Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Имитира ли собственото си съществуване, Вселената?



Има една нова хипотеза, в която се казва, че вселената имитира собственото си съществуване в “странен цикъл“. Статия, публикувана от учени в Института за изследване на квантовата гравитация, се твърди, че хипотезата се основава на теорията на панпсихизма, според която всичко в природата е живо. Статията е публикувана в списанието Entropy и според авторите на работата ѝ има за цел да комбинира разбирането на квантовата механика с нематериалистичната гледна точка. С други думи, учените искат да разберат, колко сме реални и всичко, което ни заобикаля. Съгласете се, това е поне интересен въпрос за съвременната наука и нашето разбиране за Вселената.

Какво е реалност?

Доколко реална е реалността? Ами ако всичко, което сте, всичко, което знаете, всички хора в живота ви и всички събития, които са ви се случили всъщност не съществуват физически, а са много сложна симулация? Както в анимационния сериал на Рик и Морти, когато един от героите влезе в симулация и дори не го забеляза. Нашите редовни читатели знаят, че философът Ник Бостром е разгледал този въпрос в своята основна статия „Живеем ли в компютърна симулация?“. Може би никога няма да узнаем истинската ни природа.

Имитира ли собственото си съществуване, Вселената?

Не съм привърженик на тази идея, но въпреки цялата привидна лудост на предположенията на Бостром, ние наистина не знаем, какво представлява реалността. Съвременната наука все още не е в състояние да разбере квантовия свят и да разбере например, защо на атомно ниво частиците променят поведението си, когато се наблюдават. Във време, когато физиците работят върху изграждането на мисията, с която може да се разбере дали има паралелна вселена или вселени, идеята на Бостром не изглежда като нещо необикновено.

Новата теория прави крачка напред в този ред на мисли. Ами ако няма напреднали същества и всичко в “реалността” е самоподражание, което се генерира от “чистата мисъл?

Физическата вселена е „странен цикъл“, пише екипът на Quantum Gravity Research, базиран в Лос Анджелис Институт за теоретична физика, основан от учения и предприемач Клей Ъруин. Работата започва от хипотезата за моделиране на Bostrom, че цялата реалност е изключително подробна компютърна програма и вместо да разчитаме на напреднали форми на живот, за да се създаде технология, необходима за създаването на всичко в нашия свят, не би ли било по -добре да приемем, че Вселената сама по себе си е “умствена имитация на себе си“? Учените свързват тази идея с квантовата механика, считайки Вселената за един от многото възможни модели на квантовата гравитация.

Един важен аспект, който отличава тази гледна точка от другите като нея, е свързан с факта, че първоначалната хипотеза на Бостром е материалистична и счита Вселената за физическа. За Bostrom бихме могли просто да бъдем част от симулацията на предчовешките предци. Дори самият процес на еволюция може просто да бъде механизъм, чрез който бъдещите създания преживяват безброй процеси, целенасочено премествайки хората през нива на биологичен и технологичен растеж. По този начин те генерират предполагаемата информация или историята на нашия свят. В крайна сметка няма да забележим разликата.

Но откъде идва физическата реалност, която би довела до симулация? Тяхната хипотеза възприема нематериалистичния подход, твърдейки, че всичко във Вселената е информация, изразена под формата на мисъл. По този начин вселената се „самоактуализира“ в собственото си съществуване, разчитайки на основните алгоритми и правило, което изследователите наричат ​​„принципа на ефективния език“. Според това предложение симулацията на всичко съществуващо е само една „велика мисъл“.

Как се случила симулацията сама по себе си?

Изненадващо, отговорът е доста прост – тя винаги е била там, казват изследователите, обяснявайки концепцията за „вечен емергентизъм“. Тази идея казва, че изобщо няма време. Вместо това съществува една всеобхватна мисъл, която е нашата реалност, предлагаща вградено подобие на йерархичен ред, пълен с „подмисли“, които се простират чак до основната математика и фундаменталните частици. Влиза в сила и правилото за ефективен език, което предполага, че самите хора са такива „възникващи подмисли“ и опити, които намират смисъл в света чрез други подмисли (наречени „кодови стъпки или действия“) по най-икономичния начин…

Ние не знаем много, което означава, че трябва да разгледаме всички хипотези без изключение.

Имитира ли собственото си съществуване, Вселената?

В кореспонденция с Big Think физикът Дейвид Честър уточнява:

Докато много учени защитават истината на материализма, ние вярваме, че квантовата механика може да подскаже, че нашата реалност е ментална конструкция. Последните постижения в квантовата гравитация, като визията за пространството -време, произтичаща от холограма, също са намек, че пространство -времето не е фундаментално. В известен смисъл менталната конструкция на реалността създава пространство-време, за да се разбере ефективно, създавайки мрежа от подсъзнателни същества, които могат да взаимодействат и изследват съвкупността от техните възможности.

Учените свързват своята хипотеза с панпсихизма, който разглежда всичко съществуващо като мисъл или съзнание, чиято цел е да генерира смисъл или информация. Ако всичко това е трудно за разбиране, авторите предлагат друга интересна идея, която може да свърже ежедневния ви опит с тези философски съображения. Мислете за мечтите си като за свои лични симулации, предлага екипът. Въпреки че са доста примитивни (по свръхинтелигентните стандарти на бъдещия AI), мечтите са склонни да осигурят по -добра разделителна способност от сегашните компютърни симулации и са чудесен пример за еволюцията на човешкия ум.

Разбира се, не всеки ще го хареса, но вселената наистина може да бъде в съзнание. Поне не можем да го изключим.

Най-забележителна е свръхвисоката разделителна способност и физическата точност на тези симулации, базирани на ума. Те посочват осъзнатото сънуване, когато мечтателят е наясно, че е насън – като примери за много точни симулации, създадени от вашия ум, които понякога не могат да бъдат разграничени от никоя друга реалност. И така, откъде да знаете, че докато четете тази статия, не сте сънували? Оказва се, че не е твърде трудно да си представим, че изключително мощен компютър, който можем да създадем в близко бъдеще, ще може да възпроизведе това ниво на детайлност.

Със сигурност някои от идеите на Клей и неговия екип в академичната общност се наричат ​​противоречиви. Но авторите на работата смятат, че „трябва да мислим критично за съзнанието и някои аспекти на философията, които са неудобни за някои учени“. Не мога да не се съглася, защото в науката няма авторитети.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!