Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Какво накара учените да класифицират изследването на лунната почва?



На 3 февруари 1966 г. за първи път в историята на човечеството на повърхността на Луната кацнал земен апарат или по- точно, това била съветската станция Луна-9. Учените се интересували много от лунната повърхност, но за съжаление устройството само правело снимки и измервало радиацията по повърхността на естественият ни спътник.

През 1969 г. американците кацнали на Луната, като взели почвени проби от нея, но по очевидни причини тези проби не стигнали до СССР. Едва през 1970-1973 г. съветските учени успяват да получат свои собствени почвени проби с помощта на космическите кораби Луна-16, Луна-20 и Луна-24.

Тези проби обаче били много малки, само няколкостотин грама, но за науката те били много по-скъпи от всякакви други “бижута”.

Какво накара учените да класифицират изследването на лунната почва?

На първо място се оказва,

че пробите от лунната почва се състоят от реголит – това е рохкава субстанция, напълно различна от земния безструктурен прах. Той приличал по скоро на мокър пясък. По химичен състав почвата е била подобна на натрошената земна скала от базалтов тип.

Освен това се оказало, че почвата не съдържа никакви бактерии, но съдържа много тежки рудни метали, включително илменит (титанова желязна руда), оливин (вероятно метеоритни) и силикатни скали. Също така в почвата се намира радиоактивен изотоп на хелий He-4 и много рядък изотоп He-3. Нищо повече обаче не се знае за съветското изследване на лунната почва, защото изследването на лунната почва става – Класифициран.

Американците, които първи взели своите почвени проби от Луната, също нарекли тази стъпка на Съветския съюз доста странна. Астронавтът Нийл Армстронг твърди например, че на „луната мирише на барут“, а Харисън Шмит, връщайки се от разходка по Луната до жилищния модул и сваляйки скафандъра си, за известно време изпитвал усещания като алергичен ринит.

След това започнали да се правят предположения, че лунният прах е много опасен за белите дробове на човека и дори за растенията. Експертите на НАСА многократно са изразявали загрижеността си за това. Те също така моделирали такива помещения за бъдещата лунна база, за да елиминират напълно навлизането на лунен прах в жилищните отделения.

Какво накара учените да класифицират изследването на лунната почва?

Изследователите на НАСА

обаче все още не говорят за конкретната причина за подобно негативно поведение на лунния прах. Скорошно тяхно проучване предполага, че причината за това се крие в оливин и авгита, които са токсични вещества, но това е само теория.

Общо по време на цялата продължителност на лунната програма американците донесли около 360 кг пръст от спътника на Земята. Поне така било съобщено. Част от нея е била раздадена на приятели и роднини на астронавтите като подаръци, както и на различни учени, но основната част е била скрита и „запазена за бъдещи изследвания“.

Скоро след това обаче ФБР внезапно обявила всички проби от лунната почва за собственост на Съединените щати, така че за жителите на другите страни станало почти невъзможно да получат почва. През 2000-те американските власти започнали активно и агресивно да търсят всички непознати, до които тя е била стигнала.

През последните години няколко жители на САЩ съдили НАСА наведнъж поради факта, че са собственици на лунна почва, която искали да им я отнемат, а в къщата на Нанси Лий Карлсън, която купила лунните камъни на търг, внезапно се появили хора от правителството и ѝ отнели всички камъни.

От какво толкова се страхували американските власти,

че били организирали истински лов за собственици на лунна почва? И защо всички проби от американската лунна почва сега се съхраняват в специална лаборатория Lunar Samples Laboratory под много строга защита?

Според една версия на теоретиците на конспирацията, изследователите на НАСА са открили някои признаци на живот в лунната почва. Освен това този живот вероятно е изключително опасен за Земята, тъй като в същата лунна лаборатория работят с почва при много строги условия на пълна стерилност. Съдейки по снимките от лабораторията, има такава среда, сякаш учените работят с изключително опасен вирус.

Какво накара учените да класифицират изследването на лунната почва?

За външен човек е много трудно да стигне до там и дори тогава няма да го пуснат да работи с почвата, а ще му позволят да направи максимум няколко снимки на едни и същи камъни. След всеки работен ден всички торби, които са имали контакт с лунната почва, се хвърлят в специална кофа и след това се изгарят. Предполага се, че това се прави, за да не попаднат частиците от лунната почва във външни лица. Но кой има нужда от тях в такива микроскопични количества?

Всички резултати от изследванията, които се извършват в тази лаборатория, са напълно класифицирани.

Възниква и друг въпрос, защо този живот не е открит веднага, а алармата е бита едва много години по-късно? Може би на Луната този вирус или нещо друго е бил в хибернация поради вакуум, но изведнъж в земни условия с атмосфера и гравитация, се „събудил“.

Тези, които са гледали скоро научнофантастичен филм “Жив”, вероятно вече са забелязали много аналогии с тази ситуация. Там космонавтите се сблъскват с непонятна форма на живот, която се събужда от зимен сън само ако до нея има определени условия, подходящи за нейното съществуване.

Според друга теория американците биха могли да намерят доказателства в лунната почва, че някога на Луната е съществувала напреднала цивилизация. Например, микроскопични частици от органична материя, обработен метал. Може би през годините на лунната програма тези вещества не са открити поради несъвършенството на технологиите, но в наше време съвременните високотехнологични устройства могат да видят почти всичко.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!