Изкуствен интелек може да дешифрира ръкописа на Войнич


Ръкописът на Войнич е една от най-загадъчните средновековни реликви в света. Илюстрираната книга се е появила преди около 600 години и нейната оригиналност се крие във факта, че все още не може да бъде преведена по никакъв начин. Тя е единствената книга в света, която не може да бъде дешифрирана. Но във времето, в което живеем и се намираме, както и възможностите на съвременните технологии, биха могли да на разкрият… тайната на Средновековието.

В момента книгата съдържа около 246 страници ръкописен пергамент с размери 15 х 27 см и дебелина 5 см. Авторът на тази книга е писал с писалка за птици и бил използвал цветно мастило за нанасяне на изображенията. Ако погледнем текста под микроскоп, ще бъдеме озадачени, защото огромен брой от страниците на тази книга са били написани без никакви корекции, без ни най-малка грешка. Съгласете се, това е някакъв нечовешки подвиг, да се напишат толкова много страници чисти, без да е имало корекции и редакции.

През 1912 г. Уилфред Войнич закупил 30 ръкописи от йезуитите в Мондрагон (Италия). Войнич е трябвало да продава древни и стари книги, за да може да си облекчи тежкото финансово състояние, в което се намирал. Сред придобитите книги е била и тази, която днес наричаме ръкописа на Войнич.

Войнич също се бил опитал да дешифрира ръкописа, но до края на живота си, и той също не успял да го разчете. Той умрял, оставайки в неведение за тайните на този ръкопис. Войнич вярвал, че ръкописът е бил написан от Роджър Бейкън (францискански монах), който го е написал в криптирана форма, за да защити научните си открития през XIII век.

Изкуствен интелект чете ръкописа на Войнич.

Първите известни изследвания датирали артефакта към 15-ти век, а някои изследователи, след като са изучили илюстрациите му, уверявали, че това е гинекологична и астрологична колекция. За да разберат дали това наистина е така, група учени от университета в Алберта, се събрали и решили да използват компютърни системи, базирани на изкуствен интелект, за да дешифрират мистериозния ръкопис.

Първото предизвикателство било да се разбере, на какъв език е бил написан кода, проблем, който е бил спорен сред експертите от публикуването на тази книгата. За целта изкуственият интелект изучавал над 400 различни езика, взети от „Всеобщата декларация за правата на човека“, за да идентифицира систематично езика.

Първоначално се предполагало, че ръкописът на Войнич е бил написан на арабски, но обработката с алгоритми показало, че най-вероятно езикът, който е бил използван за направата на този ръкопис е иврит. „Беше невероятно, разбрахме езика за писане“. Това е първата стъпка. Следващата стъпка ще бъде, как ние декодираме ръкописа “, казва професор Кондрак.

Професор Грег Кондрак, експерт по обработка на естествените езици, и студента Брадли Хауер предположили, че ръкописът е бил написан с азбуки, където редът на буквите е бил променен, така че текстът да не може да бъде разпознат.

Оказва се, че повече от 80 процента от думите в ръкописа са от ивритския речник, но никой не знае, какъв смисъл предават те, когато сабили написани в изречение, обяснили учените.

След неуспешното търсене на алгоритъма за дешифриране на невероятният артефакт, учените се обърнали към … Google Translate.

Това, било доста възхитително, защото така успяли да прочетат първото изречение от ръкописа, в който се пишело: „Тя даде препоръки на свещеника, съпруга на къщата, мен и хората“. Странна фраза за започване на ръкопис, но има смисъл, обяснил изследователят.

Според професора ще бъде невъзможно да се разбере общото значение на ръкописа на Войнич без участието на историци. С други думи, дори в най-оптимистичната версия сега се появили гигантски набор от думи от ръкописа, които някой ще трябва да оформи в четлив текст.

В началото на 1990 г. проектът EVMT (European Voynich Manuscript), ръководен от Габриел Ландини и Рене Сандберген, се опитали да преведат буквите или глифите на ръкописа на латински символи. Но дори тази опция не довела до разбиране на ръкописната книга, а само потвърдила мнението на учените за измамата на артефакта. Военните криптографи също се опитали да прочетат ръкописа, но ръкописът на Войнич така и не разкрил съдържанието си.

Къде е ръкописът днес?

През 1961 г. вдовицата на Войнич го продава за 24 500 долара на дилъра в Ню Йорк Ханс Питър Краус. През 1969 г., неспособен да го продаде за 160 000 долара (това била цената), Краус го дарява на университета в Йейл, където ръкописът се съхранява и до днес под името MS# 408.

Невероятният артефакт вече е в безопасност в библиотеката за редки книги и ръкописи в университета в Йейл. Тази библиотека съдържала ценна колекция от библиографски камъни, но нито един елемент не е бил толкова известен като ръкописа на Войнич.

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

One thought on “Изкуствен интелек може да дешифрира ръкописа на Войнич

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *