Кармата и нейният механизъм



Какво представлява съдбата? Нека да кажем, че съдбата на човек се развива в зависимост от общата сума на неговите минали действия и желания, които по една или друга причина се проявяват в този живот. Всички тези действия и желания формират пътя на нашата съдба, състоящ се от изпитания и награди. Цялата съдба е учене, в резултат на което трябва да придобием мъдрост и с нейна помощ да станем щастливи. Вървейки по този път, ние доброволно или насила се учим да бъдем щастливи. С други думи, съдбата е съставена от всичко, което ни заобикаля по пътя ни. Например, отивате на кино и по пътя срещате мъж / жена, с когото / която не сте се виждали дълго време. Това не е случайно. Ако някой ни е развалил настроението, не е случайно. Нищо не се случва случайно в този живот.

Какъв е финият механизъм, свързан с проявлението и съдбата на човек, както и прилагането на закона на справедливостта (закона на кармата)? Нека се опитаме да се задълбочим в тази тема. Ако човек извърши действие или култивира някакво желание в себе си, то в същото време засажда семето на този акт или желание във финото тяло на своя ум. Финият ум, невидим по природа, натрупва всички наши действия и събития, като нищо не забравя. Семето, засадено в ума, предполага, че нещо трябва да израсне от него с течение на времето. Така чрез нашите действия и желания ние израстваме съдбата си в дълбините на финото тяло на ума.

Всяка наша стъпка,

всяка дума или поглед е фиксирана вътре в нас, във финото тяло на ума. Нищо не остава незабелязано. Ние засаждаме семената на делата и с времето те ще пораснат. Когато семето на делото прерасне в дърво на съдбата и то от своя страна ще даде плод, защото тогава ще вкусим това, което заслужаваме. За съжаление, това не се случва веднага след определен акт, така че ни се струва, че като го правим, постъпваме правилно. Никой не ме наказва, така че постъпвам правилно, а ако не, значи наказанието изглежда не съществува. Ето как съдбата ни подлага на изпитание за честност.

Кармата и нейният механизъм

Тъй като едно действие е отделено от страданието с достатъчно дълъг период от време, то по правило не можем да свържем едното с другото. Изглежда, че страданията ни идват незаслужено. Особено трудно е да се разбере, какво се случва, ако деянието е извършено в минал живот, и трябва да разгадаете последствията в този. Често не можем да обвържем това и вярваме, че всичко в този свят се случва несправедливо. Струва ни се, че няма връзка между акт и неговото действие. Той обаче съществува, иначе този свят би се превърнал в един хаос. Някои хора обаче са доста доволни от хаоса, тъй като той позволява, според тях, да правят каквото си искат. Ако искаш – убивай, занимавай се с разврат или парични измами, защото живеем веднъж. Този мироглед не е възникнал от нищото. Оказва се, че правенето на лоши неща не само генерира бъдещо страдание, но и погрешно схващане за щастието в настоящето. Следователно наблюдателният човек забелязва, че лошото поведение се отразява веднага на съдбата му. Чуди се как става това?

Как се случва промяната във възгледите за живота?

Възгледите се променят по следния начин. Отначало греховната постъпка на даден човек ще причини тежка душевна болка, която няма да бъде нищо повече от глас на съвестта – защитника на нашето щастие. Да го слушаш и да промениш поведението си означава да победиш лошото си дело. Само тези, които знаят, защо е необходимо, са способни на това. Признаването на закона на справедливостта (закона на кармата) ще помогне дори на онзи, който е паднал, да се издигне и да продължи по пътя си към щастието.

Въпреки това, в по-голямата си част хората не виждат смисъл в тези угризения на съвестта. Следователно в тази ситуация момичето естествено ще създаде за себе си нова, умишлено фалшива представа за щастие, което ще я доведе до по-нататъшно страдание.

Реалността е, че от лоша комуникация неизбежно започваме да живеем и да правим грешни неща. Като правим неправилно действие, ние нарязваме клона, на който седим. Какъв е резултатът? Болезнено падане от дървото на съдбата. Затова трябва да се научим да ценим това, което имаме. Ведите обясняват подробно взаимните отговорности на съпрузите като предпоставка за поддържане на семейство. Само знанието за правилното поведение може да предпази човек от злощастни обрати на съдбата.

Кармата и нейният механизъм

По-голямата част от хората обаче изобщо не вярват в съществуването на закона на справедливостта и с това си навличат неприятности. Така че, ако в резултат на лошата си карма човек открадне нещо, тогава, следвайки греха, който замърсява съзнанието му, той ще започне да мисли, може би, така: „Е, не ме хванаха, това означава, че всичко е наред.” Но всъщност възмездието вече назрява. Ако нещо, което му е принадлежало, бъде откраднато от някого, с което финото тяло на ума му е свързано с доста реални материални връзки, той открива загубата преди всичко на подсъзнателно ниво, а след това на нивото на привързаност към изгубеното нещо.

Какво се случва след това?

Крадецът ще бъде намерен от финото тяло на ума на жертвата и цялото страдание на този, от когото е откраднато, ще бъде пренасочено към този, който е откраднал това нещо. Една идея за жертвата е достатъчна, че крадецът трябва да бъде наказан и наказанието, според закона на кармата, неизбежно ще дойде. В същото време жертвата може дори да не знае, кой го е ограбил, въпреки това възмездието ще дойде.

Фините тела на хората взаимодействат помежду си, подчинявайки се на закона на справедливостта, въпреки че най-често ние не осъзнаваме това. Обаче, както жертвата е страдала заради миналите си греховни дела, така и крадецът е извършил грешното дело в резултат на миналите си желания. Възмездието идва не само чрез контакта на фините тела. Освен взаимодействието на фините тела, има и други механизми на възмездие – под влияние на времето, планетите, природата, както и страданието на по-ниските планети, след като човек напусне тялото. Всички тези методи за отмъщение са подчинени на законите на Вселената и работят като единен добре смазан механизъм. Следователно, въпреки факта, че извършваме престъплението си „тайно“, наказанието все още остава неизбежно. Във Вселената няма тайни действия – това е условието, според което действа законът на справедливостта.

Между съзнанието на човека и заобикалящите го събития, (хора, предмети) възникват невидими връзки. Връзката на ума с предмета, който ни принадлежи понякога е доста силна, а в някои случаи достига такава сила, че не се различава много от връзката между ума и тялото. Понякога дори идентифицираме предмета, който ни принадлежи, със себе си.

Идентифицирането на себе си с обект, който ни принадлежи, се случва на подсъзнателно ниво и често служи като инструмент за осъществяване на нашата лоша карма. След като загубиме скъп предмет, ние неизбежно започваме да страдаме. Но независимо от желанието ни, скъсването с любимо нещо веднага се отпечатва в съзнанието ни. Ако обаче човек е в състояние да не се привързва към този или онзи обект, тогава лошата карма само докосва съзнанието му, но не прониква в сърцето и не причинява страдание. Не привързаността към нещата около нас не е лошо управление, а дълбоко разбиране на същността на нещата. Наистина, кой от материалните обекти около нас наистина ни принадлежи в този свят? Ние се раждаме голи и умираме голи. Кога и какво ще ни вземе съдбата според закона на кармата, ние не знаем. Тогава човек се чуди за какво да живее? Отговорът е следният – в името на духовния прогрес, който винаги остава с нас. Каквото и духовно богатство да сме натрупали, те винаги ще бъдат с нас.

Кармата и нейният механизъм

Кой обаче наказва нарушител?

Да се ​​върнем към примера за кражбата. Във финото тяло на ума на крадеца след извършената от него кражба ще настъпят кармични промени. Освен това, ако жертвата дори прости на нарушителя, тогава самите природни закони ще накажат нарушителя с тяхната цялост. Така че няма смисъл да се обиждате на някого. В същото време човек, който смята себе си за изпълнител на наказанието, сам е обречен на неизбежно страдание.

Как възникват тези злополучни привързаности, които причиняват лошата карма? След всяко наше придобиване се установяват нежелани връзки на ума с новопридобитите неща, които, между другото, остаряват с времето, разрушават се или се влошават и накрая се губят. Затова Ведите не препоръчват особено да се радвате на материалните придобивки, защото страданието след тях е неизбежно. Защо обаче това е така? Защото всичко материално е под влиянието на непобедимото време и затова има тенденция постепенно да се срине. Ние, имайки духовна природа, искаме да се наслаждаваме на любимото си нещо завинаги.

Това твърдение за необходимостта да бъдете внимателни по отношение на обектите на околния свят, еднакво се отнася за успеха, славата, красотата, късмета, добрата позиция в обществото. Всичко това са едни и същи материални придобивки, но имат фина, а не груба материална природа. Всички те, според закона на кармата, първо носят щастие, а след това – страдание. И сега някой от вас ще си каже и какво – не печели нищо и не се стреми към нищо? Не, не е така. Ако човек придобие предмет само с една цел – да извършва безкористни дейности с негова помощ, то този обект няма да му донесе страдание. Освен това, ако все още присъства някакъв личен интерес, тогава с такова настроение той също ще бъде удовлетворен. По същия начин, когато човек действа безкористно с възвишени духовни цели, всичките му малки желания ще бъдат задоволени от само себе си. Това знание е голяма тайна за обикновените хора, живеещи според закона на своята трудна карма. Надявам се този въпрос за необходимостта да се стремим не към материални, а към духовни придобивки е повече или по-малко ясен, макар че всъщност е много, много труден да се разбере.

И така да се ​​върнем към механизма на това, как законът на кармата се проявява в нашия живот. Вече казахме, че едно действие поражда семето на греха или семето на благочестието във финото тяло на ума. Ако делото е добро, тогава в ума ще бъде засадено семето на благочестието, носещо материално благополучие и благословията на самоусъвършенстването. Ако постъпката е лоша, тогава семето на греха ще бъде засадено в ума, което ще доведе до засилено страдание и деградация на човек.

Всички проблеми в живота ни започват с това, че не знаем, какво да правим. По-нататък от това невежество неизбежно се появява семето на греха. Семето на греха ни стимулира към греховни дейности. Първо възниква желанието, а след това навика за греховните действия.

Освен това, в резултат на греховните действия, семето на греха покълва и поражда зародиша на греха. Тогава кълновете формират навика за извършване на греховни дейности. Навика да поливаме семето на греха (с лоши дела) постепенно се превръща в дърво на греха. Това дърво има клони – това са нови посоки на лошите мисли и греховни дейности. Това дърво има листа – това са силните желания да живеете с греховните дела. След известно време цветята се появяват като чувство на удовлетвореност от такъв живот. Тогава от цветовете излизат горчивите плодове на многото страдания.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Петте закона за равновесието на Вселената

Следването на основните закони на Вселената винаги ни доближава до успеха и щастието. Никога човек не трябва да забравя, че нищо в нашия свят не се случва просто ей така. Всичко на този свят си има причина и следствие. Закон 1: “Каквото взел, такова дал” Всичко във Вселената трябва да […]
Петте закона за равновесието на Вселената
error: Съдържанието е защитено!!!