Thursday, September 29office@prosveshtenieto.com

Загадъчната цивилизация на Мерое



Сега, благодарение на археолозите, съкровищата на тази приказна цивилизация, която, уви, изчезнала завинаги, най -сетне се „възродила“ от пясъка, като същевременно запазили тяхната тайна.

На юг от Египет, в днешен Судан, в пустинята имало странни пирамиди. Обикновено пътниците смятали, че те са дело на умелите ръце на древните египтяни. Това обаче не е било така. Ако погледнем по -отблизо тези структури, те не са нито по стил, нито по текстура подобни на местата за погребение на фараоните, въпреки че се намират до Нил. Пирамидите са изградени от пясъчник и достигат височина 15 метра. Те, подобно на египетските структури от този вид, са гробници. Но гробниците за придворните мистериозното кралство Меро.

Всичко, което се намира в тези гробници са с прекрасни стенописи, ослепителни декорации, грънчарско изкуство, оригинални вази с изображения на животни, наполовина покрити с пясък и варовик – говори за мистериозната и блестяща цивилизация на Мерое.

Някога тази територия е принадлежала на Египет, която включвала кралство Куш, в което нубийците живеели през 6 век пр.н.е. Нубийците и египтяните непрекъснато са воювали помежду си, като въоръжените сблъсъци били необичайни. През 591 г. пр.н. египтяните, уморени от неспокойния живот, напуснали тези земи точно над Нил, в своя град Напата. Царят на кушитите, Аспалта, който управлявал по това време, също тръгнал със своя народ в обратната посока – към шестите бързеи на Нил в степта, малко по -на юг… Новото място било добре защитено, както от самия Нил така и от последния му приток – Алтабара.

Загадъчната цивилизация на Мерое

Там бил основан град Мерое,

в който кусхитите започнали да погребват своите крале. Трети век пр.н.е. е времето на създаването на новото царство, което преживява невероятен просперитет през следващите векове. Мерое се оказало наистина страхотно място за живеене на хората. Сякаш самият Бог изпратил там толкова желаните дъждове. Този „дар на съдбата“ направило възможно заслугите да живеят независимо от влагата на Нил. Освен това на това място заселниците са открили около 800 резервоара на открито! Благодарение на водата местните жители, при които кушитите се „заселили“, отглеждали сорго, отглеждали бикове и слонове. Меройците започнали да развиват златни мини, да отглеждат овощни дървета, да правят фигурки от слонова кост… Изпращали стоките си с каравани в Египет, в Червено море и в Централна Африка.

Нещото, което е оцеляло до днес е скулптурната глава на човек с изненадващо тънки черти на лицето, направено през 1-3-ти век пр.н.е. и открита от испанските археолози през 1963 г.! Бронзовият крал на кушитите (2 век пр. Н. Е.), чиято позиция на ръката показвала, че някога е държала лък! Статуята на бог Себиумхар, която украсявала входа на един от храмовете на Мерое! Купа със синьо стъкло, украсена със злато, която е намерена разбита на четиридесет парчета се е намирала в град Седеинга!…

Хората „с горящото лице“, както ги наричали гърците, се възхищавали на гениите от древността. Така Херодот например споменава „Големия град“ в пустинята и описващ ходещите камили в него като животни „с четирипръсти задни крайници.” Гръцкият географ и пътешественик Страбон описва кралицата Мери Кандаси като „крива, едноока и смела“. Нейният портрет е намерен по стените на Лъвския храм, разположен в Нага, южно от Мерое. Това бил един от многото следи от изкуството на Мери, свидетелстващ за тях като първата африканска цивилизация.

Според археолога Франсис Джези:

Мерое е напълно различно от Египет. След като се отблъснаха от чуждото, те успяха да родят оригинална цивилизация тук. Невъзможно е например да се объркат сградите, построени от мерейците с египетските или гръко-римски структури. Мероици създали свое собствено изкуство, за разлика от всяко друго. Те се разделиха с гръцкия пантеон, за да се поклонят на нов бог – Апедемак, уникален бог с глава на лъв.

Новият бог на мерианците, Апедемак,

се смятал за покровител на нубийските войни. Специалистът по култура Меро, директор на археологическата мисия в Судан, Катрин Бергер, вярвал, че „богът с лъвска глава управлява империята заедно с овена Амон, но Амон запазва египетския облик, а Апедемак-суданците. Богът лъв водил битките, като той е бил символ на победата. ” Между другото, мерианците имали доста странен сплав от религии – почитали са двама богове – едновременно Апедемак и Амон. Може би това е влиянието на египтяните, които дълги години управлявали кушитите – потомците на Мерое.

Загадъчната цивилизация на Мерое

Що се отнася до женските фигури, рисувани върху дървени дъски и укрепени по фасадите на храмове, те изобщо не приличали на стройни египетски красавици. Жените Мерое се отличавали с великолепните си форми.

Градът-кралство Мерое бил открит от археолозите в началото на 19 век. Оттогава разкопките зачестяват. Благодарение на египетските документи, свидетелстващи за мистериозните нубийци, които са живели в него, археолозите започнали да изучават историята на Мерое. Междувременно досега никой не знае, как и защо царството на Мерое изчезнало през първата половина на 4 век сл. Хр. През 330 г. първият християнски крал на кралство Аксум (Етиопия) открива по време на една от кампаниите си руините на град Мерое.

Човек може да научи за случилото се с мистериозната цивилизация от текстовете на мерианците, събрани от археолози в продължение на почти двеста години. Но уви! Те все още не са дешифрирани, защото „ключът“ за разгадаването на езика на мерианите не е открит. Тази пуста Атлантида, както понякога се нарича Мерое, изглежда е погълнала тайните си дълбоко в пясъците. Археологът Франсис Джези вярва, че през 3 -ти век пр. н.е. владетелите на Мерое започнали да обръщат твърде много внимание на своите региони – съседни територии, като по този начин разсейвали силите си, което довело до отслабване, а след това и до смъртта на това царство.

Египтолозите продължили да се замислят върху езика на Мерое. Англичанинът Грифит е първият, който започнал да възстановява тяхната азбука още през 1909 г. благодарение на надписите върху стелите, направени на два езика- меройския и езика на древните египтяни. След това други изследователи завършили азбуката. Жан Леклан, изследовател от Франция, смята, че азбуката на този народ се състои от 23 букви. Обаче се оказало много трудно действително да се приложи тази азбука. Декодираните думи нямали смисъл. Може би било възможно да се дешифрират приблизително имената на крале и богове… Дори и с помощта на компютър, Жан Леклан и неговите колеги, събрали хиляди текстове на мерианците, използвайки всички възможности на най -съвременните технологии за съставяне на различни комбинации от букви, който не бил постигнат резултат.

Тайната на езика на тази цивилизация все още не е открита, което означава, че самото царство на Мерое, неговата същност и закони все още не са подчинени на човешкия ум…

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!