Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Знанията на орфиците за пътуването на душата след смъртта



В Италия, по време на археологически разкопки, са били открити фини златни плочи. На една от тях се говори за пътуването на душата след смъртта. Цялата препратка се отнасяла до традициите на орфиците, които изглежда са били активни през 6 век пр.н.е.

Наред с другите неща, изглежда, че те са защитавали всяка душа на всеки човек, който трябвало да прекъсне цикъла на повтарящите се животи в затвора на разумния свят и да полети свободно към предишното блажено състояние, в божественото безсмъртие и пълнотата, на Светлината и Истината, където той някога е живял. За орфиците е било очевидно, че животът продължава и след смъртта на смъртното тяло.

Текстът за пътуването на душата,

открит върху тези тънки златни плочи, дава по някакъв начин инструкции, за това, какво ще видим и какво ще се случи, след като напуснем този свят.

Текстът на плочките започва с “говоренето” директно на душата, като ѝ се казва, че когато се спусне в “стаите на Хадес“, тя ще намери извор, от който тече вода. Повечето души на умрелите се втурват към него, за да утолят жаждата си. Те обаче са предупредени да не пият от тази вода, защото това е източникът на Забравата. Всеки, който пие от тази вода ще загуби спомените си и ще бъде затворен отново.

Всяка една душа е призована да продължи да търси източника на Паметта, която е защитена. „Стражите“, когато душата се приближи, се приближават към нея и я питат, “какво търси в мрачния мрак на Хадес“.

Според текста осъзнатата душа им отговаря:

Родът ми е небесен. Пресъхнал съм от жажда и съм изгубен. Дай ми бързо да пия студена вода от езерото на Спомена”.

След това в текста се посочва, че тя пие и получава обратно небесните си спомени, която е изгубила и не е могла да има, докато е бил в плътското си материално тяло. След това тя тръгвала по онази свещена пътека, по която минава всеки мистик и мъдрец. Това е била пътеката, която води обратно към светлите (Елизийски) полета.

Знанието, че разумният свят е фалшив,

е дадено от великите древноелински философи. В рамките на този фалшив свят-затвор целта е била всеки безсмъртен да си спомни, кой е и на кого принадлежи. Това става чрез Знанието.

След като получи Знанието, тогава тя осъзнава, къде се намира. Очите на ума се отварят и той осъзнава своя затвор. След това следва бягството. Това става чрез отказ от нещата от сетивния свят и едновременно с това даване на околните, особено на онези, които все още не виждат, объркани и стресирани от материалните грижи.

Сократ е казал, че този, който се е освободил и излезнал от “Пещерата“, той не си “играе на превъзходство”, забравяйки другите затворници, а се връща отново при тях, за да им помогне.

Разбира се, цялата история може да е алегорична, но мнозина вярват, че в рамките на тези концепции има реални точки по пътя на душата, които са кодирани, които само просветените в Орфическите мистерии могат да декодират. В крайна сметка трябва да бъдат освободени през мрака на този свят, в който ние живеем.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!