Защо всичко, което възприемаме е илюзия
3 weeks


Защо всичко, което възприемаме е илюзия? Древните елини са се досетили, че нашият свят не е реален. Този проблем е пряко свързан не със самия свят, а с нашето възприятие за него, или по-точно със сетивата ни.

Основният сетивен орган при хората и много други животни несъмнено са очите. Визията формира нашата визуална представа за света около нас. Ние виждаме света така, както го възприемат очите му. Трябва обаче да се има предвид, че очите ни далеч не са точен инструмент за наблюдение. Зрението е ограничено от способността за възприемане на определена гама от цветове.

Същевременно е важен фактът,

че в действителност няма цветове, защото това, което възприемаме като цвят на предметите, е просто излъчването, което идва от тях. Дължината на вълната също формира цвета, но това вече се случва вътре в окото. Ретината на окото възприема вълните, предава ги на мозъка, който от своя страна отново ги идентифицира по свой начин, като ги изкривява.

Защо всичко, което възприемаме е илюзия

Всъщност във Вселената има огромен брой вълнови диапазони, повечето от които ние не можем да възприемаме. Например инфрачервеното лъчение, рентгеновите лъчи и т.н. Можем да ги уловим само с помощта на технически средства.

Представете си същества, които са лишени от очи. Техният свят е свят на мрак, което е познатата им среда. Те познават всичко чрез докосване, чрез звук, чрез миризма. Но те дори не могат да си представят, как изглеждат. Така че ние сме като слепи котенца, за които светът е просто скрит от булото на невежеството.

В същото време, разбира се,

най-вероятно никога няма да можем да видим Реалността такава, каквато е. И тук дори няма значение, колко реална е самата Вселена или може би е просто виртуална симулация на Свръхразума.

Това се отнася не само за цвета на предметите, но и за тяхната форма и размер. Виждаме много неща под формата на твърди структури, но при по-внимателно изследване, например с микроскоп или, обратното, телескоп, ще видим, че те имат съвсем различна структура.

Защо всичко, което възприемаме е илюзия

Дори познаването на света чрез докосване на предмети е фалшиво, защото в действителност е невъзможно да се докосне някой атом с друг. Това, което възприемаме като усещане от докосването на обект, е начинът, по който възприемаме силите на взаимодействие между атомите.

Това, което виждаме с очите си, не предава истинското състояние на нещата, както и слуха, докосването и миризмите. Следователно нашият свят не е реален, а само неговата сянка. Дори Платон говори за хората, които седят в пещерата с гръб към изхода и гледат сенките на стената, а това, което служи като източник на сенки, е просто невъзможно да си представим.

Така светът ни е съвсем различен и виждаме само бледото му отражение. Цялото ни възприятие е чиста субективност.

Всичко е просто.

Квантовата суперпозиция е когато елементарните частици-кванти (електрон, неутрон, протон, фотон и др.) са в състояние на вълната в цялото пространство едновременно, докато не ги наблюдаваме. Щом насочим вниманието си към тях, те веднага (по-бързо от скоростта на светлината) се превръщат в частици и точно в тази точка от пространството, в която подсъзнателно сме очаквали да ги намерим, тоест, те са и вълна, и частица едновременно, докато не ги наблюдаваме. 

Защо всичко, което възприемаме е илюзия

Това ярко описва умственото преживяване с котката на Шрьодингер, където котката в кутията е едновременно жива и мъртва, докато не отворим кутията и не видим състоянието ѝ. Трудно е да се приеме, но просто е така. Тоест пространството, което не наблюдаваме, например зад гърба ни, е в състояние на вълнова структура. Там няма къщи, няма нищо подобно на дървета, освен квантови вълни.

Веднага щом обърнем глава,

квантовите вълни мигновено се превръщат в частици и докато се подреждат, образуват атоми, молекули, позната ни материя и се превръщат в къщи и дървета точно, както подсъзнателно очакваме да видим.

Енергията на нашето съзнание структурира пространството.

Двойствеността на вълна-частица и принципът на суперпозицията предполагат, че това е възможно. Това е просто въпрос на нивата, на които се намира материята.

Просто казано, нашият свят е енергийна мъгла или кълбовидна мълния (ако го погледне външен наблюдател). И едва след неговото наблюдение структурата на вълната преминава в корпускулярно състояние, но неговите възможности не са неограничени, следователно той няма да види повече от това, което неговата контролно-измервателна апаратура му позволява да види.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *