Ако наистина съществуват някакви висши сили, защо тогава допускат несправедливост сред своите „подчинени“, под една или друга форма? На този въпрос може да се отговори по различни начини, но в същото време същността му е една и съща.
Защо Висшите сили, които са призовани да ни защитават, допускат това, което считаме за несправедливо?
Кого считаме за „висши сили“?
Грубо казано, тези, които по някакъв начин надминават нашата цивилизация в развитието си, ги наричаме „висши сили“, като в тяхното ниво на развитие трябва да има вечна доброта и благодат.
Всъщност всичко е много по-сложно. Струва си обективно да се признае (въпреки че това не е лесно), че нашата планета е доста ниска по отношение на нивото на духовно развитие. Дори ако атлантите бяха признати за „развиващо се общество“ то ние ще сме някъде „в дъното на йерархията“.
Вселената е устроена по такъв начин,
че всяко по-високо ниво има способността да влияе на по-ниското измерение. Но тъй като на практика ние сме на самото дъно на тази стълбица, би било странно да очакваме, че само едно ниво над нас ще съществува във „вечна доброта и справедливост“.
Например, атлантите са имали доста хуманни Куратори. Въпреки това, на същия етап на развитие като тяхното, са влечугите, чието поведение не предизвика много ентусиазъм. Във всеки случай не бихме класифицирали нито едната, нито другата раса като висша сила.
Може да се каже, че подобните на нас същества, са само с малко по-висока степен на развитие от нас, т.е. те са една стъпка над нас. Същото така тези същества също правят грешки, които ги карат да вървят по „светлия“ или „тъмен“ път на своите собствени нива на опит.
Кой можем да наречем, че е висша сила
На първо място, ще бъде грешка да персонализираме тези висши сили. Тоест да ги смятаме, че някъде „седи” някакво всемогъщо същество, което лично се справя с цялото световно зло – наказва нарушителите и „отмъщава за страданията на добрите хора”.
Всичко може да бъде много по-сложно и по-лесно. Висшите сили се проявяват под формата на съществуването на определени закони. Абсолютно всичко е подчинено на тези закони и всяка Душа на всеки етап от своето развитие може да стане „инструмент“ на това правило.
Например, производната на глобалния закон за баланса е Законът за кармата. Работи винаги и навсякъде. Неговите прояви обаче не винаги са линейни и очевидни. Това може да обърка мнозина, като им се стори, че „справедливостта не съществува“.
Да вземем например унищожаването на Атлантида. Ние вярваме, че онези атланти, които са оцелели в момента на потопа и всички последващи неприятности, са били „специално събрани на един кораб“. С други думи, това били Душите, които по различни причини се нуждаели от подобно преживяване.
Грубо казано, някога те са можели да колонизират планети, но сега дойде времето, в което трябва да ни научат и нас на тези действия.
Как може това да се случи?
Повечето от атлантите са били „местни”, тоест тяхната раса е създадена на Земята и те са започнали да се въплъщават в нея.
Всяка душа е вечна, което означава, че живее вечно. Създаването на Атлантида била за всички „местни” души просто още един етап от тяхното съществуване. Съвсем очевидно е, че преди това те са живеели някъде другаде или с други думи в, по-ранните цикли на своето развитие.
Ако някоя Душа нямала нужда от подобно преживяване и нямала съответните задължения, то тя просто не се въплъщавала в това време! Като цяло ако дадената душа напускала Атлантида тя започвала да живее в други светове.
Малко обобщение
Всичко казано по-горе може да е вярно не само по отношение на Атлантида, но и за нашата цивилизация и за съдбата на индивида като цяло.
Не бива да разглеждаме висшите сили като някакви „същества с тояга“, които трябва незабавно да избягат и да накажат всички виновни. Понякога всеки човек или дори цивилизация може да стане техен инструмент, тоест да действат като „насърчител“ или „наказвач“.
В същото време обаче висшите сили не трябва да се идентифицират с нито едно лице или организация. Не можем да ги виним, че те „не ни гледат“.
ВИЖТЕ СЪЩО: АТЛАНТИДА И НЕЙНОТО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Висши сили, като цяло са в по-високите сфери и за това ни е изключително трудно да разберем тяхната работа от нашето ниско ниво. Въпреки това, дори като наблюдаваме как действат определените закони в този и другите светове, можем да кажем с увереност, че справедливостта съществува.
За да започнем поне да разбираме тази справедливост, на човек му е необходимо духовно израстване. Повечето от нас са в началото на пътя, като има още много да се учи и осъзнава. Има обаче недвусмислено заключение, че нищо не се случва случайно.
Всичко, е резултат от собствените ни минали действия. Затова няма смисъл да обвиняваме някой друг за тях, освен себе си.
Разбирането на този факт е много трудна задача за повечето от нас, но когато най-накрая всичко се нареди, много неща ще си дойдат на мястото.
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.
[…] във вас и сякаш гледат в ду…. С постоянен […]