Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Звуците на другите светове



В Германия през 1969 г. излиза книгата на латвийския емигрант, психолог Константин Раудив „Превръщането на нечуваем сигнал в звуков“. В него ученият описва метода на комуникация с другия свят, който е открил с помощта на електронни устройства.

В своята работа К. Раудив цитира многобройни факти за мистериозни радиосъобщения и обосновава теорията за това, как радиокомуникациите правят възможно получаването на съобщения „от другия свят“, въпреки че преди това е било възможно само с носители.

Въпреки това, латвийският психолог не бил първият, който открил феномена на мистериозните радиосигнали.

Десетилетие преди публикуването на книгата на К. Раудив, шведският филмов режисьор Фридрих Юргенсон, докато слушал аудиозаписите на птичите трели, той чувал от магнетофона различен мъжки глас, който изнасял лекция по орнитология. Предположението на режисьора, че магнетофонът може да хване излъчването на една от образователните радиопрограми, не се потвърдил и на този ден никоя от радиостанциите не излъчвала съобщения по тази тема.

Звуците на другите светове

Това явление изумило и увлекло Ф. Юргенсън толкова много, че той с ентусиазъм се впуснал в експеримента със звукозаписна техника, в резултат на което пет години по -късно в музикалната библиотека на изследователя се натрупали многобройни любопитни записи. Необичайните експерименти на Ф. Юргенсън довели до неговата книга „Радио комуникация с отвъдния свят“, която предизвикала множество противоречия и критични забележки.

Въпреки пълното мълчание, което представителите на официалната наука наградили с тази публикация, ентусиастите, интересуващи се от мистериозните радио съобщения, от средата на 50 -те години на ХХ век, със завидна редовност, започнали да отбелязват подобни случаи, които са се случвали в различни части на света.

Например през 1963 г. група американски пътешественици записват реч на един от тибетските лами в Лхаса. След това поклонниците открили, че заедно с гласа на тибетския свещеник, друг глас бил уловен на лентата, скандирайки текст на непознат език.

След завръщането си в родината си пътешествениците показали записа на лингвистите и направили невероятно предположение, че езикът, на който се чува мистериозният глас, може да принадлежи на наречие, отдавна изчезнало от употребата, което по фонематични характеристики далеч напомня на санскрит.

Радио вълни от нищото

Въпреки това необяснимоте радио съобщения са записани много преди широкото използване на технологията за запис на звук. Например през 1942 г. Марк Амесън, радист на английска подводница, патрулираща във водите на пролива Свети Георги, изведнъж чува гласа на покойния си баща Джоузеф на секретна честота. Глас, познат на Марк от детството, няколко пъти ясно повторил фразата: „Спаси се, малко врабче“.

Радиооператорът бил шокиран дори не от поразителната прилика на тембъра на гласа му с този на баща му, а от факта, че той нарекъл Марк точно така, както баща му го наричал в детството – врабче. Радиооператорът съобщил за странното съобщение на капитана и час по -късно, по време на изкачването, корабът им бил нападнат от немска подводница. В тази морска битка само трима членове на екипажа на английската подводница успяли да оцелеят. Сред тях бил и Амесън, който скоро бил взет от британски патрулен кораб.

Подобен инцидент се случил и през пролетта на 1939 г. на норвежкия търговски кораб „Емилия“ в Северно море. С екипажа на кораба се свързали по радиовръзка бившият капитан на кораба, който починал преди шест месеца. Мъжки глас с характерна дрезгавост предупредил екипажа за предстояща буря и след това изчезнал в силни радиосмущения.

Звуците на другите светове

През 1932 г. в американската преса се появили съобщения, че радиолюбител от Чикаго Джон Рийд уловил на къса вълна гласа на президента Джордж Вашингтон, който се представил на Рийд и дори съобщил, че цената на акциите на една металургична компания, на която Рейд бил голям притежател, неизбежно ще намалее. Радиолюбителят първоначално третирал това съобщение като нечия хитро организирана шега. Въпреки това, за всеки случай, той побързал да се отърве от акциите си. Скоро след това той бил неописуемо изненадан да научи за фалита на същата тази компания.

Съвременният мистицизъм

Има много случаи, свързани с неизвестни мистериозни гласове в ефир, които се записват и до днес. По -специално, през 1998 г. група алпинисти от Краснодар се изкачили на връх Макалу в Непал. По време на монтирането на щурмовата палатка на височина 7900 метра, един от алпинистите получил съобщение по уоки-токито.

Този факт предизвикал значително удивление сред членовете на експедицията, тъй като на такава височина единственото средство за комуникация бил сателитен телефон. Скоро, през хрипове, идващи от радиото, хармоничното пеене на мъжки или женски гласове пробива, изпълнявайки невероятна, неземна мелодия на красота, която омагьосва всеки, който я чуе. Пеенето продължило около половин минута, след което внезапно прекъснало и радиото отново замлъкнало.

През 2000 г. по време на тренировъчен полет на руски стратегически бомбардировач близо до град Кимри, екипажът изведнъж чул бърза немска реч в ефира, прекъсната от много емоционални реплики на руски език. В този момент пилотите имали чувството, че са аудио свидетели на битка с горещ въздух. Чрез кавгата и силната руска неприличност се чувал дори шумът на двигателите на крилатите машини. После се чул силен и кратък плач и предаването замлъкнало.

Предположения и пак предположения…

В началото на 50-те години на ХХ век двама католически свещеници, които записвали григориански песнопения на магнетофон, докато го слушали, уловили гласовете на познати, но по това време вече мъртви хора. Свещениците съобщили този факт на папа Пий XII, на което главата на католическата църква разумно отбелязал, че съществуването на гласове е строг научен факт, който няма нищо общо със спиритизма. Тъй като магнетофонът е абсолютно обективен, той записва само звуковите вълни, независимо откъде идват те…

Звуците на другите светове

През следващия половин век били направени многократни опити да се обясни от научна гледна точка феноменът на електронните „радио гласове“, кръстени на човек, отдал много усилия на изследванията в тази област. През 70 -те години на миналия век редица немски и френски психиатри предположили, че това явление е една от многото форми на слухови халюцинации, които се срещат при психични разстройства при хората.

В същото време физикът от Германия Питър Щайн предположил съществуването на определена вълнова банка данни в околоземното пространство, която обгръщаща планетата в плътно одеяло.

Дълго време тази банка съхранява както звуци, които някога са се появявали в различни части на земята, така и изображения, за преглед на които е необходимо специално оборудване, което все още не е измислено. Още в края на XX-XXI век редица западни физици са разработили това предположение, като твърдят, че самата Вселена е неизчерпаемо хранилище на информация за всички събития, които са се случили в нейните неизмерими простори.

Привържениците на мистичната хипотеза – окултисти, медиуми и екстрасенси са убедени, че електронните гласове са своеобразни ехота от другия свят, чиито жители по подобен начин се опитват да докажат на хората, живеещи на земята, че няма смърт, а че има безкрайна еволюция.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!