Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Какво е истинското Аз?



Рано или късно, човек си задава въпросите: „Кой съм аз? Каква е моята мисия тук на земята? И защо се появих на света?“ Зададе ли си някой от тези въпроси, човек се приближава до онзи етап на вътрешно развитие, на който се изисква да разбере себе си, и да разкрие своята субличносна основа…

Всичко това означава, че вие ​​сте се приближили до точката на вашата съдба, където се пресичат основните насоки на земния живот – линията на личностното израстване, линията на прераждането и изходът към четвъртото измерение, вертикалата, която свързва човек със Създателя.

Стъпете в четвъртото измерение

Какво е „истинското аз“? За това са написани купища книги – богословски, философски и психологически като концепцията е изтрита от милиони повторения и следователно тя губи смисъла си. Аз, с моите грешки и прозрения, с моите грехове и с моя стремеж към светлината, с моята любов, която ме издига над обикновеното и ми позволява да усетя дъха на вечността – наистина ли всичко това е истинското Аз?…

Какво е истинското Аз?

Разбира се, че не! Всичко това съм аз, но в един момент. Тогава усещате неговата непълнота, незавършеност.
Учението за Адам Кадмон казва, Първият човек бил цял, душата му отразявала цялата светлина на Създателя. Всеки от нас е част от Първия човек, неспособен да съдържа напълно Божията светлина и следователно от това страда. Но нашата родова памет пази спомена за изгубената цялост и се стреми към нея, защото в нея се крие нашето истинско Аз: Аз, съединен с Бога.

Уви, в земния живот ние няма да можем да намерим тази цялост, защото тя е извън границите на нашия свят. Осъзнавайки съществуването ѝ, ние правим стъпки към доближаването до една непостижима цел. Трябва да осъзнаем, че целта е отвъд границите, и колкото по-близо сме до нея, толкова по-ярка е нейната светлина и толкова повече тя свети в душата ни и живота.

Това е сложната истина. Но има ли по проста истина? Светът не е идеален, но ние се стремим към идеала, защото сме дошли на земята, за да добавим поне един квант светлина към света, за да го коригираме. Това е съдбата на човека: да влезе в процеса на съвместното творчество със Създателя. Така се подобряват светът и душата, така подхождаме към истинското си Аз.

Майка на всички пещери

Днес ние мислим за парадоксалните въпроси на живота. На определено ниво на Просвещение, човек трябва да влезе в пещера за известно време (понякога за няколко часа, понякога за няколко дни). Времето, прекарано в пълна тъмнина, променя характеристиките на човек като то се разтяга, после се ускорява, докато накрая вътрешните ритми на човек са в синхрон с ритмите на света. Но основното тук е различно. Дългият престой в тъмнината спомага за разпалването на вътрешната светлина. В края на краищата там няма други източници на светлина. Искрата, която трепти в дълбините на душата, се превръща в неугасваща светлина, онази, за която е казано, че: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я сграбчи”. Едва когато усети тази светлина в себе си, и като се увери, че Тъмнината никога няма да може да я угаси, човек напуска пещерата.

Път към себе си

Защо търсим истинското си аз? На първо място, разбира се, тръгваме по този път под влияние на импулс, чувствайки липса на самодостатъчност, известна празнина в душата, която празнота трябва да бъде запълнена.

Какво е истинското Аз?

Но този импулс е подсъзнателен, екзистенциален. Има и друго. За да приемем себе си и света, е необходимо да намерим себе си – да разделим, а след това да обединим душата и личността в собственото си съзнание. Само тогава човек е готов да се усъвършенства, което означава да се промени и да приеме неизбежните промени. Намирането на истинското си Аз е победа над страховете, над основния страх, а именно страхът от промяната.

В търсене на истинското си аз, първо трябва да разделите душата и личността си и след това да ги свържете отново, но вече съзнателно. Моята личност е сборът от постиженията в реалния живот. От всичко това се формира човек – един вид аватар на Висшия Аз. Аватарът идва на този свят като в университет, за да се издигне на следващото ниво.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!