Зимното слънцестоене - раждането на Слънцето
2 mths


Зимното слънцестоене е раждането на величественото чудотворно светило, размразяващо мрака. Сурвата или Слънцето от незапомнени времена е най-обожаваното и същевременно най-страшното олицетворение на всепобеждаващото Добро. Идеята за Слънцето като изпълнена с благодат могъща сила е вече внушена в нас от самата природа, защото нищо не прави толкова силно впечатление на мислещото същество, колкото величието на изгрева.

Когато Сурвата показва на света великолепното си лице, човек се чувства сякаш присъства на извършването на могъщ природен ритуал. Именно в тези моменти живата, пряка връзка между човека и Слънцето е очевидно постижима, както никога досега. Откровението, получено от самата Природа, няма нужда да се обосновава нито от религията, нито от науката, както и от самата Природа. Просто няма нужда от това.

Слънцето винаги е привличало неудържимо

не само хорото на звездите, но и духовните стремежи на човека. Обръщайки погледа си към небето, той първоначално разпознава върховенството на това, което е най-могъщото и светло в небето. Той не си е представял нищо велико и добро, освен Слънцето, еднакво даващо Живот на всички хора, билки, птици и животни… Преклонението пред Слънцето е в основата на така нареченото езичество.

Зимното слънцестоене - раждането на Слънцето

Първобитният ловец не почитал личните свръхестествени богове – „творците” на света, а почитал магическите творчески сили на самата Природа. Защо е трябвало да се измислят някакви други богове и синове Божии, ако всяка сутрин си виждал с очите си неугасимото Светило, вдъхващо на света ЖИВОТ – СВЕТЛИНА – СИЛА – КРАСОТА?

Езичеството не е теология, не е религия,

тя не вдъхва вяра в здравия смисъл на думата, а знание. Но знанието не е като съмнителна аксиома, а НАДЕЖДНО, т.е. преживяване на живото. Слънцепоклонниците ЗНАЯТ, че утре на изток животворното и безсмъртно Слънце ще „възкръсне” отново. Възможно ли е да се вярва в нещо толкова ясно и очевидно?

В първичния за българите, т. нар. “езически” мироглед, липсва представата за по-късните, създадени от човека религии за свръхестественото, т.е. стоящи над Природата.

За езичника всичко (известно и непознато) се съдържа в природата, а “свръхестественото” е дума, лишена от смисъл. За него няма “чудеса” нито божествени, нито дяволски, тъй като за проникващата естествена наука самата природа в нейната закономерност, целесъобразност и съвършенство вече е едно непонятно велико ЧУДО.

Зимното слънцестоене - раждането на Слънцето

Има неща, които са по-невероятни от крещящите псевдо-божествени „чудеса“ – това е реалността. Когато „по моя воля” (т.е. по чуден начин, сякаш от само себе си, а всъщност благодарение на тайните причинно-следствени връзки) всичко се формира за този, чието желание е съобразено с Волята на Природата, всичко се случва.

За всеки замислен съзерцател всичко е Природа и всичко е Чудо.

Но тъй като това чудо се случва всеки ден, изглежда се приема за даденост. Всеки изгрев е чудо и ако хората го гледат с безразличие, ако са забравили, как да се учудват, то е само защото вече не могат да проумеят това величие.

Изводите на съвременната наука само повтарят прозренията на древните мъдреци, с туптенето на Сърцето – Слънцето всичко се зачева и разцъфтява – целият живот на Земята. Въпреки това, магьосниците по-добре си представяли най-съкровената същност на Сурва. Наред с признаването на слънчевата животворна сила, те твърдяли, че тази неизбежна сила е одухотворена и съзнателна – Слънцето не е просто небесно тяло, то е Живо същество.

С цялото си същество човек е свързан със слънчевата стихия, която го е родила и може да черпи от нея НЕОГРАНИЧЕНИ СИЛИ. Ние сме оживени от същия Дух, който дава живот на цялата природа.

Зимното слънцестоене - раждането на Слънцето

Нашият дух е неунищожим по своята същност, тъй като е съпричастен към нетварната и неунищожима слънчева СВЕТЛИНА.

От самата Сурва – Слънцето, прабългарските племена водят своята генеалогия.

Сурва е прочутото име на нашето Светило, което води началото си от индоевропейското обозначение на годината като годишен слънчев цикъл.

Най-старият поздравителен знак на племената – поклонници на слънцето била дясната ръка, хвърлена напред и нагоре, оприличена на стрелата на Сурва (поздрава на нацистите).

От санскритския корен “сур” идва определението за Светилото. Знатният прабългарин е пламенен борец. Всеславният Сурва носи както мъжкото родово начало, така и яркото слънчево начало.

По-късно, вече с почитането на Сурва били давани имената като Дажбог и Хорс / думите “бог“, “богат“, “герой“. Прабългарските идоли били не само олицетворение на магическите сили на природата, но и въплъщение на някаква духовна сфера. Ако Лада е покровителка на любовта, тогава Сурва е владетел на свещения гняв. Сурва е пазител на моралния ред, който наказва лъжесвидетелите и предателите, защото те не могат нито да го измамят, нито да избягат от гнева му.

Зимното слънцестоене - раждането на Слънцето

Сурва вдъхновявал и закрилял в битките своите верни оръженосци – защитниците на Светлината, а победата се постигала не с жертви, а със славни дела в името на Доброто.

На прабългарският празник на възраждащото се Слънце на 22 декември прославянето на Сурва се слива с неразривното почитане на предците. Това свещеничество е замислено като единство в магическия слънчев пръстен на роднини с пазителите на клана, предците – Пазителите. Свещеният огън (земното въплъщение на Сурва) служи като посредник. Чрез него се установява „искряща” връзка със самото Светило. Този празник се нарича още Коляда. Коло / пръстен – колело – коляно на прабългарски – кръг, кръг – знак на Слънцето. Най-важните древни прабългарски празници са били зимното коледно време – игри в чест на Светил / светеца и светлината – „братя близнаци“: думи, които имат същото значение. Игрите, веселбата първоначално са означавали свещени празнични обреди.

Сред прабългарите се играели сватби.

В деня на лятното Слънцестоене ИГРАЕ изгряващото Светило (този израз все още е запазен в народната реч, макар съкровеното му значение да е отдавна изгубено)… Известните олимпийски игри произхождат от храбрите военни ритуали. В древна България игрите-церемонии, преследвани от духовенството, постепенно се опростили до храбри забавления и след това напълно се видоизменили в детски забавления.

Незаменими участници в коледните игри били кукерите. В това авторът виждал ехото от древните обреди, свързани с прераждането и вярата във върколаците. Кукерите пеели коледарски песни – възхвални песни за слънчевата Коляда, които, макар и в малко изопачен вид, са се запазили и до днес. Това още веднъж потвърждава идеята, че езичеството е по-близко и по-скъпо за българският народ от всички насилствено въведени религии.

Зимното слънцестоене - раждането на Слънцето

Празникът на Слънцето бил съпроводен с буйна гощавка,

хороводи и необуздано веселие. Освен това много церемонии били в точното зимно сходство с летните ритуали на лятното слънцестоене /зеленото коледно време/, например „къпането“ пречистване и изцеление с пламъка на свещените огньове и др.

Отечеството ни е унищожавано в продължение на много десетилетия под различни предлози. И не на последното място в това е дадено на религията. Няма значение дали става дума за прекалено помпозно християнство или закостенял съветски атеизъм. Както виждате, около нас е разруха и мракобесие. Ориентацията към Запада ще ни доведе до още по-голяма духовна нищета.

Само възраждането на изконно свободолюбивия прабългарски дух може да събуди един народ и да го вдъхнови за подвиг. Възможно е да победим тъмните сили само с помощта на местните светли сили, които се наричат ​​свещени слънчеви празници и ритуали.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *