Защо СССР се отказаха от Луната
10 mths


Отдавна се знаело, че СССР са се готвели да летят до Луната, както и да изградат своя база там. За съжаление обаче съветските граждани, с изключение на много тясна група, за първи път научили това едва по време на „перестройката“. Първите „тайни“ на лунната програма на СССР били оповестени публично през 1989 г., когато САЩ отбелязали 20-годишнината от кацането на своите астронавти от Аполо 11 на повърхността на Луната. Въпреки нарастващия поток от информация обаче, много от тази програма на Съветския съюз остава неясна.

Слаби извинения

След като Съветският съюз бил първият, който изстрелял изкуствен спътник на Земята, а след това изпратили първия в света космонавт на орбитален полет (американците успяха да повторят това едва след почти цяла година), никой в ​​СССР не се съмнявал, че съветските космонавти ще бъдат първите на Луната. Новината, че американците през декември 1968 г. са успели да обиколят Луната и през юли 1969 г. са кацнали на нея, е истински шок за съветския народ. Всичко това шокирало и съветските специалисти. Не по-малко шокиращ бил фактът, че СССР не предприели реципрочни стъпки за това. Ръководството на СССР поставило добро начало на една лоша игра, опитвайки се да убедят всички съветски граждани в невярното, че никога не е било планирано изпращането на хора до Луната.

Аргументите на официалните лица и популяризаторите било, че СССР няма да харчи огромни суми за такава космическа програма, която не може да даде нищо на националната икономика, звучали безпомощно. В крайна сметка било ясно, че победата в лунната надпревара донесло на Съединените щати, и тяхната наука и технология, голям престиж в целия свят. Този успех бил отмъщението на Съединените щати, с което да заличат престижа на всичките първи места, които бе спечелила СССР в космическата надпревара. Всички знаели, че СССР, в името на престижните постижения, които успяла да спечели, никога не би могла да надхвърли разходите на Съединените щати в програмата Аполо.

Защо СССР се отказаха от Луната

По-правдоподобно обяснение изглеждало това, към което се придържали практически всички, но което в СССР не можели да бъде оповестено публично. Всички замесени лица в космическата надпревара, със сигурност изготвяли съветска лунна програма. Но виждайки, че Съединените щати явно ги изпреварили в това, тя бързо била съкратена. Научните резултати, и то значителни, са получени с помощта на автоматичните станции и луноходи, а изпращането на космонавти там след американския триумф и дори с риск за живота си нямало смисъл, защото нямало да даде на Съветския съюз нищо по отношение на международен престиж.

Подобно обяснение направило съветското ръководство неадекватно. В крайна сметка, ако САЩ се държали по този начин, то след полета на Гагарин, дори след първия съветски сателит, те американците не е трябвало да повторят тези съветски постижения. Така че мотивите на СССР все още остават неясни.

Обхватът на лунната програма

Новата информация от 90-те години на миналия век добавило още повече объркване. Оказало се, че програмата за пилотирани полети до Луната на СССР не е била прекратена веднага след като американците обявили успехите си. Усъвършенстването на космическия кораб “Союз“, изстрелян от ракетата-носител “Протон” за облитане около Луната от двама космонавти, се извършва до 1970 г. и те са напълно готови за задачата си. Но за последната стъпка на пилотирания полет на Политбюро, оглавявано от Леонид Брежнев, не дал зелена светлина.

За доставяне на пилотиран космически кораб до Луната е била създадена свръхмощната ракета-носител Н-1. Нейното отстраняване на грешките специалистите изпитвали големи трудности. Ракетата редовно избухвала още на стартовата площадка. Въпреки това работата по нея продължила през цялото време, докато американците, според техните изявления, не стъпили на Луната. Тогава съветската програмата за изработка и поддръжка на ракета-носител била прекратена едва през 1974 г.

Унищожаване на уникална ракета

Повечето от самите ракетни и военни специалисти, замесени в съветското пространство, оставили спомени и дневници (Борис Черток, Валентин Мишин, Владимир Бугров, Николай Каманин), дали да се разбере, че след преждевременната и странна смърт на Сергей Павлович Корольов (съветският мозък на космическата индустрия на СССР) се развила нездравословна ситуация. Тя се характеризирала с лични интриги при липса на ясна цел. В резултат на това през 1974 г. академик Валентин Глушко става ръководител на обединеното НПО “Енергия“. Една от първите му заповеди била не просто да спре работата по Н-1, а дори да унищожи двете ракети, които били готови за тестване.

Защо СССР се отказаха от Луната

По този начин няма обяснение, че работата по елементите на лунната програма, след отказа да бъде завършена, е извършена само за отработване на технически ситуации, свързани с нови ракети, кораби, двигатели. Ако това било така, тогава нямало нужда да се изоставят вече планираните тестове и особено да се елиминират изградените носители без тестване. Дали личната неприязън на Глушков към наследството на Корольов, за което всички пишат, го е подтикнала да предприеме такава ирационална стъпка? Но в края на краищата Глушков не би могъл да го направи без знанието и одобрението на Политбюро, особено и на генерал Дмитрий Устинов, който отговарял за отбранителната индустрия в ЦК.

Оказва се, че въпросът, очевидно, не е за пари, тъй като скъпите компоненти на лунната програма били почти завършени от ръководството на СССР, а изхвърлянето на готовите носители било напълно безцелно. Унищожаването на тези изразходвани средства дори не е било само заради успеха на САЩ, защото работата по програмата продължила и след това.

Двойна конспирация

Очевидно ръководството на СССР забранило да се споменава лунната ѝ програма, тъй като не можели да обяснят ясно причините за изоставянето ѝ на финалната линия. Има версия, изложена в редица сензационни разследващи книги (от Юрий Мухин, Александър Попов и други), че американците всъщност са организирали кацане на Луната. Съветското ръководство знаело за това и със своята лунна програма изнудвала Съединените щати, като разкрили този фалшификат. В отговор САЩ направили политически отстъпки.

Краят на 60-те и началото на 70-те години били белязани от радикално международно напрежение. СССР получили много икономически ползи в отношенията си със Запада, включително възможността да доставят там енергийни ресурси. Получавайки това, което искали, ръководството на СССР ограничило, а след това напълно спряло работата си по лунната програма. Нещо повече, те обещали на Съединените щати да унищожат целия си технически потенциал, включително готовите ракети.

Взаимното отхвърляне на Луната като военна база

Тази версия работи без твърдението, че американците не са кацали на Луната. През 60-те години на миналия век в Съединените щати се правели планове за използването на Луната за разполагане на стратегически ядрени ракети и като убежище в случай на война. Програмата Аполо убедило американския елит, че дори първите стъпки за изследване на Луната ще струват много скъпо. Но кой знае, какво биха могли да направят „тези руснаци“ там? За Съединените щати било много важно да принудят ръководството на СССР да се откаже от всякакви планове за достигане и изследване на Луната, независимо дали Аполо действително е летял до там или не.

От другата страна, за съветските лидери също било важно да не провокират американците да превърнат Луната във военна база. СССР определено не би оцеляла в такъв кръг от надпреварата във въоръжаването.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

One thought on “Защо СССР се отказаха от Луната

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *