Йоан Презвитер и неговото тайно царство



Още през Средновековието станали много популярни легендите за мощната християнска държава на Изток, която била пълна с всички благословии на мира и християнската хармония. Начело на тази християнска държава стоял не по-малко легендарният владетел – царският свещеник презвитер Йоан. Той бил проследил родословието си от Евангелските влъхви, които първи били дошли да се поклонят на Христос.

Презвитер Йоан обаче е бил признат за потомък, както на влъхвите, така и на Свети Тома, който бил основал ранната и следователно истинската християнска църква в Индия. Дори имало писмени доказателства, потвърждаващи съществуването на „идеалната държава“. Но съществувал ли е наистина този тайнствен владетел в действителност и къде е било неговото удивително царство, ако имало такова, в действителност? Историците са били склонни да мислят, че легендата за мистериозното източно царство и самия презвитер Йоан не е нищо повече от опит за манипулация и лъжа: „ако нямаше такава държава, то тогава тя трябваше да бъде измислена“, тъй като консолидира стремежите на средновековният човек.

Легендата за презвитер Йоан,

е полумитичен християнски владетел, който бил живял някъде в Индия, играещ едновременно ролята на цар и патриарх, която се разпространявала от средата на XII век по бреговете на Жълтата река до Атлантическия океан сред китайци, Турци, монголи, персийци, араби, индийци, арменци и от всички европейски народи, участвали в кръстоносните походи. Формирането на легендата била отнела около 400 години. Легендата прониква в литература под името „Легенди за индийското царство“.

Енциклопедичният речник на Брокхаус и Ефрон твърдял, че слухът се основавал на успеха на несторианското християнство сред племената в Централна Азия, за което пишел Абул-Фарадж. Легендарният елемент на легендата за царството, било пълно с всички благословии на света, и за царя-свещеник, който защитавал християните от неверници, който бил създаден благодарение на потисничеството на източните християни от турците и сарацините.

Йоан Презвитер и неговото тайно царство

Първите новини за презвитер Йоан се били появили в аналите на Отон от Фрайзинг (от 1145 г.). Тази хроника била разказвала за събитията, които са се случили до 1156 година. Според нея през 1145 г. епископ Хю от град Гебал (сега Джубайл в Ливан) бил посетил папата, на който му разказал за определен крал и свещеник на име Йоан, който живеел в далечна земя на Изток и произлиза от един от библейските мъдреци. Самият крал, и всички негови поданици са били християни. Няколко години по-рано, след като бил спечелил победата над мидийците и персите, той възнамерявал да освободи Йерусалим от неверниците, но не бил успял да премине река Тигър.

От хрониката на Ото от Фрайзинг имало свидетелство за съществуването на царя-жрец преминал в други хроники. Известната версия на легендата се основавала на две препратки към посещението на патриарха на Индия, Константинопол и Рим по времето на папа Каликст II (1119-1124). Трудно е било да се потвърди или отрече достоверността на тази информация, тъй като и двете показания са „втора ръка“, или „думи от думи“.

Също така всички те се позовавали на писмото на презвитер Йоан (автентичността на което обаче е под съмнение), вероятно било написано до императора на Византия Емануил I Комнин (1143-1180).

Това писмо,

което се е било появило около 1165 г. и описвало подробно чудесата и богатствата на това царство, изумявало въображението на голяма част от европейците и се било разпространявало в още по-украсена форма в продължение на няколко века. След изобретяването на печата, то започнало да се разпространява като елемент на народните култури в ерата на географските открития. В писмото на презвитер Йоан се било съобщавало, че царството му се простирало от руините на Вавилон до Индия и дори отвъд.

Неговата страна, почитана и уважавана от кралете на 72 държави, е било дом на слонове, камили, рогати хора, кентаври, сатири, гиганти и легендарния феникс. В самия център на владенията на презвитер Йоан е имало фонтанът на вечната младост. Според легендата, която гласяла, че този, който пиел от него три пъти, никога няма да остарее. Йоан бил управлявал царството си с помощта на магическо огледало, в което можело да се види всичко, което се е било случвало дори в най-отдалечените кътчета на обширните му владения. Армията на царя била наброявала 10 000 конници и 100 000 пехотинци, като най- отпред е имало 14 носачи, носещи златните кръстове и умело инкрустирани с красиви скъпоценни камъни.

Йоан Презвитер и неговото тайно царство
Фонтана на вечната младост

Писмото на презвитер Йоан се било разпространявало активно в светските и църковните съдилища на средновековна Европа, въпреки факта, че най-вероятно е било фалшиво. Историята, че армиите на презвитера почти били достигнали Месопотамия, се нуждаели от подкрепата на Запада. В Европа по времето на кръстоносните походи това било пораждало надежда, че ако християните се били обединили светът на исляма, щял да се окаже приклещен и нямало да може да устои.

Писмото на презвитер Йоан,

което бързо се било разпространявало в Европа, е било преведено и на няколко езика, включително иврит. Няколкостотин копия на това писмо са били оцелели и до днес. Съвременният анализ на съдържанието на еврейската версия на писмото предполагало, че авторът на писмото е бил родом от Северна Италия или Лангедок. Във всеки случай авторството най-вероятно е принадлежало на европеец, като целта на неговия акт, не е напълно ясна.

Истинският мотив зад фалшификатите най-вероятно е било съществуването на множеството несториански общности, осъдени на Вселенския събор в Ефес през 431 г. и разпръснати из целия Изток (от Багдад до Монголия и Китай). Като цяло склонността към богословските спорове се характеризирало с източния православен свят – Византия, точно както любовта към правните тънкости е била характерна черта на западния свят от самото му раждане.

Несторианството е било тенденция в ранното християнство. Негов основател е бил патриарх Несторий от Константинопол (428-431), който твърдял, че Исус Христос, е бил роден като човек, и едва по-късно е бил приел божествената природа. Същността на това учение е било, че Христос се разбирал като специална човешка личност, в която Божият Логос започнал да обитава. От гледна точка на православието, което самият Логос виждал в Христос, това означавало, че единият Христос е бил разделен на два различни варианта – единият от тях е Логосът, а другият е човекът, синът на Мария.

Несторий е бил свален на III Вселенски събор в Ефес, след като бил отказал да нарече Дева Мария Богородица. Според Несторий Дева Мария можела да се нарече Богородица, защото тя е била родила Христос, но не и Дева Мария. Според учението на александрийския епископ Св. Кирил (основният противник на Несторий), „единствената природа на въплътеното Слово на Бог“ включва не само индивидуалното човечество на Исус, но и цялата пълнота на „обожественото“ човечество – всички спасени, т.е. цялата Църква.

Йоан Презвитер и неговото тайно царство

След осъждането на несторианците

те преместили дейността си в Азия (за разлика от основния поток на християнството, който разширявал работата си в Европа). Несторианството постигнало особен успех сред номадите. Така например, кераитският хан Тогрул (Ван-хан), брат на бащата на Чингис хан Йесугей, бил (заедно със своите хора) несторианец. Мощното Найманско ханство (Западна Монголия и Източен Казахстан) също било изповядвало несторианство. Несторианците са били уйгурите в Източен Туркестан (днешен Западен Китай). Представителите заемали определени позиции в държавата Каракитайс („черен хитан“ – също монголско племе) в Централна Азия и Източен Туркестан. Техният гуркан Елуй Даши ги побеждава през XII век след Христа.

По мнението на Лев Гумильов, който е бил написал книгата си “В търсене на измисленото царство” (, Посветена на несторианците и формирането на Монголската империя), тази победа е била причината за неясните идеи в Европа и за съществуването на християнската държава в дълбините на Азия. През 13 век обаче източните несторианци станали жертва на ожесточена вътрешнополитическа борба в Монголската империя.

Слуховете за чудотворното царство

на презвитер Йоан започнали да се разпространяват точно в ерата на кръстоносните походи, не е било изненадващо, че папа Александър III започнал да търси съюз с тях. По време на Втория кръстоносен поход много рицари вярвали, че презвитер Йоан ще им се притече на помощ и ще им помогне да си върнат Палестина от мюсюлманите. Достоверността на гореспоменатите доклади била толкова голяма, че папа Александър III на 27 септември 1177 г. дори бил изпратил писмо до Презвитер Йоан чрез неговия емисар Филип (който бил негов едновременен личен лекар). Пратеникът си бил тръгнал, слад което дълго време го чакали, но той така и не се върнал. Никой повече не бил чул за Филип. Тази мисия едва ли била осъществима, тъй като никой не знаел къде се е намирало мистериозното царство.

Идеята за цар-първосвещеник на Изток не можела да не съблазни и император Фридрих Барбароса и неговот обкръжение. Кралят свещеник не се нуждаел от папа. Отличен прецедент за император, борещ се с папата. След превземането на Милано, в една от неговите катедрали, се твърдяло, че са били намерили мощите на трима царе-влъхви, дошли от Изтока, които били свързани с царството на презвитера. Те били триумфално препогребани в Кьолн, който бил станал свещения град на германските крале.

Фредерик Барбароса се нуждаел от жив цар-първосвещеник. Тогава императорът бил успял да прекрати дългогодишната война с гвелфите при приемливи условия. Сключването на мира било ускорено и от проекта на Третия кръстоносен поход (1189-1192). В кампанията бил участвал още английският крал Ричард Лъвското сърце и френският крал Филип II. Барбароса се надявал, че като победи с помощта на мощната армия на кюрдския владетел на Египет Саладин (Салах ад-дин), който отне Ерусалим от Запада, той ще може да продължи напред на изток и да се срещне с презвитер Йоан, който ще му помогне Германският император да разбие всички врагове и да стане единственият глава на западния свят. „Господ обаче засрами високомерието на мъдреците“. Барбароса бил умрял, докато посетил своя съюзник принц Лъв, владетелят на Киликийска Армения (южно от Мала Азия). Според общоприетата версия императорът е бил на средна възраст и се е удавил, докато плувал в планински поток.

Йоан Презвитер и неговото тайно царство
Барбароса

Вярата на хората в съществуването

на вечен владетел и неговото прекрасно царство обаче останали непоклатима. С падането на владенията на кръстоносците в Палестина слуховете за презвитер Йоан стихнали, докато отново се възродили с появата на армията на Чингис хан в Персия и Армения. Когато монголите били нападнали Палестина през 13 век, християните, обитаващи останките от кръстоносните държави, вярвали, че Чингис хан е презвитер Йоан, който е бил дошъл да ги спаси от мюсюлманите. Понякога Торгул хан, несторианският владетел, който бил победен от Чингис хан, бил смятан за презвитер Йоан. Монголският хан Хулагу също е бил смятан за презвитер Йоан или неговия син Давид, а монголите са били считани за християни.

За справедливостта трябвало да се отбележи, че по това време в Централна Азия вече е имало богата история на християнството. Католическите мисионери, които били пътували до двора на Чингис хан в Каракорум, както и по-късните пътешественици, дълго време са били търсили презвитер Йоан в Азия. Плано-Карпини му давал място в Индия, Рубрук го смятал за суверен на каракиданите, победен от Чингис хан, смесвайки Чингис хан с кераитския хан. Марко Поло пък намирал потомците на първия презвитер Йоан в лицето на монголските князе, несторианците, които са бродили по Тиен-де, или Тендух, в Ордос. Монте Корвино и Одорик Фриулски повтаряли мнението на Марко Поло.

Но търсенето на заветното кралство

е било неуспешно и затова през 1487 г. португалският крал Йоан II изпраща Педро да Ковиглиан (Петър Ковиляния) и Алфонс Пайва на нова експедиция. Те пристигнали в Абисиния, където по-голямата част от населението било изповядва ориенталското православие с убеждението на монофизитите и признавали местния цар като презвитер Йоан (очевидно заради нетипичната за региона християнска религия).

Йоан Презвитер и неговото тайно царство

Въпросът за самоличността на презвитер Йоан остава отворен и до днес. Различни историци поддържали голямо разнообразие от гледни точки, като обхватът на мненията е бил впечатляващ.

Гербело го бил смятал за Уан Хан, лидер на кераит, Гербилион за един от тибетските царе, Лакроз за Далай Лама, Фишер за несториански католикос, Густав Оперт и Царике го идентифицират с Елюи Даши, лидера на Си-ляо Брун с грузинеца Иване, живял при Димитър I, от династията Багратид.

Презвитер Йоан се споменавал и в легендите за Граала и рицаря Парцифал. Много подробности показвали, че имало сходство между главата на Братството на Граала, което поетите наричали ​​още владетеля на света, и главата на мистериозната християнска държава на Изток.

В стихотворението на Волфрам фон Ешенбах за Парцивал името на презвитер Йоан се било споменавало само веднъж и то тогава в самия край на поемата. Там се казвало, че презвитер Йоан е бил син на Фейрефитс, полубрат на Парцифал. Той бил свещеник и индийски цар като всички индийски царе, които наследявали престола след него, били носили това име. Така владетелите на тази приказна индийска държава наследяват името Йоан от поколение на поколение.

През Средновековието описанието на пътуването на Йохан Мондевил (1356) е било много популярно, защото изобразявало царството на могъщия жрец Йоан далеч на Изток, близо до рая. Йохан Хес във фантастичния „Itinerarius“ (около 1489 г.) давал описание за силата на свещеник-крал Йоан, която се простирала „до крайните краища на земята“, включително в неговото царство и земния рай, който се намира на върха на огромната планина Едем… Така въображението на поета се стремяло да обедини различни идеи за обещаната земя, красотата на световната хармония.

Легендата за презвитер Йоан оставила незаличима следа в европейското съзнание. Интересът към тайнствения Изток винаги е бил присъщ на много изследователи и археолози, които постоянно са влизали в контакт с племената и народите на Азия. Но най-ярко този Изток бил олицетворен от “богатата” Индия, страната на чудесата.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Масоните на древността

Когато говорим за Питагор, много хора обикновено имат предвид математика, на когото е била наречена теоремата, позната ни още от училище. Вече е почти невъзможно да се каже, кое от нещата, свързани с името на Питагор, той е бил измислил и какво са измислили неговите последователи. Информацията за съдържанието на […]
Масоните на древността
error: Съдържанието е защитено!!!