Защо били премахнати апокрифите от Библията
3 mths


Историята на апокрифите не е толкова неясна, колкото някои автори се опитват да уверят лековерния читател. Самото словосъчетание „Библейски апокриф” звучи като най-мрачната конспиративна теория.

Тук искаме да споделим, че не само един текст бил скрит от хората, а няколко книги, които съдържали класифицирана информация. Наистина има някои много вълнуващи подробности за ранния период на християнската ера. Някога тези текстове дали на една шепа теолози голяма власт над папството.

Но какво са скрили от останалото човечество светите отци, починали преди векове?

Канонична Библия, апокрифи и псевдоепиграфи

Библейските апокрифи са текстове, които не са включени в канона. Някои християни категорично ги отхвърлят, а други ги използват, за да ги четат, но в същото време дават да се разбере, че тези книги са неканонични. Библейският канон е набор от текстове на Светото писание.

Защо били премахнати апокрифите от Библията

Между различните християнски деноминации имало малки разлики в приемането на някои апокрифни текстове. Например, докато католиците са били включили апокрифите в канона, протестантите ги отхвърляли категорично. Православните християни също използват много апокрифи.

Има така наречената еврейска Библия. Това е Старият завет, който е признат за каноничен от повечето християнски деноминации. Само протестантските течения не са били съгласни с набора от книги, считайки много от тях за апокрифи. Става ясно, че библейският канон е много объркващо понятие.

Но кои текстове се считат за надеждни и кои не?

За сравнение, великият реформатор Мартин Лутер създал своя превод на Свещеното писание на немски, като той включвал цял раздел, който бил посветен на апокрифите. Лутер бил объркан от четирите книги на Новия завет, като той се съмнявал в тяхната автентичност.

Съгласно същия принцип била съставена версията на крал Джеймс от 1611 г., която теолозите смятат за много точна. Дори днес всеки използва апокрифите, които са изброени в тази конкретна версия на превода на Библията. Най-популярните и известни са Библията на Гутенберг, Лутеранската Библия и Библията на крал Джеймс. Днес има много повече преводи. Някои от тях може да включват апокрифни текстове изцяло, други частично, а трети изобщо да не включват апокрифи.

Защо били премахнати апокрифите от Библията

Объркването по този въпрос се добавя от така наречената псевдоепиграфия.

Това изобщо не са библейски текстове, а автентични фалшификати. Често те били написани, подписани от известни имена, за да придадат достоверност. Те нямали нищо общо с Божието Слово. Понякога тези текстове отварят въпроси, които тревожат първите християни. Авторите се опитали да отговорят на тези въпроси. Например, какъв бил Исус като дете? Често писателите просто практикували графомания, създавайки забавни истории за известните герои от Библията.

Канон или апокриф – кой решава?

Всичко е ясно с псевдоепиграфите. Днес е доста лесно да се разбере, кои текстове са канонични и кои апокрифни. Вземете Библията например. Друг е въпросът, кой изобщо решава кое е канонично и кое не?

В края на краищата, ако разглеждаме Свещеното писание като исторически текстове, тогава неизменно възниква въпросът, че много от изложените там факти са доста трудни за проверка. Например еврейският цар Ирод е 100% реална историческа личност. Синовете му също, както е известно от историята, са били екзекутирани.

Само сега историята за побоя на витлеемските бебета не може да бъде потвърдена по никакъв начин, защото има много такива истории.

Защо били премахнати апокрифите от Библията

Тук трябва да се отбележи, че подобни въпроси не са възниквали сред първите християни.

Те знаели цялата истина за Исус и всичките съпътстващи го събития. Именно тук приносът на ранните християнски теолози е безценен. Именно те формирали канона, защото те знаели кое е истина и кое е ерес. В началото много автори създавали псевдобиблейски сюжети, наситени с езически влияния. Теолозите проследили тези моменти и не позволили такова включване в канона.

Теолозите от по-късен период, като Мартин Лутер, използвали собствената си вяра, за да определят разликата между каноничните и апокрифните текстове. Много от догмите, които католическата църква е налагала на своите енориаши от векове, според Лутер са били погрешни. Той ги изключил от канона и ги поставил в раздела с апокрифите. Библията на крал Джеймс показвала почти същия модел, само апокрифите са били малко по-различни от на Мартин Лутер.

Най-известният псевдоепиграф

Най-известният пример за псевдоепиграф е така нареченото Евангелие от Тома. В този текст авторът разказва за детските години на Исус. Историята е изключително динамична и наситена с различни фантастични детайли. Тази история е по-скоро като комикс за супергерой, отколкото евангелие.

Той използвал свръхестествените сили за лична изгода. Разбираемо е, че първите християни са били много любопитни какъв е бил Исус, когато е бил малък. Фантазията на автора е разиграна доста сериозно. Месията според Тома от детство знаел за съдбата си и показал сила, като едва на края той се научил да я контролира.

Защо били премахнати апокрифите от Библията

Историята, съвсем очевидно, е била вдъхновена от езическите митове. Тук Исус приличал по- скоро на езически бог. Той бил разглезен, безразсъден, несериозен и въобще не го е било грижа за живота на смъртните. Раннохристиянските теолози, разбира се, смятали тези истории, за огромен примес на езичество и измислица, което е било абсолютна ерес.

Къде изчезнаха всички апокрифи и псевдоепиграфи?

Теоретиците на конспирацията обичат да посочват апокрифите и псевдоепиграфите като доказателство за мащабни конспирации. Те обичат да се чудят, защо толкова много хора в християнските страни никога не са чували за тези библейски истории. Несъмнено според тях това е ясно доказателство, че илюминатите, или рицарите тамплиери, контролирали това, в което хората трябвало да вярват. Какво според тях човечеството не трябва да знае?

Ако някой очаква вълнуващи открития в стила на „Шифърът на Леонардо“, ще бъде разочарован. Все още има интересни аспекти по този въпрос. Първото „изчезване“ на апокрифите става през 17-ти век във Великобритания. Пуританите са били догматични и са следвали стандарта Sola Scriptura (Само Писанието).

Това означава, че ги е грижа и са се интересували само от библейския канон.

Всички апокрифни текстове били безполезни за тях и затова те били обявени за ерес и забранени. Оттогава всички произведения се издавали изключително и само с каноничния набор от книги на Библията.

Защо били премахнати апокрифите от Библията
Библията на Мартин Лутер

Защо днес, във времена на такава религиозна свобода, Библията не се отпечатва заедно с всичките забранени апокрифи? Отговорът е много прост – защото е скъпо. Колкото повече страници е книгата, толкова по-скъпо е нейното отпечатване, транспортиране и т.н. Все пак повечето християни не разпознават апокрифите, така че защо да се харчат пари за тях? Всички теории на световната конспирация се разпадат на пух и прах пред това елементарно обяснение.

Теолозите от ранния период са знаели отлично, кои текстове отговарят на учението на Исус Христос и кои не. Днес археолозите откриват много изгубени библейски текстове. В крайна сметка едно евангелие е достатъчно за спасение, но друго е, че всички документи са важни за науката. Те ще ни предоставят уникална възможност да научим, какви са били първите християни.

Заключение

Изучаването на апокрифите ще бъде напълно безинтересно за тези, които търсят някакви грандиозни откровения. Вярващият християнин пряко общува с Бога, защото той знае, кое е полезно за него и кое не. На атеистите също едва ли ще се харесат тези текстове, защото това е просто колекция от “допълнителни” истории.

Някои от тях просто повтарят с други думи това, което вече е написано в каноничната Библия, затова изобщо не е изненадващо, че те били премахнати поради финансови ограничения.

Защо били премахнати апокрифите от Библията

Разбира се, това не означава, че изучаването на тези текстове е скучно или маловажно. Изследването, както на апокрифите, така и на псевдоепиграфите ще ни покаже влиянието на определените хора върху развитието на съвременното християнство.

Това напомня на всички, че Библията е много древен текст, която е превеждана безброй пъти и отворена за тълкуване. Според нея Исус Христос е дошъл на земята, за да спаси човечеството и той умрял и възкръснал, за да може всеки, който вярва в Него, да бъде спасен и да има вечен живот. Дали да вярваш или не е личен въпрос на всеки един от вас…

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *