия голям фрагмент от неизвестната планета – астероида Церера. През следващите пет години били открити около дузина „малки планети“, които обикаляли около Слънцето, където трябвало да се намира същата неизвестна 5-та планета…

Така било доказан не само фактът на съществуването на тази планета, но и съдбата ѝ. Мистериозната планета била унищожена в резултат на някакъв космически катаклизъм. Името и веднага е било измислено – Фаетон.

Това име не било случайно.

Според легендата синът на бога на слънцето Хелиос, Фаетон, взел колесницата на баща си, без да го попита (представляващ самото Слънце) и галопирал по небето. Но тъй като нямал достатъчно опит, той се приближил твърде близо до Земята и на нея започнали пожари и други бедствия. Хората се молели на Зевс (Юпитер) и той убил Фаетон с мълния.

Легендата напълно отговаряла на възможната версия на реалното развитие на събитията, тъй като планетата Фаетон може да бъде унищожена от взаимодействието на гравитационните полета на Слънцето и Юпитер. Според съвременните оценки на учените това е можело да се случи преди около 10 милиона години.

Загадката на изчезналата планета

Е, това изглежда е всичко. Поредната разгадана загадка на природата, още един плюс в съкровищницата на науката… Но наистина ли било така? Първо, датирането на подобно събитие, меко казано, е пресилено. Все още не са представени съществени доказателства, че Фаетон е бил унищожен преди точно 10 милиона години. И второ, според всякакви модели на движение и взаимодействие на тела под влиянието на гравитацията, Фаетон или по-скоро неговите отломки, просто не биха могли да останат в тази орбита – рано или късно те биха били привлечени от Юпитер. Приблизителният период на пълно „прочистване“ на орбитата на Фаетон от Юпитер би бил 1-2 милиона години.

Междувременно общата маса на Астероидния пояс приблизително съответства на масата на планетата Фаетон, според правилото на Кеплер. Тоест досега нищо не е отишло никъде. Това дава всички основания да се смята, че катастрофата се е случила сравнително наскоро.

Освен това е странно, че практически всички отломки се придържали към практически едни и същи орбити. А броят на „скитащите“ астероиди е сравнително малък. Разбира се, има много, няколко хиляди, но какво са няколко хиляди в сравнение с милиони?

Остава впечатлението, че планетата Фаетон

изобщо не е била разкъсана от гравитационните взаимодействия, а просто „бавно“ се е разпаднала и е продължила пътуването си в леко променена форма. Несъмнено някаква част от нея е отлетяла в околното пространство, но голямо количество от съставящото я вещество все още е там.

Интересен факт, свързан с многото астероиди, е, че наскоро върху тях са били открити следи от вода и органични съединения. Това, разбира се, не са протеини или някакви други сложни молекули, а просто метан и други въглеводороди, но самият факт на това вече кара човек да мисли, че животът на Фаетон може наистина да е съществувал.

Освен това можеме грубо да определиме, кога е настъпило събитието. В историята на Земята неведнъж е имало катаклизми, свързани с падането на метеоритите, които коренно са променяли не само климата, но и облика на нашата планета. Произходът на “метеорит” има най-малко три периода на охлаждане, причинени от запрашаване на атмосферата, възникнало в резултат на падането на големи метеорити. Първият се е случил преди 65 милиона години, в резултат на което динозаврите са изчезнали. Вторият бил малко по-рано – преди около 33 млн години. Може да е причинен от така наречения „мексикански метеорит“.

Загадката на изчезналата планета

Но последното, третото, се случило съвсем наскоро, преди не повече от 25 хиляди години. Освен това някои учени са склонни да вярват, че това продължава и до днес. Това изчезване е следствие от последния ледников период, който се е случил по същото време на Земята.

В пещерата Liang Bua в Индонезия

са намерени уникални рисунки, изобразяващи полетата на гигантска комета и последвалия дъжд от звезди. Датите на рисунките датират от около 25-27 хилядолетия пр.н.е. Възможно е нашите древни предци, както са могли, да са записали началото на апокалипсиса – падането на много относително малки метеорити, които не са били в състояние да причинят значителни щети на флората и фауната на нашата планета, които обаче са успели да причинят огромно запрашаване на атмосферата, което е причинило силно охлаждане. Последствията от това охлаждане да са довели до цяла ледникова епоха, в края на която живеем.

Имало и други доказателства, че Фаетон може да е избухнал пред очите на нашите далечни предци. В някои региони на Сахара са открити много фрагменти от метеорити, които нямат точни и ясни места на удар под формата на големи кратери. Остава впечатлението, че камъните буквално са „падали от небето“. Радиовъглеродният анализ, извършен с тях, предполагал, че окисляването на съдържащия се в тях въглерод е станало по едно и също време, преди около 25 хиляди години.

Истината за смъртта на Фаетон може да бъде решено през следващите няколко години. Първите стъпки вече са направени. През 2010 г. първият космически кораб кацнал на повърхността на астероид. Оставаме в очакване на истината за планета Фаетон.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Доказателства от Месопотамия

Доказателствата за шумерската цивилизация, оцеляли и до днес, твърдят наличието на 12 планети в Слънчевата система, чието съществуване косвено се потвърждава от полетите на американските космически кораби Pioneer и Voyager, които достигнаха до границите на Слънчевата система. Отклонението на тяхната траектория от изчислените данни, според изчисленията на американците Харингтън и […]
Доказателства от Месопотамия
error: Съдържанието е защитено!!!