Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Значението на “Звездата на Давид”



Днес тази шест лъчна звезда е по- скоро свързана с Израел. Този символ обаче е бил използван в индуизма преди 10 хиляди години, а в древен Египет този знак е бил магически символ на тайното познание. Освен това „звездата на Давид“ може да се намери във византийски ръкописи за магьосничество, както и върху мощите на християнските тамплиери и по стените на германските църкви.

Всички много добре знаят, че шестолъчната звезда се нарича звездата на Давид, но знаете ли кога този символ започва да се свързва с еврейския народ? Образът на шестолъчната звезда се намира в синагогите и в еврейските гробове, както и върху знамето на Държавата Израел. Но знаете ли кога точно се е появил този символ? Откъде идва? Кога се е случило първото споменаване на тази звезда? Защо шестлъчевата звезда е изобразена на монети и се среща в ислямската архитектура? В тази статия ще обсъдим историческото значение на звездата на Давид и кога Израел е присвоил този символ за себе си.

“Звездата на Давид” и нейната връзка с държавата Израел

На иврит шестолъчната звезда се нарича „Magen David“, което буквално се превежда като „щитът на Давид“. Думата “щит” се отнася до древната военна броня, която воѝните са използвали, за да се предпазят от студ и хвърляне на оръжия, включително стрели, мечове и камъни. Професор Рашад Абдула ал Шами казва в книгата си „Религиозните символи в юдаизма“, че първоначално думата „маген“ е била използвана по отношение на Създателя. В Стария Завет той олицетворява Създателя, неговото величие и сила. Според ал-Шами първоначално този термин се е появил с думи, а след това е бил представен под формата на шестолъчната звезда.

Значението на "Звездата на Давид"

Има много теории за произхода на шестолъчната звезда, но няма споменаване на този геометричен знак нито в текстовете на Стария Завет, нито в Талмуда (втората по важност книга в юдаизма), която представлява набор от правни и религиозно-етични разпоредби.

В Стария завет “маген” е носен от войниците на цар Давид, така че историците вероятно свързват самия цар с шестолъчната звезда. Независимо от това „звездата на Давид“ се превръща в национален символ на еврейския народ едва през 19 век. Аш-Шами казва в книгата си: „Тя се превърна в символ на силата на Израелското царство по време на управлението на цар Давид, който основа Храма на Йерусалим и запазил единството на израелската държава, основана от пророк Самуил“.

Що се отнася до шестолъчната звезда, тя е известна още като „печатът на Соломон“. Тя се смята за популярен талисман, който предпазва собственика ѝ от зли духове.

Най-старият еврейски ръкопис, съдържащ пълната старозаветна Библия и украсен със звездата на Давид, е намерен в Санкт Петербург. Ръкописът е написан около 1010 г. сл.н.е. Друг стар ръкопис, датиран от 1307 г. сл.н.е, е намерен в Толедо и се нарича Танах.

Звездата на Давид“ се състои от два еднакви равностранни триъгълника, насложени един върху друг. Горният с горната част нагоре, а долният с горната част надолу. Този символ е намерен в някои еврейски храмове, построени през 3 век след Христа, но се срещат и в римски храмове и християнски църкви. Терминът “Magen David” е използван и за първи път в Ешкол ха-Кофер Караим Йехуда Гадаси (XIV век).

Шестолъчната звезда се превръща в символ на юдаизма през 14 век, когато еврейската общност се появява в Прага. Според Рашад Абдула ал Шами тя също е била свързана с пророк Давид от 11 век до 17 век, но тя е станала символ на еврейския народ едва през 16 век.

Значението на "Звездата на Давид"

Има някои доказателства, че евреите са използвали звездата на Давид през Средновековието. През 1354 г. Карл IV предоставя на пражските евреи правото да използват собственото си знаме, когато се съгласят да му помогнат във войната срещу краля на Унгария. На еврейското знаме били изобразени звезди, за да могат да се различават от враговете по време на битка. През 1648 г. император Фердинанд III дава на пражките евреи правото да развеят знамето си, докато защитава града от шведите.

Звездата на Давид се появява на знамето на Държавата Израел на 28 октомври 1948 година. Спомнете си, че през 1879 г. Теодор Херцл, лидерът на ционисткото движение, предложил да се използва шестолъчната звезда като символ на еврейския народ.

Заслужава да се отбележи, че звездата на Давид била популярна в нацистка Германия. Всички германски еврейски граждани били длъжни да носят жълтата звезда на Давид върху дрехите си на видно място, за да могат германците лесно да ги идентифицират.

Преди символа на еврейския народ шестолъчната звезда е била „символ на тайното знание“

Преди да се превърне в символ на еврейския народ, шестолъчната звезда е била символ на тайни знания, включително на магия и магьосничество. Древните египтяни са първите, които изобразяват шестлъчните звезди по стените на своите храмове. Символът с шестолъчната звезда е пряко свързан с религията на древните египтяни и е първият знак на йероглифа “Амсу“.

Древните египтяни са използвали този символ, за да се предпазят от скритите светове. Той е бил свързан и с първия човек (Амсу-Гор), който е станал бог според древните текстове.

В допълнение, Окото на Хорус е един от най-известните символи на Древен Египет, уж предпазващ от всичко зло.

Значението на "Звездата на Давид"
Окото на Хорус

Няма доказателства, че Израел е приел този символ от древните египтяни. Въпреки това има следният мит: когато Мойсей бил на планината Синай, той бил толкова впечатлен от египетските символи, че решил да ги заеме.

Трябва да се отбележи, че древните египтяни не са били единствените, които са използвали шестолъчната звезда, преди тя да се превърне в символ на еврейския народ. Този символ присъства и в индуизма, където се счита за символ на баланса. Например вода и огън, мъжки и женски пол. Звездата на Давид е била използвана и като астрологичен символ в зороастризма.

“Звезда на мъдростта” и символ на плодородието сред шумерите и ханаанците

В древна Индия шестолъчната звезда е била символ на съюза между мъжа и жената. В центъра на хексаграмата е бил изобразен индуския знак „ОМ“, обединяващ мъжките и женските принципи. Между другото, този символ е бил използван в индуизма преди 10 хиляди години.

Историци и други учени смятат, че символът на шестолъчната звезда датира от шумерската цивилизация, тъй като нейният образ е намерен на глинена плоча, датираща от 4 век пр.н.е. В момента тя се намира в Берлинския музей в Германия. За съжаление вярата, че този символ е свързан с астрологията и магията, е оставила своя отпечатък. Било забранено да се използва във всички авраамически религии.

Откриваме този символ и в други древни цивилизации – сред шумерите, вавилонците, асирийците, амореите, ханаанците и финикийците. Шестолъчната звезда била символ на плодородието, сношението и съюза на мъжките и женските принципи.

Шестолъчната звезда, състояща се от два еднакви равностранни триъгълника, наложени един върху друг, в шумерската цивилизация означава свещеното обединение на небесния бог “Ан” и земната богиня “Ки“. Триъгълникът отгоре надолу означава женски род, а отдолу нагоре – мъжки. Сексуалните връзки са били добре дошли в древните цивилизации и са били неразделна част от различните религиозни практики. Например почитането на богинята Ищар в района на Плодородния полумесец, богинята Изида и бог Хор в Древен Египет, Адонис и богинята Афродита в Древна Гърция, богинята Венера и бог Бакхус в Древен Рим.

Значението на "Звездата на Давид"

Заслужава да се отбележи, че някои историци вярват, че този символ е дошъл в юдаизма чрез Месопотамия. През 597 г. пр.н.е. еврейското население е принудително преселено във Вавилония от Юдейското царство. Д-р Fadel al-Rabia пише в книгата си Haqiqa al-Sabi al-Babili, че асирийските кампании оставят еврейското население разпръснато из Арабския полуостров.

Защо в орнаментите, мюсюлманските и християнските религиозни текстове присъства шестолъчната „звезда на Давид“?

Д-р Абдел Уахаб ал-Месири в своята енциклопедия за евреите, юдаизма и ционизма пише, че „Давидовата звезда“ се среща в ивритските текстове. Този символ се появява за първи път в текст от 7 век пр.н.е. Освен това се намира в еврейските гробове (III век пр.н.е.), в храма на Галилея, в еврейските гробници край Рим и по стените на Йерусалим. Също така шестолъчната звезда се среща и в декоративните орнаменти в различните древни цивилизации.

Според Ал Месири шестлъчната звезда по това време не е била нищо повече от декоративен елемент. Този символ е широко използван и все още не е придобил светското или религиозно значение. Ал-Месири пише: „Той е открит в кръчмите в южна Германия. Твърди се, че последователите на Питагор са използвали шестолъчната звезда, когато са просили милостиня. С този знак те отбелязали местата, където успяли да намерят богатите и щедри хора “. В допълнение, шестолъчният символ на звездата се среща дори в нерелигиозни текстове.

Ал-Месири пише, че евреите са използвали шестолъчната звезда като символ на юдаизма, както християните използват кръста, а мюсюлманите – полумесеца. Но всъщност това не се е случило преди Средновековието. „Звездата на Давид“ се появява в еврейските текстове, както и във византийските ръкописи, свързани с магьосничество и върху мощите на християнските тамплиери. Този символ намираме и в окултните книги и по стените на църкви.

Шестолъчната звезда, затворена в кръг, също е свързана с масоните и е символ на масонството – най-голямото тайно общество в историята, което има свои представи за Вселената, живота и вярата. Този символ възниква през 13 век в ложи, създадени от масоните, които са строили замъци и катедрали през Средновековието. След като ерата на строителството на катедралите приключило, тайното общество започнало да приема хора, които не били масони, в нейните редици.

Значението на "Звездата на Давид"

Звездата на Давид е свързана с всички авраамически религии. Намираме нейния образ в ислямските орнаменти и в християнските текстове.

Какво знаем за значенията на шестолъчната звезда в тези две религии?

Шестолъчната звезда е символ на християнската секта на мормоните. Мормоните го използват като символ за 12-те племена на Израел. Самите мормони се смятат за свои потомци, затова празнуват много еврейските празници, включително Ханука.

Последните проучвания показват, че шестолъчната звезда е навлязла в ислямския свят през Синайския полуостров. Тя била много популярна и нейният образ дори присъствал в крепостта, където се намирала армията на Салах ад-Дин ал-Аюби. Ето как този символ получил признание в ислямското изкуство и архитектура. Шестолъчната звезда е древен египетски символ, който първо е попаднал в коптското изкуство, а след това и в ислямското изкуство. Също така не трябва да се забравя, че този символ е бил неразделна част от османските орнаменти.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!