Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Загадката на левитацията



Още от дълбока древност са съхранени легенди, които ни разказват, за това как са били издигнати известните циклопски структури (пирамидите в Египет и Южна Америка, индийските храмове и други подобни). Вярвате или не, но се оказва, че самите камъни са “плували във въздуха” по време на строителството на тези структури. Тези легенди обикновено не се вземат предвид от никого. Никога не се знае какво биха могли да си представят хората, живеели в онези древни времена. В действителност най-вероятно стотиците, ако не и хиляди роби, които били впрегнати в специални бригади да са чували викове от рода на “Хей, хуу!”, с които да са теглили блоковете до строителната площадка (понякога на десетки и стотици километри от кариерите). Това е мнението на абсолютното мнозинство от съвременните изследователи и учени.

Добре, нека да предположим, че египтяните, инките, ацтеките, индийците и други народи влачили камъни с тегло 5, 10, 100 или повече тона по неравните терени на разстояние от един до 100 километра. Но как строителите на храма в Баалбек (Ливан) са успели да преместят хилядотонния каменен блок? Този блок със съвременните технологии дори не могат да го преместят. По какъв начин е могло да се дърпа или премести нещо такова?

Отговора на въпроса се крие, в едно индийското село Шивапур близо до град Пуна, което е на 200 километра от Бомбай. В двора на местния храм лежи камък с тегло 62,5 килограма. По време на дневната молитва 11 монаси обграждат камъка и започват да произнасят името на светеца, в чест на който е построен храмът. Когато пикът на звука достигне при пеене на определена нота, поклонниците вдигат камък, всеки с по един пръст. Когато спрат да пеят, хората скачат настрани, а каменният блок пада на земята с трясък!

Загадката на левитацията

Летящи камъни

В началото на 30-те години шведският авиоинженер Анри Келсън наблюдавал в Тибет, как монасите издигат храм на скала висока 400 метра. Камъкът с диаметър около един и половина метра бил изтеглен от Як до малка хоризонтална платформа, разположена на 100 метра от скалата. След това камъкът бил изхвърлен в яма, съответстваща на размера на камъка и дълбока 15 сантиметра. На 63 метра от ямата (инженерът измери точно всички разстояния) имало 19 музиканти, а зад тях – 200 монаси, разположени по радиални линии (по няколко души на всеки). Ъгълът между линиите бил пет градуса. Камъкът лежал в центъра на тази формация.

Музикантите имали 13 големи барабана, окачени на дървени греди и обърнати, така че звучащата повърхност на барабана да е насочена към ямата. Между барабаните на различни места имало шест големи метални тръби, насочени също с отвора към ямата. Близо до всяка тръба стояли двама музиканти, които надували на свой ред. По специална команда целият оркестър започнал да свири силно, а хорът на монасите започнал да пее в унисон. И така, както казва Хенри Келсън, четири минути по-късно, когато звукът достигнал своя максимум, камъкът в дупката започнал да се люлее сам и изведнъж отлетял с парабола направо към върха на скалата! По този начин, според историята на Хенри, монасите на всеки час издигали пет или шест огромни камъка до строящия се храм!

Какъв е фокусът?

Като инженер, освен авиационен, Келсън се опитал да обясни невероятното явление от гледна точка на здравия разум. Хенри прекрасно знаел, че всяко малко нещо има значение, когато изучавал нещо необичайно. Тези, които са били свързани с авиацията, знаят, че много често за „малките неща“ се плаща в живота на пилотите и пътниците. Келсън направил измервания на всички разстояния – от ямата до скалата, и от ямата до стоящите музиканти и монаси. Така той получил числа, всички кратни на pi, както и пропорциите на златното сечение и 5.024 – резултата на пи и златното сечение.

Камъкът бил в центъра на кръга, образуван от оркестъра и монасите, които изпращали звукови вибрации към ямата. Именно те вдигнали камъка на 400 метра! Звуците нараствали плавно (четири минути или 240 секунди), били изпълнени с хармонични и доста красиви вибрации, а резултатът от цялото това нещо бил готовият свещен храм!

Загадката на левитацията

Камъкът излетял в парабола – първоначално преминал почти вертикално (вибрациите, отразяващи се от скалата, не позволили на камъка да се приближи до него), след това започнал да се отклонява към върха. По-близо до скалата, по линиите-радиуси имало по-малък брой монаси, следователно вибрациите и техните отражения били по-слаби и към върха броят им обикновено започнал рязко да пада, а камъкът, следвайки пътя на най-малкото съпротивление, точно паднал на мястото, което му било отредено в строежа на светилището! Вероятно по същия начин древните строители на пирамидите и други световни структури са местили тежките камъни на значителни разстояния и големи височини.

Първо – движение!

Как и защо в началото на 30-те години шведският авиационен инженер е попаднал в Тибет, не е известно. Келсън имал доста примитивни инструменти за измерване – ръчен гониометър, рулетка и ръчен или джобен часовник, но едва ли с хронометър. Шведът не можел да определи честотата на вибрациите, но шест тръби, 13 барабана и хор от 200 души трябвало да звучат оглушително, особено в планините. Така че Келсън направил своите заключения. Оттогава и той, и всички, които научили тази история от него, решили, че свиренето и пеенето все пак е по-добре от това да се влачат камъни върху почти отвесна скала.

Тогава Келсън си спомнил, че ролята на „първата цигулка“ в тибетската „повдигаща система“, която той е видял, явно се играе от тръбите. Ревът им бил почти непрекъснат, защото неслучайно имало по два тръбача за всеки, като те се заменяли, за да могат да си поемат дъх. Барабаните и хорът биха могли да създадат един вид „кладенец“, по който камъкът да излита нагоре, като в същото време изглежда, че ги подкрепят в моментите на смяната на тръбите. Добре координираните действия на тръбите, барабаните и хора били необходими най-вече в самото начало – за повдигане на камъка от земята. В крайна сметка отдавна е известно, че основните усилия се полагат, когато преместите нещо тежко.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!