Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание
9 mths


Темата за изкуственият интелект и съзнанието в машините са написани много фантастични книги, както и са създадени не по-малко филми. Сложността на въпроса е, че нито изкуственият интелект, нито съзнанието имат общоприети дефиниции.

Какво всъщност е съзнанието?

Както всички ние знаем, съзнанието е възникнало в процеса на еволюция. Но какви физиологични механизми има, и как се измерва правилно, все още на никой не му е напълно ясно.

Думата “съзнание“, подобно на много преднаучни термини, има много различни значения. В клиничната медицина често то се използва за оценка на бдителността и будността на човек („пациентът не е бил в съзнание“). Разбирането на мозъчните механизми на бдителността е важна задача за разбирането на процесите на сън, анестезия, кома или вегетативно състояние. Но когато се запитаме дали изкуственият интелект може да има съзнание, тогава ние по-скоро се интересуваме не от медицинското значение, а от гледна точка на психологията.

Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание

Съзнанието може да се разглежда като субективно отражение на процесите на обработка на информацията в мозъка.

Смята се, че съзнанието отразява два различни вида обработка:

  1. Изборът на информация за осигуряване на глобален достъп до нея за целия организъм;
  2. Самоконтрол (мониторинг) на изчисленията.

Какво представлява глобалният достъп? Ето един прост пример:

Представете си, че обект попада в полето на нашето внимание. Например в автомобил светва лампичката за ниско ниво на горивото. Защо можем да го „разчетем“, а самата машина не може? Поради съществуването на нашето съзнание този обект (по-точно неговото ментално представяне) става достъпен за целият ни организъм. Можем да го видим, да го запомним, да му влияем, дори можем да говорим за него. Тогава съзнанието може да се разглежда като лъч на прожектор, който осветява определени обекти и ни задава посоката на движение.

В този смисъл съзнанието всъщност е синоним на вниманието (въпреки че трябва да се отбележи, че вниманието може да бъде и несъзнателно, неволно). Този процес позволява интегрирането на много други процеси, които се случват несъзнателно, за да даде на тялото единен курс за по-нататъшни действия. Всъщност чрез съзнанието става възможно целенасоченото поведение.

Какво е самоконтрол?

Друго значение на думата съзнание е отражение. Когнитивната система е в състояние да контролира собствената си работа и да получава информация за себе си. Хората знаят много за себе си, включително информацията, която е толкова разнообразна.

Този процес съответства на това, което обикновено се нарича интроспекция или това, което психолозите наричат ​​метапознание – способност за разбиране и използване на вътрешните репрезентации на собствените знания и способности. На интуитивно ниво съзнанието е способността да се даде отчет за вътрешното психическо преживяване, т.е. един вид вътрешно огледало.

Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание

Тези процеси са независими, тоест глобалният достъп може да се случи без самоконтрол и обратното. Също така много процеси протичат без тяхното участие изобщо, тогава те се наричат ​​несъзнателни или несъзнавани.

Алън Тюринг и Джон фон Нойман, основателите на съвременната компютърна наука, посочили, че машините в крайна сметка ще могат да имитират всички възможности на човешкия мозък, включително и съзнанието.

В същото време Алън Тюринг предположил и се оказал прав, че една немислеща и несъзнателна машина ще може да извършва сложна обработка на информацията. Това важи и за хората. Kогнитивната наука потвърдила, че сложните изчисления като разпознаване на лица и говор или преценка по време на шахматна игра се случват несъзнателно в мозъка ни.

Днес всички съвременни системи за изкуствен интелект, макар и впечатляващи със своите успехи, които могат да надминат човешките способности, все още не притежават съзнание.

Тук е важно да се отбележи, че двата описани по-горе процеса не са общоприети в науката като единствените възможни дефиниции на съзнанието. Всъщност психологията на съзнанието е може би една от най-сложните и противоречиви области в когнитивните науки.

Как може изкуственият интелект да бъде надарен със съзнание?

Тъй като не разбираме напълно, какво е съзнание и как точно се осигурява то от мозъка ни, на този въпрос не може да се отговори еднозначно. Възможно е обаче да се очертаят посоките, в които можем да получим съзнателен изкуствен интелект.

1. Най-простата идея е да копирате принципите на човешкия мозък. Един пример е изкуствена невронна мрежа. Започва като мрежа от “неврони“, свързани помежду си чрез входове и изходи, като не знае абсолютно нищо – почти като мозъка на бебе. Начинът, по който то „учи“ е, че се опитва да изпълни задача – да речем, разпознаване на ръкописен текст – и отначало действа произволно. След това то получава обратна връзка под формата на правилния отговор.

Връзките между невроните, довели до правилния отговор, се засилват, а връзките с грешния са отслабени. След много опити и обратна връзка, невронната мрежа ще формира правилните невронни пътища и системата ще се научи да решава правилно този проблем.

Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание

2. Вторият, по-радикален подход е копие на целия мозък. Учените вземат истински човешки мозък, изследват неговите невронни връзки с различни методи, за да ги възпроизведат на компютър под формата на програма. Ако този метод някога бъде успешен, ще имаме компютър, способен на всичко, на което мозъкът е способен – той просто трябва да учи и събира информация.

Колко далеч сме от постигането на емулация на целия човешки мозък? Досега учените и разработчиците са успели да моделират мозъка на плосък червей, който се състоял само от 302 неврона. Този проект се наричал “OpenWorm” . За да ви дадем представа, колко още трябва да преодолеете по този път, не забравяйте, че човешкият мозък се състои от 86 милиарда неврони, свързани с трилиони синапси.

3. Последният метод е най-лесният, но вероятно и най-страшният. Предлага се да се създаде машина, чиито две основни умения ще бъдат изследване на изкуствения интелект и внасяне на промени в самия код, което ще ѝ позволи не само да изучава, но и да подобрява собствената си архитектура. Ще научим компютрите да бъдат „компютърни учени“, за да могат сами да започнат да разработват алгоритми. Може би това е най-вероятният начин да получите съзнателна машина в близко бъдеще.

Има ли примери за този подход сега? Тясно свързана концепция е автоматичното машинно обучение (AutoML), което се прилага успешно от големите корпорации като Google. Идеята е, че процесът за машинно обучение е автоматизиран. Самите машини избират най-оптималните алгоритми за конкретна задача.

Оказва се, че за да имаш съзнание, не е задължително да имаш мозък?

Може ли съзнанието да възникне в резултат на други комбинации и взаимодействия на елементи, които не са в човешкото тяло? Ако третираме съзнанието като функция на биологичния мозък, тогава в тази идея няма нищо свръхестествено. Достатъчно е да създадете сложна изкуствена система и да я поставите в доста сложна среда, която максимално симулира реалния свят, в резултат на което може да възникне съзнание.

Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание

Да се ​​върнем към примера с лампата за нивото на горивото. Човек забелязва, че е време да зареди колата с гориво, докато самата кола „не осъзнава“ това, въпреки че е напълнена със сложно оборудване. Индикаторът мига, но всички други системи на автомобила не знаят за това. Автомобилът ще има съзнание, ако всички процеси са взаимосвързани, а колата ще има представяне за себе си с информация за своите възможности и техните ограничения.

Учените активно работят върху създаването на изкуствен интелект със съзнание.

Изкуственият интелект, подобно на съзнанието, няма общоприета дефиниция. Например, изкуственият интелект е процесът на обучение на машините да учат, действат и мислят като хората. Целта на всичко това е да замени рутинните функции, които човек изпълнява, да разшири и засили възможностите му. Изкуственият интелект може да се раздели на два вида:

Слаб AI се отнася до система, която е в състояние да решава проблеми, които са приложими в тясна област. Примери за такива системи са автоматичните езикови преводачи, безпилотните превозни средства, както и интелигентните търсачки. Такива системи могат да изпълняват задачи (понякога дори по-добре от човек), но не могат да научат нищо ново. Например, добре познатият алгоритъм на IBM, който победил Гари Каспаров на шах, макар и със сигурност впечатляващ, вече не може да прави нищо друго освен да играе шах.

Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание

Силният AI може да изпълнява много по- независими и несвързани задачи. Той е в състояние да се научи да изпълнява нови задачи и да решава нови проблеми. Това се случва чрез изучаването на нови стратегии. Предполага се също, че той е способен да „мисли“, да има „ум“ – точно както в научнофантастичните филми и дори повече.

Тъй като все още не можем да дефинираме толкова сложни понятия като „ум“, „мислене“ и съзнание, нямаме ясни критерии за възникването на такава система. Има обаче различни идеи как да тестваме системата, така че да я наречем разумна. Пример за този подход е добре познатият тест на Тюринг.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

One thought on “Възможно ли е изкуственият интелект да има съзнание

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *