Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Земята с кристално сърце



Повечето геофизици смятат, че цялата повърхност на Земята е покрита с мрежа от невидими линии. На тяхните пресечни точки се случвали различни чудеса и аномалии. Решението се крие в силовата рамка на планетата, която, макар и невидима, активно се проявявала. Именно така се родила системата от симетрични аномалии… Тази хипотеза била изложена в края на 60-те години от московските изследователи – ентусиасти Н. Гончаров, електронният инженер В. Макаров и строителният инженер В. Морозов.

Според тази хипотеза ядрото на нашата планета има формата и свойствата на нарастващ кристал, който със своето силово поле влияе върху развитието на голямото разнообразие от природни процеси, протичащи както във вътрешността, така и на повърхността на нашата планета.

Идеята за Земята като вид кристал е известна още от древни времена. Древните хиндуисти са казвали, че нашата планета е била разделена на правилни… триъгълници – това е посочено например в тяхната епична „Махабхарата“. Има информация, че по едно време Питагор и Платон са идентифицирали Земята с додекаедър (12-хедрон). Последният казва следното: „Земята, ако я погледнете отгоре, изглежда като топка, ушита от дванадесет парчета кожа“.

Земята с кристално сърце

Известният френски геолог Ели дьо Бомон през 1829 г. отличава симетрията на додекаедъра и икосаедъра (20-хедрон) в земното кълбо. В края на 20-те години съветският геолог С. Кислицин също обосновава многостранната структура на нашата планета. Той вярвал, че съвременната форма на Земята съчетава характеристиките на додекаедър и икосаедър, и че техните краища и върхове концентрират отлаганията на различни минерали, които са области на максимално проявление на енергийните възможности на земното кълбо.

Икозаедърът е додекаедричната силова рамка на Земята

Числата в кръговете са поредните номера на възлите.

Още през 1928 г. Бомонт посочва, че на територията на СССР имало дванадесет диамантоносни центъра, много от които в момента са отворени. По това време обаче никой не обърнал внимание на тези теоретични разработки на учения и на практика те били допуснати до забрава. Идеята за кристалната структура на Земята е възродена благодарение на трудовете на гореспоменатите московски изследователи.

Всичко започнало с професионалния интерес на един от авторите – Н. Гончаров. От известно време Н. Гончаров започнал да маркира центровете на географска карта. С умножаването на броя на белезите усещането за някаква неуловима геометрия се засилило. Това било по-скоро чувство, слаб интуитивен импулс за мислене и по-късно, след като съдбата го събрала заедно с В. Макаров и В. Морозов, предположенията се наредили в ясна хипотеза.

Анализирайки пространственото разпределение на центровете на древните култури и цивилизации, те обърнаха внимание на геометричното им подреждане един спрямо друг, географските полюси и екватора на планетата. След като свързали центровете на цивилизациите и географските полюси с линии, изследователите получили 20 правилни триъгълника, а връзката на техните центрове дало 12 правилни петоъгълника. Формирало се система от два икозаедъра и додекаедъра, сякаш вписани в земното кълбо и проектирани върху повърхността и. Авторите нарекли ​​тази система икозаедър – додекаедричната структура на Земята (IDSZ).

Земята с кристално сърце

Отправната точка

тук е възел 1 – египетските пирамиди в Гиза. Във възлите на получената система „попаднали” центровете на почти всички известни древни цивилизации – праиндийските в Мохенджо-Даро (12), древните египетски в Кайро (1), триполската култура, където центърът на славяните по-късно се формира общество – град Киев (2), голямата обска култура (3) и културата на Северна Монголия (4). Тук виждаме и Великденския остров (47), и центъра на полинезийската култура – остров Таити (31), Перу (35) и планините Дракенсберг със свещени скални рисунки в Югоизточна Африка (41) и центъра на древна култура на Австралия – полуостров Арнемланд (27) и др.

Съществен елемент в работата по издирването на авторите на хипотезата са направени от доклади за така наречените „странни предмети“, намерени от археолозите под формата на додекаедър с неизвестна цел. В центъра на лицата на обектите имало дупки, със сферични издутини. Целта на тези находки е неизвестна, но някои учени са склонни да ги смятат за стилизирани модели… на нашата планета.

Тогава Н. Гончаров, В. Макаров и В. Морозов започнали да разсъждават, като мислено се движели от земната повърхност в нейните дълбини. Те предположили, че системата от огнища на древните култури е свързана с въздействието върху биосферата на вътрешната физическа структура на нашата планета. Сравнявайки IDSZ с различните геоложки структури, учените установили, че краищата на IDSZ съответстват на много средноокеански хребети, разломи, активни сеизмични и вулканични зони, лица – стабилни платформени геоблокове на континенталната кора, възли – пръстеновидни структури, центрове на всички световни магнитни аномалии на геополето, световни центрове максимално и минимално атмосферно налягане, много гигантски „вихри“ на океанските течения и облачните образувания и находищата на различни минерали.

Освен това геохимичните и биохимичните

провинции са разположени в центровете на някои аспекти на земния полиедър, което напълно оправдава влиянието на „силовата рамка“ на Земята върху нейната биосфера. На някои места в почвите липсват определени елементи, на други се отбелязва изобилието им, поради което много възли на системата са се превърнали в центрове за появата на различни видове растения и животни. Такъв пример е езерото Байкал, три четвърти от жителите на който (растения и животни) не се срещат в нито един друг регион на планетата. Също така е забелязано, че най-важните места за зимуване на птици съвпадат с други възли на IDSZ. Може също така с увереност да се твърди, че много явления, които са рязко различни от обичайните, всъщност се „придържат“ към „прекрасната“ решетка на Земята.

И това, разбира се, не е просто някакво случайно съвпадение. Обсъжданата мрежа според учените е окончателна. Това е външна проява на силовата рамка на планетата, която може да бъде представена под формата на два комбинирани додекаедъра от 12 петоъгълника и икозаедър от 20 триъгълника. Очевидно по времето на формиране на Земята нейните енергийни връзки се “подреждат” в подредена система, подобно на гигантски многоъгълник. Но гравитационните сили придават на планетата сферична форма. Така се оказва, че заедно с топката в нея е вписан и силов полиедър.

Земята с кристално сърце

Опитвайки се да обяснят истинските причини за появата на IDES, авторите на разглежданата хипотеза “навлизат по-дълбоко” в земните недра. Те предположили, че тази правилна структура е генерирана от енергийни потоци, причинени от растежа на вътрешното ядро ​​на Земята, което е развиващ се кристал под формата на додекаедър, който чрез своя растеж предизвиква същата симетрия в черупките на планетата, включително, и в земната кора.

За да разберем хода

на по-нататъшните разсъждения на авторите, трябва да направим кратка екскурзия в кристалографията. Тази наука е доказала, че растежът на кристалите може да се случи без влиянието на външни сили. Кристалът е най-активният и основен участник в растежа му. Освен това той е способен да създава квазикристални структури на определено разстояние от кристалната повърхност в съответствие с нейната симетрия. Повърхността на кристала – ембрионът вече има определен потенциал, чийто обхват се увеличава с нарастването на кристалните лица и по този начин увеличава дължината на собственото си силово поле…

И така, потоците и полетата с дългосрочно действие от ядрото на Земята – додекаедърът индуцират силовата рамка IDSZ. Последният включва комплекс от определени сили и полета, които засягат всички черупки на Земята – атмосферата, биосферата, хидросферата, литосферата и магнитосферата. Трябва да се отбележи, че проявата на IDES възлите се наблюдава в ореол с диаметър около 300 километра, а проявата на ребрата – 100 километра от двете страни на оста.

Трябва също да се спомене, че възлите до известна степен приличат на светофари. Понякога някои от тях „мигат“, докато други почти не се показват. Има доказателства, че в това отношение има много определен ритъм.

Забелязано е, че не всички IDES възли са равни помежду си. Така, най-активни са точките, в които върховете на триъгълниците се сближават като има дванадесет от тях. Очевидно шестте силови линии, “пробиващи” тези точки, трябва да бъдат признати за основни.

Има дори подозрение, че на моменти такива възли представляват нещо като “черни дупки” в пространството, където материята изчезва. Всъщност тук се случват напълно неразбираеми неща.

Един от тези възли

се намира в района, разположен близо до полуостров Флорида, където се намира известният „Бермудски триъгълник“. И това не е единствената зловеща област. Известният американски изследовател на загадъчни и мистериозни явления А. Сандерсън обобщил голямо количество данни като с изненада установил, че има точно десет такива трагично странни региона на Земята. Те били разположени симетрично на картата на земното кълбо – пет над екватора и пет под него. Ако ученият можел да посочи още две точки – това ще са Северния и Южния полюс, и тогава неговата схема точно би съответствала на модела, предложен от руските учени.

Земята с кристално сърце

Те вярват, че симетрията на нарастващия геокристал, заедно с вътрешните черупки на планетата, също е подчинена на хидросферата, атмосферата и магнитосферата. Механизмът на движение на материята може да играе решаваща роля при обяснението на електрическото, магнитното и гравитационното поле на Земята. Всички тези полета могат да бъдат създадени от силовото поле на кристализацията на вътрешното ядро ​​на планетата. Така нарастващият геокристал създава енергийната рамка на Земята.

Какви са последствията от кристалоподобния модел на Земята?

Има няколко такива. На първо място, тук е необходимо да се отбележат геоложките, геофизичните, климатичните и биологичните аспекти.

В геологично отношение според Н. Гончаров, В. Макаров и В. Морозов има добра съпоставимост на пространственото разпределение на големите структури на литосферата със силовата рамка на Земята. От гледна точка на геофизиката възлите на енергийната система са фокус на аномални стойности на естествените и физически полета на Земята. IDES е от голямо значение в климатично отношение. Вече било казано по-горе, че световните центрове на екстремните стойности на атмосферното налягане са разположени на възлите на системата. Постоянните региони на произхода на ураганите съвпадат с тях: Бахамските острови (18), Арабското (12) и Арафура (27) морета, архипелазите Туамоту и Таити (31).

Директно фаталното влияние, според авторите на идеята, има IDSZ върху биосферата на Земята. С ребрата на системата те свързват миграцията на някои видове риби, птици и насекоми. В редица възли на електропреносната мрежа се създават необичайно благоприятни условия за оцеляване на определени видове животни и растения. Развивайки по-нататък своите вярвания, те разкрили, че във възлите на системата не са само центровете на древните култури, но и центровете на обитаване на човешките предци. Както се оказва, въпросите за заселването на древните хора също са свързани с геометрията на триъгълниците и петоъгълниците.

Вземайки предвид IDES, някои изследователи се опитват да обяснят редица явления, които се считат за „загадъчни“. Много от тях предполагат възможната връзка между IDES и мистериите на експлозията в Тунгуска от 1908 г. и появата на неидентифицирани летящи обекти (НЛО) в определени региони на Земята… С други думи, според възгледите на Н. Гончаров, V Макаров и В. Морозов, силовата рамка на Земята не само влияе, но и контролира всички геоложки, геофизични и биологични процеси на нашата планета.

Авторите на кристалоподобната структура на Земята

обаче не се ограничават само до земните стандарти. Те виждат съществуването на захранващи клетки и в космоса. Според техните идеи галактиките са разположени сякаш по краищата, лицата и върховете на многогранниците с размери 200 милиона светлинни години.

Кристалоподобни елементи на симетрия били забелязани и на Марс, Венера, Луната и Слънцето. Други изследователи са изразили подобни виждания по отношение на енергийните рамки на Вселената. И така, в списание “Англия” № 68 на 1978 г. са публикувани изображения на галактики. Една от тях е регистрирала кълбовидна мъглявина Трифидов с диаметър 30 ​​светлинни години. Системата от триъгълници на сферичен икосаедър с отделни елементи на сферододекаедър е видимо задоволително… В началото на 1979 г. естонските астрономи съобщават, че Метагалактиката има клетъчна структура, тоест галактиките са „опънати“ във вериги, които образуват гигантски клетки. Оказва се, че около 70% от масата на всички галактики е съсредоточена по краищата на тези „клетки“.

Земята с кристално сърце

Авторите на IDSZ признават, че Вселената е проникната от енергийни полета от различни порядъци. Всеки от неговите обекти е енергиен възел от различно ниво, а линиите, които ги свързват, са енергийни „канали“ с различна мощност. Земята, като скелетен „възел“ на Вселената, сама притежава енергиен скелет и йерархия на подсистеми от няколко реда.

Както споменахме, биосферата вероятно е „въображението“ на IDSP. Всеки елемент от биосферата (растение, животно, човек) също има присъща енергийна рамка, която е резултат от влиянието на симетриите на енергийните рамки не само на Земята, но и на планетите на Слънчевата система, звезди и галактики. По този начин човек на Земята може да бъде свързан с енергийната мрежа на космоса…

В заключение

отбелязваме, че самата идея за кристалоподобната структура на Земята е много примамлива. Всъщност съвременните геофизични данни показват възможността за растеж на земното ядро. Може би има редовна фигура, подобна на кристал, която се променя с течение на времето. Въпреки това, освен спекулативното предположение, практически няма други доказателства по този случай. Атрактивната сила на IDES, която вдъхновява авторите на хипотезата, е очевидно преувеличена.

И така, трябва да се каже, че ширината на ръбовете и възлите на тази „магическа решетка“ е толкова значителна и неопределена, че на практика „повече“ поглъща от цялата повърхност на Земята. Буквално е невъзможно да се посочи точка от лицето на земята, която не би била повлияна от съседен ръб или връх на един или друг многоъгълник. Следователно, каквото и находище на минерали да вземем, какъвто и център на древната цивилизация да посочим, всичко това веднага се вписва в „магическата” структура на IDSZ …

Според авторите системата IDES позволява преосмисляне на много данни за структурата на Земята, нейната хидросфера, атмосфера и биосфера, а също така може да се намери редица теоретични и практически приложения – прогнозиране на минерали, атмосферни процеси, сеизмична активност, изучаване на центровете на видообразуването на растения и животни…

Слабото място на геокристалната хипотеза

е идеята за многоетапната и многоклетъчната конвективна структура на земната вътрешност. Физическите възможности за съществуването на такава система не са изчислени и тя не е свързана с повърхностното движение на ансамбъла от литосферни плочи. Основното твърдение на хипотезата е представянето на Земята като вид геокристал, но в същото време такива фундаментални проблеми като причините за появата на геокристала, особеностите на неговата структура и развитие, въздейства върху околната среда и остават нерешени.

Все пак трябва да отдадем почит на авторите на хипотезата IDES, които забелязали редица странни закономерности на нашата планета и се опитали да ги обяснят, а не да се измъкнат от трудните въпроси. И дори ако тяхната хипотеза с течение на времето няма да е вярна във всичко, то тя ще играе важна роля в борбата срещу нея и ще се роди истинската истина!

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!