Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Как работи човешкото съзнание?



Човек няма крила, няма бързи крака, няма ужасни зъби и нокти. Основното нещо, което наследяваме от природата за оцеляване, е уникален психичен феномен наречен съзнание. Именно това позволява на човек да се различава от всички живи същества. Но как работи съзнанието? Как работят основните му механизми?

Ако ние, хората, имаме развита психика, съзнание, интелект, тогава всичко това трябва да има някакво еволюционно значение. В противен случай естественият подбор просто не би позволил да се развият всички тези явления. Хомо сапиенс има мозък, който тежи около 2% от общото телесно тегло, но това е невероятно енергоемък орган, който поема около една четвърт от цялата енергия, консумирана от тялото. Защо се нуждаем от толкова сложно и лакомо устройство и как всъщност работи нашето съзнание? В крайна сметка е очевидно, че в животинския свят има много същества, които нямат развита психика, но в същото време са перфектно адаптирани и вече са оцелели повече от една геоложка ера. Вземете например морската звезда, която може да бъде разрязана наполовина, за да израснат две морски звезди от парчетата. Можеме само да мечтаем за това, защото това е почти безсмъртие. Насекомите решават проблема с адаптацията по различен начин. Те сменят поколенията много бързо, ефективно манипулирайки генома си. Един индивид може да живее само няколко часа, но все повече организми позволяват на популацията като цяло да се адаптира перфектно към променените условия.

Най- великата машина в света

Това е невъзможно за човек. Тялото ни е много по-сложно от тялото на муха или молец, расте и се развива в продължение на много години и това е твърде ценен ресурс, за да го „разпилеем“ по начина, по който го правят насекомите.

Как работи човешкото съзнание?

Разбира се, смяната на поколенията играе и известна еволюционна роля в живота на човечеството – за това има механизъм на стареене, но силата ни като население е в нещо друго. Предимството, от което се нуждае нашето дългорастящо и дългоживеещо тяло, е способността да се адаптира много бързо, а също така и да влияе върху това как функционира човешкото съзнание. Човек може моментално да оцени променената ситуация и да разбере, как да се адаптира към нея, като същевременно остане жив и здрав. Всичко това е възможно за нас именно благодарение на съзнанието. Според известния руски неврофизиолог, академик Наталия Бехтереева, „мозъкът е най-голямата машина, която може да преработи реалното в идеално“. Това означава, че най-важното свойство на човешкото съзнание е способността да създава и съхранява в себе си картина на околния свят. Ползите от това умение са огромни. Когато се сблъскаме с явлението или проблема, не е нужно да ги решаваме или разбираме от нулата – просто трябва да сравним новата информация с представата за света, която вече сме формирали.

Звукът е просто вибрации на въздуха, дори ако тези вибрации на въздуха са причинени от треперене на струна на цигулка, но нашият мозък по някакъв неразбираем начин трансформира тези вибрации в музиката на Моцарт, от която възниква чувството на ярка радост или тъга. Мозъкът по някакъв начин свързва физическия свят с нашата абсолютно идеална нефизическа психика. Въпреки това, не е известен нито един научен факт, който да демонстрира този процес. Да, неврофизиолозите провеждат експерименти, в които се опитват да намерят областта в мозъка, която реагира на специфичен стимул – например снимка на баба или Мерилин Монро. Но това, уви, не ни дава нищо за разбирането на механизма на емоционалното и психологическо възприятие от човек на собствената му баба или известна актриса. Трябва да признаем, че има информационна празнина между феномените на неврофизиологията и психологията и изглежда, че преодоляването на тази празнина ще бъде толкова трудно, колкото и разбирането на мистериите на Вселената.

Историята на човешкото развитие и как е структурирано човешкото съзнание, от практически нулева психика в ранна детска възраст до разнообразния опит на зрялата личност, е постоянно натрупване на адаптивна информация, добавяне и коригиране на индивидуалната картина на света. Дейността на човешкото съзнание не е нищо повече от непрестанно филтриране на новата информация чрез придобития опит. Трябва да се каже, че думата „съзнание“ много добре отразява същността на явлението – съзнанието е живот „със знание“. За да се направи това, еволюцията е надарила човека с уникален изчислителен ресурс – мозъкът, който ви позволява непрекъснато да сравнявате новата реалност с предишния опит.

Има ли недостатъци начинът, по който функционира човешкото съзнание? Разбира се, основната е непълнотата и неточността на всяка лична картина на света. Ако, например, мъж срещне блондинка, тогава, въз основа на личният опит, той може да реши, че блондинките са твърде несериозни или меркантилни и да откаже сериозна връзка с такава жена. Но може би целият смисъл е в това, че той лично е имал проблем с конкретна блондинка и затова опитът му да го е накарал да вземе това решение. Това се случва непрекъснато и понякога натрупването на факти, които противоречат на индивидуалната картина на света, може да доведе до това, което психолозите наричат ​​когнитивен дисонанс. В момента на дисонанс старата картина на света се срива, а на нейно място се появява нова, която също е част от нашия адаптивен механизъм.

Как работи човешкото съзнание?

Бездната на несъзнаваното

Друг недостатък е начина на работа на нашето съзнание. То не е всемогъщо, въпреки че ни създава илюзия (но това е само илюзия!), че пропуска 100% от цялата нова информация да преминава през него. Съзнанието обаче няма такава физическа възможност. Съзнанието е много нов еволюционен инструмент, който в даден момент е надграден върху несъзнаваната част на психиката. При кои същества се е появило съзнанието за първи път и дали определени животни притежават съзнание е отделен, много интересен и далеч от разбирането въпрос. За съжаление все още няма научен инструмент за общуването с животните – било то котки, кучета или делфини и затова не можем да разберем до каква степен те имат съзнание.

В същото време несъзнаваното, тоест ресурсите, върху които работи човешкото съзнание, които са извън пределите на разбирането, са запазени в човек изцяло. Невъзможно е да се оцени размерът на несъзнаваното или да се контролира съдържанието му – съзнанието не ни дава достъп до него. Общоприето е, че извънсъзнанието е безгранично и този психически ресурс идва на помощ в ситуации, когато ресурсите на съзнанието не са достатъчни. Помощ ни се оказва под формата на процеси, чиито резултати забелязваме, но самите процеси не. Пример от учебника е периодичната таблица на елементите, която Дмитрий Менделеев, след дълго болезнено мислене, уж видял насън. Дори да приемем, че това е просто красива легенда, тя илюстрира добре това, което всеки от нас знае от личен опит. Решение, което не е било дадено дълго време, като понякога изведнъж идва сякаш от нищото и това доста точно илюстрира, как работи човешкото съзнание. Понякога – от сферата на съня. Ние обаче не само не можем да видим работата на несъзнаваното, но дори не можем да гарантираме връзката му. Този архаичен инструмент, както вече споменахме, не се подчинява на усилията на нашата воля.

Къде са чорапите?

От една страна, човешкото съзнание има и друг резервен механизъм, който също участва в работата на човешкото съзнание, не толкова тъмен и недостъпен като несъзнаваното. Този механизъм в психологията понякога се свързва с понятието “характер“. Когато субектът сравнява постъпващата информация със своята картина на света, той преди всичко иска да получи отговор на въпроса – „Какво да правя в настоящата ситуация?“ Ако съзнанието няма достатъчно конкретен опит, започва търсенето на отговор на въпроса: “Какво правят хората по принцип в такива ситуации?

Този въпрос всъщност е насочен към детството, към родителството. Мама и татко дават на децата набор от поведенчески модели на тема „кое е добро и кое е лошо“, но възпитанието на всеки е различно и моделите за един и същи случай може да се различават значително от човек на човек. Например моделът на съпруга казва, че чорапите могат да се хвърлят в средата на стаята, докато моделът на съпругата казва, че мръсното пране трябва незабавно да се внесе в пералнята. Този конфликт има два възможни изхода. В един случай съпругата ще помоли съпруга си да не хвърля чорапите си наоколо и той може да се съгласи със съпругата си. С начина, по който функционира човешкото съзнание, всеки от двамата ще прецени ситуацията „тук и сега“, а компромисът ще бъде резултат от бързата адаптация. В другия случай, ако съпругът е „упорит“, съпругата най-вероятно ще го упрекне гневно с думите като: „Това е отвратително! Никой не прави това!” „Никой не прави“ или „всички правят“ – това е съзнанието, неговата резервна система. Такава система играе важна адаптивна роля – позволява да не се прехвърля задачата на извънсъзнателното (няма да има контрол над нея изобщо), а да се остави в съзнанието. За съжаление, в този момент до известна степен е изключен най-изгодният режим на адаптация, анализът на непосредствената реалност.

Огледало за героя

Най-важното еволюционно предимство на човека и начина на работа на нашето съзнание е способността постоянно да привеждаме вътрешната си картина на света в съответствие с реалността и по този начин да предвиждаме бъдещите събития и да се адаптираме към тях. Но как да оценим правилността на адаптацията? За да направим това, имаме устройство за обратна връзка – система от емоционален отговор, благодарение на която се наслаждаваме на нещо неприятно. Ако се чувстваме добре, тогава нищо не трябва да се променя. Ако се чувстваме зле, се тревожим, което означава, че има стимул да променим адаптивния модел.

Тези хора изобщо не се интересуват, как да прилагат собствените си различни мисли към реалността и това също е отлична илюстрация за това, как работи човешкото съзнание. Те не се интересуват много от това, тъй като няма положителна обратна връзка. Напротив, има хора с истеричен характер, които имат мощна обратна връзка. Те са постоянно под влияние на емоциите, само че не променят адаптивния модел за дълго време. Те ходят в университет и не учат. Те започват бизнес и го съсипват с бездействието си. Хистероидите могат да се сравнят със счупен часовник, който показва точното време само два пъти на ден. Е, шизоидите са часовници, в които стрелките се въртят произволно в различни посоки.

Как работи човешкото съзнание?

Кой от нас е гений?

Друга еволюционна задача е свързана с работата на съзнанието. Той не само помага на индивида бързо да се адаптира към променените обстоятелства, но и да работи за оцеляването на човечеството като цяло. Всички имаме своя вътрешна картина на света, която до известна степен отразява реалността. Но за някого със сигурност ще е по-адекватно и се учудваме, как този човек го наричаме гений – този който е разбрал това, което другите не са могли да го разберат. Колкото повече тези, които виждат ситуацията най-адекватно, толкова повече те имат шансове за оцеляване като цяло. Следователно многообразието на човешкото съзнание също е много важно от гледна точка на еволюционния процес.

Всяко пристанище има индивидуалност

Две системи определят, как функционира човешкото съзнание – адаптационната система и системата за самоанализ на адаптивните действия, които заедно образуват човешката личност. Високо развита личност може да се счита за човек, в който и двете системи работят в най-голяма хармония. Той бързо схваща същността на явленията, ясно ги осъзнава, мисли ярко, чувства се всеобхватен. Често казват за възприятието на такива хора: „Уау, как точно каза! Не можех да го направя!” Личността е като идеален гастрономически продукт, в който всичко е точно толкова, колкото е необходимо, и несъзнаваното, и адаптивността, и самоанализа. Този вид интеграция изисква ли прекомерно количество информация? Въобще не. За висока скорост на адаптиране се нуждаете от ключова информация, която ви позволява да направите правилното заключение и да предприемете правилните действия.

В този случай лицето трябва точно да съответства на мястото и времето. Много изключителни личности вероятно не биха получили такава репутация, ако се озоват в различна социокултурна среда. Нещо повече, дори в един човек, при определени условия, съжителстват няколко личности. Това може да бъде свързано например с така наречените променени състояния на съзнанието.

Състояние, при което всички ресурси на психиката се превръщат във външната среда, се считат за нормативно, биологично значимо за човек – още един факт за това, как работи човешкото съзнание. Трябва да сте винаги нащрек, непрекъснато да анализирате входящата информация. Но когато фокусът на вниманието е частично или напълно превключен към вътрешните състояния, това се нарича променено състояние. В този случай личността също може да се промени. Всеки знае, че пиян човек е способен на такива действия, за които дори не би могъл да си помисли в нормално (трезво) състояние. Всички са наясно с глупавото поведение на влюбените от пръв поглед.

Американският психолог Робърт Фишър предложил концепция, според която умовете ни са като морски капитан, който обикаля света и във всяко пристанище има жена. Но никой от тях не знае нищо за другите. Същото е и с нашето съзнание. В различни състояния той е в състояние да произвежда различни лични свойства, но тези личности често са напълно непознати един с друг.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!