Sunday, March 24office@prosveshtenieto.com

Законa за справедливостта



Още в древни времена свещените индуистки писания са дали ключ към разгадаването на най-трудните мистерии на човешкия живот. Според учението на древните Мъдреци, човек е надарен с безсмъртен Дух, излъчващ се от Бог и съдържащ всички божествени свойства в ембрионa. За да се събудят тези божествени свойства и самият човек да ги развие до пълнотата, му се дава поле на действие – земният свят.

След изчерпване на целия опит, извлечен от различните земни преживявания, както скръбни, така и радостни, човек постига себепознание и същевременно съзнанието за своя божествен произход, което ще го доведе до съвършенство със същата вътрешна необходимост като семената на тревата дават тревата, а семената дъба дават дъб.

Но за да се изчерпи наистина целия опит, който се дава от земното съществуване, човек се нуждае не от един, а от много животи. Според учението на древните Мъдреци той живее много пъти, превъплъщавайки се в различни епохи, при най-разнообразни условия, докато земният опит не го направи мъдър и „съвършен, както нашият Небесен Отец е съвършен“ в израза на Христос.

На Запад религиозните учения на Древния Изток са почти непознати в техния чист, възвишен смисъл и въпреки това запознанството с тях може да хвърли ярка светлина върху най-загадъчните явления от нашия труден земен живот. Заедно със закона за прераждането, който обяснява външното и вътрешното неравенство на хората, древните източни учения дават на света рационална основа на закона за непоклатимата справедливост, който управлява света.

Законa за справедливостта

Този закон се нарича Карма,

като той установява, че в света на Духа, всяка причина води до съответното последствие със същата коректност и неизбежност, с което във физическата природа едно и също явление причинява един и същ ефект всеки път. Сега ще преминем към краткото проучване на този закон.

Думата на санскрит „Карма“ означава действие. Да бъдеш и да действаш са едно. Цялата Вселена е една голяма непрекъсната дейност, регулирана от Закона за справедливостта. В световната дейност всичко е свързано с всичко, всичко е взаимозависимо и всичко се стреми към една единствена цел.

Всяко действие във Вселената е резултат от предишна причина и в същото време причина за последващо действие. Оказва се, че това е непрекъсната верига от причини и последици, които в изпълнение са животът на Вселената. Оттук – значението на кармата е като закон за причинно-следствената връзка.

Когато се прилага към човек, Кармата е съвкупността от неговите дейности. Всичко, което човек е в настоящето и какво ще представлява в бъдеще, всичко това е следствие от неговите дейности в миналото. По този начин. индивидуалният живот на човека не е нещо откъснато и завършено, защото той е плод на миналото и в същото време сее семето на бъдещето. Той живее в тази верига от последователни въплъщения, от които се състои непрекъснатото съществуване на всяка една човешка душа.

В живота няма скокове и инциденти, всичко има своя причина, всяка наша мисъл, всяко чувство и всеки акт идват от миналото и засягат бъдещето. Докато това минало и бъдеще са скрити от нас, стига да гледаме на живота като на загадка, без да подозираме, че сме го създали сами, стига феномените на нашия живот да са случайно напреднали от нас от бездната на неизвестното.

Тъканта на човешката съдба

се изработва от самия човек от безброй нишки, преплитащи се в моделите на нематериалната сложност за нас. Една нишка изчезва от полето на нашето съзнание, но изобщо не се е скъсала, а само се е спуснала надолу. Друга се появява внезапно, но все пак е същата нишка, която е преминала по невидимата страна на плата и се е появила отново на видимата за нас повърхност. Гледайки самото парче плат и само от едната страна, нашето съзнание не е в състояние да различи сложните модели на цялата тъкан, взети като цяло.

Законa за справедливостта

Причината за това е нашето непознаване на законите на духовния свят. Абсолютно същото невежество, което наблюдаваме при един дивак по отношение на явленията на материалния свят. Изстреляна ракета, изстрел от оръжие, звуци, издадени по неразбираем начин, му се струват чудо, защото той не познава законите, предизвикали феномена, който го е ударил. За да спре да смята подобни явления за чудо, дивакът трябва да научи природните закони. Човек може да ги познава само защото тези закони са неизменни.

Абсолютно същите неизменни закони действат в невидимия за нас духовен свят, докато не ги разпознаем, не се сблъскаме с феномените на нашия живот, като дивак пред непознатите природни сили. Объркани, обвиняваме съдбата си, безсилно негодуваме срещу „неразрешения сфинкс“, готов да погълне някой, който няма ключа за неговата тайна.

Не разбирайки откъде идват феномените на нашия живот, ние им даваме име като „съдба“, „шанс“, „чудо“, но тези думи изобщо не обясняват нищо.

Само когато човек научи,

че абсолютно същите неизменни закони, които действат във физическата природа, управляват събитията от живота му, когато той е убеден, че тези закони са достъпни за изследване и техните действия могат умишлено да бъдат насочени към волята на човека, само тогава той ще прекрати безсилието си и той наистина ще стане господар на собствената си съдба.

Но възможно ли е да прехвърлим същата увереност, която имаме в неизменността на природните закони, в тяхната безусловна надеждност, в областта на нашия умствен и морален живот? Древната мъдрост твърди, че това е възможно. Тя ни разкрива вътрешната лаборатория на човешкото съществуване и показва, че всеки човек непрекъснато създава съдбата си в три сфери на живота – умствена, духовна и физическа и че всички негови способности и силни страни са нищо друго освен резултатите от предишните му действия – причините за бъдещата му съдба.

Освен това древната Мъдрост твърди, че силите на човека действат не само върху него, но и върху околната среда, като постоянно модифицират както себе си, така и околната среда. Изхождайки от техния център – човек, се разминава във всички посоки, защото той е отговорен за всичко, което възниква в рамките на тяхното влияние.

Законa за справедливостта

Позицията, в която се намираме

във всеки един момент, се определя от строг закон на справедливостта и никога не зависи от случайността. „Злополуката“ е концепцията, създадена от невежество. Тази дума я няма в речника на мъдреца. Мъдрецът ще каже: “Ако днес страдам, това е така, защото в миналото съм нарушавал закона. Самият аз съм виновен за страданието си и трябва спокойно да го изтърпя.” Това е настроението на човек, който е разбрал закона на Кармата. Независим дух, самочувствие, смелост, търпение и кротост са неизбежните последици от такова разбиране, проникнало в сърцето и волята на човек.

Който чуе за Кармата за първи път и започне да разбира, че всичките му действия са подчинени на един и същ неизменен закон, според който денят в природата се заменя с нощ, то тогава съзнанието в началото е депресиращо, изглеждащо му като железен закон на необходимостта. Но това унило състояние преминава, когато човек разбере по-ясно законите, които управляват не формата, а същността на явленията.

Той научава, че въпреки законите, които са неизменни, силите на невидимия свят. Поради своята тънкост и активност извън пространството и времето, с които е свързана физическата материя са обект на такова невъобразимо бързо движение и безкрайно разнообразие от комбинации, които чрез съзнателно насочване на силите на своя вътрешен живот, човек може да работи с успех. Дори по време на едно кратко въплъщение можете да промените вашата Карма. По-нататък човек ще разбере, че тази работа се извършва в границите на свойствата и способностите, които сам е създал, и ограниченията, поставени от него самия. Следователно източникът на всичко, което преживява, е той самият, неговата безсмъртна душа и това, което е в неговата власт е да насочи силите си към желаната цел.

Човек построява своя собствена къща, като той може да внесе в нея „мерзостта на запустението“ или да я възстанови до основи и да я направи красива.

За да се провери цялата истина

трябва да се сравнят два образа – човек, който живее тревожно от ден на ден в подчинение на своите капризи и страсти, и спокоен мъдрец, който ясно знае къде и защо отива. Сравнявайки тези два образа, ще разберем в какви вериги на робството живее първият и колко пълна свобода може да има човек, когато е осъзнал своята сила.

Законa за справедливостта

Цветните шарки, които са създадени от тъканта на човешката Карма денем и нощем, преплитащите се на толкова много различни съществувания са толкова сложни, че изучаването на Кармата е най-трудната от всички науки.

Човек не само създава своя ум, своя характер, връзката си с другите хора, но и неговата лична карма е част от различните групи – раса, хора, семейство и чрез своите нишки е вплетена в общата тъкан на колективната карма на всеки от тези групи.

За да се разберат дори най-общите понятия за човешката карма, е необходимо да се отделят от сложния състав три разряда на сили, които изграждат човешката съдба:

Човешка мисъл. Тази сила изгражда характера на човека. Каквито мисли има човек, такъв ще бъде самият човек. Желанието или волята на човек. Желанието и волята, които са двата полюса на една и съща сила, свързват човека с обекта на неговото желание и го насочват там, където това желание може да бъде удовлетворено.

Човешките действия. Ако действията на човек носят на другите живи същества удоволствие и щастие, те ще отговорят със същото задоволство и щастие към човека, но ако донесе страдание на другите, те ще донесат същото страдание и на него.

Когато човек напълно разбере тези три компонента, от които се формира законът на Кармата, и се научи да прилага своите знания, тогава той ще стане създател на своето бъдеще, господар над собствената си съдба, способен да го изгради според своите знания и неговата воля.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Translate »

You cannot copy content of this page