Какво има отвъд огледалото?



Многобройни мистични вярвания са били свързани с огледалата при почти всички народи на нашата планета. В някои вярвания се казвало, че огледалото отразява миналото и бъдещето, с тяхна помощ човек можел да причинява щети на друг човек… Смятало се, също така, че чрез огледалата се осъществява влизането в други паралелни светове. В крайна сметка във всяко едно вярване се крие малко истина. Да вземем например поверието, че когато човек почине се покриват всички огледала в къщата. Други пък истории са свързани с това, как призраци са се появявали в огледалата… всички тези случаи изглеждат съвсем реални.

Оракулът в пещерата

Древните траки вярвали, че чрез отражението в нещо можете да общувате с душите на онези, които са били напуснали нашия свят. Подобен пример за това е героят на Омир, смелият Одисей, който за да разговаря с починалата си майка, бил напълнил плитка яма с кръвта на жертвено агне и на повърхността на течността се появили отвъдни видения.

В писанията на Херодот се споменавало също така и за оракулът на мъртвите (гръцкото име е психомантеум), разположен в западната част на Гърция и служещ за комуникация с душите на мъртвите. Оракулните слуги живеели в подземни глинени къщи, свързани с тунели, като можели да ги напускат само през нощта. Тези, които искали да общуват с духовете, били специално подготвени за това. Те били водени дълго време в главната стая на подземния храм през лабиринта от пещерни проходи, като по този начин засягали психиката им.

Смятало се е, че само след този тест човекът е бил готов да посети камерата на виденията, където е имало полиран котел, пълен с вода. Със слаба трептяща светлина посетителите надничали в нея, а на повърхността на водата били виждали изображенията на починали хора, с които искали да общуват.

Какво има отвъд огледалото?

Интересът към призраците в огледалата станало широко разпространено през втората половина на 19 век, по време на викторианската епоха (по време на управлението на британската кралица Виктория), когато окултизмът се бил превърнал в масово хоби.

Историята на дома на френския аристократ Александър Сен-Ив д’Алвейдър е била широко известна. След смъртта на съпругата си, с разрешението на папа Пий Х, той направил параклис в нейната стая. По време на освещаването на малкият олтар, присъстващите видели мъртвата жена в огледалото над камината. По-късно тя многократно се била появявала в различните огледала у дома. Много хора я били виждали, а самият Сен-Ив д’Алвейдър сериозно се заел с окултното и написал няколко книги, включително за контактите с мъртвите.

В продължение на много години Обществото за психични изследвания, основано в Англия, събирало подобни истории. Типичните събития изглеждали по следния начин – докато се взирал дълго време в огледалото, човек изведнъж виждал нечий образ вместо собственото си отражение или до него. Понякога това са били хора, които вече са починали, или в други случаи смъртта им е била настъпила точно в момента, когато са се появили отвъд ръба на огледалното стъкло.

Стая за среща с духове

В наши дни американският изследовател, доктор по психология и медицина Реймънд Муди, автор на известната книга „Живот след живота”, активно бил участвал в проблемите на общуването с мъртвите. През 1990 г. той решил да построи свой собствен психомантеум. След като изучил многобройните истории за отражението на духовете в огледалата, Муди стигнал до заключението, че най-често това се случвало в определена среда, която се характеризирала с два основни признака – първо, човекът, който участвал в експеримента, трябвало да е толкова удобен и второ, хората трябвало да усетят необичайността на околното пространство, което щяло да допринесе за промяната в тяхното съзнание.

Знаете ли, че… През 15 век най-добрите огледала са били направени във Венеция. Цената на едно венецианско огледало било равно на цената на кораб или малко имение. На занаятчиите дори им е било забранено да напускат града за известно време.

Изследователят Муди бил купил стара мелница, разположена на мястото на древно индиянско светилище. Тоест това място първоначално е имало специална енергия. На последния етаж на мелницата д-р Муди бил оборудвал специална камера за комуникация с другия свят. Малка стая, чиито прозорци били плътно затворени, а стените били тапицирани с черно кадифе. В центъра на стаята имало удобно меко кресло, а срещу него, високо около метър, имало огледало. Направено така, че човекът, който седи пред него, да не вижда отражението си.

Какво има отвъд огледалото?

В стаята имало само един източник на светлина – малка 15-ватова крушка зад гърба на посетителя.

В експериментите на Moody участвали хора от различни (но най-вече интелектуални професии) – адвокати, психолози, лекари… Всеки доброволец бил предварително настроен за бъдещият контакт с духа. Лекарят бил поискал от хората да донесат вещите на починалия със себе си, след което той провеждал непринуден разговор, по време на който той и участникът в експеримента обсъждали човека заедно. Преди да отиде в огледалната стая, обектът трябвало да си свали часовника. После седял на стола и напрегнато поглеждал към повърхността на огледалото.

За да се предотвратят възможни последици, в съседната стая дежурял лекарски асистент. След края на експеримента всеки участник бил интервюиран дълго време.

Как изглежда огледалото

Преди началото на експериментите Реймънд Муди вярвал, че само всеки десети субект ще види в огледалото призрак от другия свят. Но реалността надминала и най-смелите очаквания. Не един, а петима от 10 доброволци използвали огледало, за да се срещнат със своите починали роднини!

Комуникацията се осъществявала по различни начини. По време на разговор призракът можел да остане в огледалото или да го напусне. Някои от участниците в експеримента дори били твърдяли, че самите те са прекрачили невидимата линия и са се озовавали в огледалото.
Реймънд Муди също бил участвал в експериментите като тест. Той на няколко пъти бил общувал с починалата си баба.

Лекарят се аргументирал, че неговата “огледална стая” служила не само за научни цели, но също така помагала на хората да се справят със загубата на своите близки. В края на краищата, разбирането, че те са ни напуснали завинаги и че могат да бъдат срещнати отново облекчава болка на опечалените. Освен това хората, които общували с починалите си близки, били престанали да се страхуват от смъртта – като те разбирали, че това е просто живот в друго измерение.

Експериментите на д-р Муди са били привлекли много шарлатани. Самият Муди бил дал редица препоръки по този въпрос. По-специално било да не се провеждат сесии сами, и по възможност да се включват опитни психолози в тяхна помощ.
Интересното е, че някои участници в подобните експерименти виждали в огледалото онези, които изобщо не се очаквали. Например една от жените се надявала да се срещне с починалата си леля, но вместо нея на отразяващата повърхност се появил непознат, който се оказала прабаба на участника в експеримента. От гледна точка на д-р Муди подобни факти потвърждавали реалността на съществуването на другия свят. Там живеят по свои собствени закони и не винаги зависили от нашите желания.

10 минути сам с призрак

Подобни експерименти били проведени и в Русия. Психотерапевтът Виктор Ветвин от Санкт Петербург станал един от експериментаторите. Според него ефективността на “огледалната стая” се увеличавала, ако по време на сесията звучала спокойна стерео музика.

Какво има отвъд огледалото?

Факт е било, че лявото и дясното полукълбо на човешкия мозък, както знаете, изпълнявали различни функции и отговаряли за различен тип мислене. Лявото – за логика и анализ, дясното – за интуицията. Логическото мислене доминирало, докато интуитивното функциониране на дясното полукълбо изглежда схематично и непоследователно.

В началото на 21 век в Института за приложни науки във Вирджиния (САЩ) е била разработена техника за синхронизиране на двете полукълба на мозъка, базирана на въздействието върху него на звукови импулси, по-специално на музиката. Д-р Ветвин, след като се бил запознал с тези резултати, предположил, че музикалното влияние също ще помогне в общуването с духовете на мъртвите чрез „огледалната стая“.

Ефектът наистина се бил увеличил. Обектите, под въздействието на специално подбрани звукови ритми, лесно комуникирали с представителите на другия свят. Нещо повече, някои пациенти успяли да се възстановят напълно от депресия, която била свързана със смъртта на любим човек.

Проява на универсалния ум?

Защо се случвало това? Как може да се обясня комуникацията с духовете на мъртвите в „огледалната стая“? Какви са свойствата на самите огледала? В края на краищата физиците са били открили, че те са способни да отразяват не само светлината или звуковите вълни, но и енергията, излъчвана от човека или от космоса. Освен това те можели да променят гравитационния индекс – тоест, пространството и времето около тях (огледалата) са извити!

След смъртта на физическото тяло човек не изчезва, а преминава в някакво друго измерение? Общуването с духове е проява на универсалния ум, за който говорят много изследователи? Той обединява съзнанието на всички хора, както живи, така и тези, които са били починали. Огледалото служи като ориентир, така че човек, гледайки се в него, чрез потапяне във всеобщия ум, можел да получи информация за хора, които са отишли ​​в другият свят.

Самият Реймънд Муди заявява:

Това, което наричаме смърт, не е краят на живота. Ако разглеждам срещата си с духа на починалия като халюцинация, то тогава трябва да разглеждам целия си живот като халюцинация.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Хиперборея и нациската пътека

През 1997-2002 г. се били провели няколко експедиции до Ямал и полуостров Кола под егидата на списание Science and Religion. Те били ръководени от доктора по философия, професор В. Н. Демин. Изследователите били тръгнали по стъпките на известната експедиция на професор А. В. Барченко, която се била провела през 20-те […]
Хиперборея и нациската пътека
error: Съдържанието е защитено!!!