Какво представлява експеримента на Соломон Аш?
10 mths


Случвало ли ви се е да попаднете в ситуация, при която човек, под влияние на общественото мнение, внезапно да промени решението си? В тази статия ще говорим за експеримента на Соломон Аш.

Каква според вас е била причината за това? Липсата на осведоменост по въпроса, желание да се хареса на другите или неспособност за критична оценка на ситуацията?

Същността на експеримента на Соломон Аш

Конформизмът е способността на човек да се адаптира и приема готови стандарти и модели на поведение, както и категорично да признава съществуващите норми, закони и правила под натиск от обществото или властите.

Американският психолог от полски произход Соломон Аш изучавал поведението на хората и тяхната склонност да променят собствените си мнения, за да отговарят на мнението на мнозинството.

Какво представлява експеримента на Соломон Аш?

Изследователят предполага, че изправените пред безусловно погрешно групово изявление, ще могат да запазят независимост и да не проявяват конформизъм. За съжаление, неговият експеримент, подробно е описан в Експеримента за съответствие на Аш, който показа точно обратното.

Аш събрал група ученици и ги разделил на подгрупи по 8 човека. На участниците им било представен експеримент като тест за проверка на зрението им. Според условията на този експеримент, на всички членове на групата им било показано по две карти – на едната била изобразен основният сегмент X, а на втората – три сегмента с различна дължина (A, B и C).

Аш показал на субектите 18 двойки карти с линии, изобразени върху тях. След всяко представяне той задавал на участниците въпроса: „Кой от сегментите, представен на втората карта, съответства по дължина на сегмента от първата?

Според условията на експеримента една линия съвпадала по дължина с основния сегмент, който се забелязвала с просто око. Изглеждаше, че резултатите от теста трябвало да бъдат единодушни и предвидими, но уловката била, че 7 от 8 субекта във всяка група били примамки. На тях им била поставена задачата да дадат 12 грешни отговора от 18 (6 пъти избирайки по-дълъг ред и 6 пъти избирайки по-къс). Единственият истински член на групата, разбира се, не подозирал нищо и винаги отговарял на въпросите предпоследно.

Целта на психолога била да провери дали субектът не може да се поддаде на мнението на мнозинството и да запази своята гледна точка, като същевременно дава правилни отговори.

Резултатите от експеримента обаче били разочароващи. Средно около една трета (32%) от учениците в тази ситуация се съгласили с явно неправилния отговор, присъединявайки се към членовете на фиктивната група. При 12 опита около 75% от хората поне веднъж са дали грешен отговор заедно с участниците в експеримента-примамка и само 25% никога не са се съгласили с мнението на мнозинството. Контролните тестове показали, че преминавайки само този тест, субектите са дали правилни отговори в 99% от случаите, което още веднъж потвърждава теорията за конформизма на хората.

Какво представлява експеримента на Соломон Аш?

Резултати от експеримента

В края на опита Соломон Аш и неговият екип интервюирали субектите и открили, които са причините за толкова много грешни отговори. Оказва се, че хората, които не са били съгласни с мнението на останалите членове на групата, започнали да се чувстват несигурни, и да се съмняват в правотата си, като са изпитвали страх от осъждане.

Участниците в експеримента не били готови да влязат в открит конфликт с останалите, така че започнали да се присъединяват към мнението на мнозинството, въпреки факта, че не били напълно сигурни, че е правилно.

Почти всички обекти преживяли вътрешен емоционален конфликт, без да осъзнават, коя страна е права. Изборът пред тях бил ограничен – да се доверят на очите си или да тръгнат срещу групата и да се усъмнят в собствената си правота. Това явление се нарича “конфликт на съответствието“.

Всички субекти могат условно да бъдат разделени на две групи: “независими” и “покорни“. Сред тези, които не са били подложени на групов натиск, се откроявали няколко вида:

  • участници, които твърдо отстояват своята гледна точка и са уверени в собствената си правота;
  • участници, които изпитват емоционален дискомфорт от несъгласие, но продължават да правят демонстративни опити за запазване на индивидуалността;
  • участници, които открито изразили своите съмнения и нерешителност, но в крайна сметка дали правилните отговори.

Сред субектите, които се присъединили към мнението на фиктивните членове на групата, също можели да се разграничат няколко вида:

  • участниците, които уверили всички, че виждат сегментите по същия начин като останалите;
  • участниците, които са видели верния отговор, но в същото време смятали възприятието си за погрешно;
  • опортюнисти, които знаели верния отговор, но решили да се присъединят към мнението на групата, за да не привличат вниманието към себе си.

Соломон Аш заключил, че хората се съобразяват по две основни причини – защото искат да се впишат в групата и защото вярват, че групата е по-добре информирана от тях.

Много от учениците, участвали в експеримента,

се страхували да изразят мнението си или да попитат другите, защо са избрали този сегмент. Такива страхове са породени от недостатъчно развитите комуникативни умения. Способността да задавате правилните въпроси и ясно да формулирате собствените си отговори е едно от най-важните в живота на съвременния човек.

Най-добрата онлайн програма за комуникационни техники ще ви помогне да общувате с абсолютно всеки. С нейна помощ ще се научите не само да поддържате разговор на свободни теми, но и конструктивно да разрешавате конфликти и да постигате това, което искате в преговорите. Ако можете да мислите критично и да защитавате своята гледна точка, вие намалявате вероятността да попаднете в капана на конформизма. Соломон Аш идентифицира пряка закономерност между броя на конфедератите (хора с противоположна гледна точка) и процента на грешните отговори в субектите. В случай, че само един човек се противопоставя на участника в експеримента, вероятността за конформен отговор е няколко пъти по-малка в сравнение с цялата група несъгласни.

Интересното е, че конформизмът на поданиците е бил засегнат и от нарушаването на единодушието между конфедератите. Веднага след като един от тях заема позицията на субекта и даде правилните отговори заедно с него, процентът на неправилните отговори намалява.

Разбира се, не бива да се правят изводи за тенденцията към конформизъм при всички хора само от един експеримент. Ето защо Соломон Аш и неговите последователи решават да продължат експеримента си.

Продължаване на експеримента в подкрепа на теорията на Соломон Аш

Продължавайки да изучава този въпрос, психологът провел подобен експеримент, в който истинските участници били помолени да дадат писмени отговори, докато субектите-примамки продължили да отговарят устно. Резултатите от теста показвал, че съответствието на субектите в този случай е намаляло с 12,5% в сравнение с първия експеримент.

За да потвърди окончателно хипотезата си, Соломон Аш провел друг тест, в който променил броя на фиктивните участници. Сега в група от 17 човека само 1 бил помощник на психолога.

Последователността на самия експеримент останал същата, но поведението на членовете на групата се променила. Истинските участници били уверени, че са прави и не взели на сериозно мнението на участника в примамката, като се отнасяли към него с недоверие и подигравка.

Какво представлява експеримента на Соломон Аш?

След изследването на Соломон Аш започнала поредица от нови тестове сред последователите на психолога, които искали да потвърдят теорията му за конформизма на хората. И така, японските учени Казуо Мори и Михо Арай провели свои собствени експерименти, в които взели участие 104 души от двата пола.

Участниците били разделени на групи от по 4 човека.

Те получили задачата, както в изследването на Соломон Аш, да определят сегменти с еднаква дължина. Вместо участници-примамки обаче този път били използвани очила със специални поляризиращи филтри, с помощта на които едно и също изображение можело да се възприема различно.

Тримата членове на групата имали очила със същия филтър, който изкривявало възприятието. Тоест групите отново създали мнозинство, което дал грешен отговор. Но за разлика от предишния опит, този път те, подобно на субектите с нормални лещи в очилата, били сигурни, че са прави.

Резултатите се оказали доста интересни. Само представителите на по-слабия пол показали конформизъм, като участниците от експеримента на Соломон Аш. Мъжете не се поддали на мнението на мнозинството и останали неубедени.

Мори и Араи приписват този факт на две причини:

  • особеностите на възпитанието на японските деца (независимостта и способността да се защитава позицията се култивират при момчетата от детството);
  • добрите отношения между участниците, които биха могли да повлияят на тяхното мнение.

Според учените подобен експеримент е най-близък до реалния живот, т.к. най-често правим наистина важни избори под влиянието на близки и добре познати за нас хора.

Експеримента, опровергаващ теорията на Соломон Аш

Теорията на Соломон Аш имала не само последователи, но и критици, които виждали редица противоречия в работата му. Един от основните им аргументи, които използвали, било наличието на фиктивни тестови субекти. Според опонентите на Аш, дори добре подготвените подмамвани ученици биха могли да накарат истинските участници да не се доверяват на експеримента относно истинската му цел. Това от своя страна можело да повлияе на чистотата на изследването.

Много изследователи смятат, че извадката от субектите е непълна. Всички участници били ученици от мъжки пол, принадлежащи към една и съща възрастова група, което означава, че изследването не може да даде пълна картина.

Някои критици смятат, че високият процент на конформизъм на Аш е отражение на американската култура през 50-те години на миналия век и ни разказа повече за историческия и културен климат на САЩ през 50-те, отколкото за феномена на съответствие.

През 50-те години на миналия век Америка била много консервативна и преследвала всеки, който имал различно мнение. Съответствието с американските ценности било логично и очаквано поведение на хората от онези времена.

Соломон Аш

Например, американските изследователи Стивън Перин и Кристофър Спенсър, които изучавали работата на Аш, казват, че неговият експеримент е „въображение на своето време“. Статията Solomon Asch – Conformity Experiment описва подробно изследването, което те направили през 1980 г.

Техният опит бил почти идентичен с експеримента, проведен от Соломон Аш, с изключение на една малка подробност, те поканили студенти по инженерни науки, математици и химици като субекти. Резултатите от теста показали, че само в един от 396 случая субектът се е присъединил към погрешното мнозинство.

Перин и Спенсър приписват това на настъпилите културни и политически промени. Ценностите на подчинението и подчинението били заменени от ерата на себеизразяването, което не можело да не повлияе на нивото на конформизъм на хората.

Проведените огромен брой подобни експерименти, занимаващи се с този въпрос, все още не са стигнали до общото разбиране, какво точно влияе на промяната в мненията на хората в полза на мнозинството.

По един или друг начин разбирането на феномена конформизъм ни позволява критично да възприемаме входящата информация и да избягваме грешките, допуснати под влиянието на възгледите на другите хора за живота.

Заключение

Конформизмът е явление, с което се сблъскват представителите на всички поколения. Въпреки големия дял от критични изявления, адресирани до тях, Соломон Аш и неговите последователи успяли да демонстрират склонността на хората да променят мнението си, за да угодят на мнозинството по различни причини.

Тези експерименти ясно показвали, колко важно е да се развие критичното мислене в себе си, което позволява на човек да направи правилния извод и да не се страхува да го защитава пред обществото. Необходимо е да се научи, как компетентно да събирате и анализирате информация, да разсъждавате, да сравнявате различни факти и да правите логични преценки въз основа на тях, без да се поддавате на мнението на мнозинството.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *