Thursday, September 29office@prosveshtenieto.com

Книгата за “Тайната на златното цвете”



Тайната на златното цвете е загадъчна китайска книга. Произходът ѝ е тъмен. Изглежда, че знанията, които съдържа, първоначално са били предавани устно. По-късно е била публикувана под формата на книга, вероятно по време на династията Тан. Приписва се, че неин автор е Лу Йен, който е бил известен като „Гостът на пещерата“. Това ни кара да мислим, че той е отшелник на даоизма. В крайна сметка ученията, съдържащи се в текста, са даоистки. По-късно този мъдрец е идентифициран като един от осемте безсмъртни от даоизма, което показва високото ниво, на което е бил смятан. На Запад текстът станал известен благодарение на Ричард Вилхелм, важен немски синолог, който също направил някои монументални преводи на И Дзин, известна в Китай като Книгата на промените.

На първо място, трябва да се отбележи, че това е много малка книга, подобна на „Tao Te Ching” от Лао Дзъ. Но неговите учения са много дълбоки. Това е дело на вътрешната алхимия. Алхимията, е дума и наука, неразбрана на Запад, а на Изток тя се счита за едно от заниманията на даоистките мъдреци.

Каква била нейната цел?

Външно това било свързано с откриването на „Еликсира на живота“. В народната традиция бихме го превели като Тайната на безсмъртието или Безсмъртната вода. В други външни версии целта била да се създаде злато по изкуствен начин. Тази цел се приписва и на западните алхимици. Но от вътрешна гледна точка целта на алхимията, както на Изток, така и на Запад, било търсенето на Вътрешното злато, което се намирало в човека, тоест на неговия безсмъртен дух. С такъв поглед подходът на нашия текст изцяло променя ориентацията и характера. Разбира се, тя продължава да бъде загадъчна, поради факта, че подобни западни текстове, преди са били преследвани и те е трябвало да бъдат написани по- доста прикрит начин. Това, разбира се, създава различни подходи, но и недоразумения.

Книгата за "Тайната на златното цвете"

Основните концепции на текста следователно са свързани, както с Дао Те Чинг на Лао Дзъ, така и с концепциите за И Цин в Книгата на Промените. И двете поставят човека в хармония с природата. В Дао намираме значението на Пътя, смисъла на живота, докато в Закона за промяната, намираме значението на вечния поток и непрекъснатото редуване, учение, което е обобщено в поговорката на Хераклит „Всичко тече“.

В увода си към немското издание на „ Златното цвете“ Карл Джуг се позовава не само на Дао, но и на Кръговото движение и Центъра. Счита се, че кръговото движение винаги е било в правилния си смисъл, движение, което предполага, че центърът е кръг, но също и това, което води към центъра. Следователно то ще бъде спираловидно или базирано на концентрични, все по-малки кръгове. Това кара човека да открие своя център, или в противен случай те няма да водят доникъде. Характерно е, че дори практиката в някои вътрешни философски системи на китайските бойни изкуства се основава на ходенето в кръг.

Тайната за Златното цвете

Първо тя ни казва, какво е Златното цвете. Златното цвете е Светлината и тя се намира във всеки един човек. Но според теорията на движението и редуването, светлината непрекъснато се движи. В текста е скрито, че човек позволява на светлината да бъде екстернализирана и изгубена. Жизнената сила, която има в себе си, се изразходва безразсъдно за по-ниски цели. Това, което човекът трябва да направи (според текста) е да открие и работи върху „обратното движение на светлината“, тоест да се обърне към своя вътрешен свят, и да започне своето „Вътрешно търсене“. Това е нещо, което откриваме във всички велики учения, но и символично в митовете на всички народи. Това е „поглеждането навътре“ „Вътрешното виждане“, което е настоявано от великия стоически философ-император Марк Аврелий.

След като човек започне това вътрешно търсене и движение, той в един момент ще открие своя център. Той ще използва силата, разположена в центъра, но също така ще я ѝ защити.

В този процес в човешкото същество се ражда буквално „фетуса“. Това е плод на духовния човек или т.нар. Второ аз. Това аз е бебето за повечето хора и затова не може да управлява живота им. Така идва „узурпатора“ и сяда на трона си. Това отново е нещо, което срещаме в много митове. Героят не винаги държи трона, но за да го завладее, първо трябва да завладее себе си, чрез изпитания и постижения. Според текста процесът на раждане на този духовен плод е подобен на всеки друг плод – зачева, ражда се, храни се, расте. Фазите на раждането и развитието на това духовно „дете“, което се ражда в човека, са фазите на Алхимичната Работа. Жалко е да се мисли, че при някои хора този плод никога не се ражда. Това е така, защото повечето хора са доминирани от “екстровертното движение“. Но за да се роди и развие този духовен плод, е необходимо развитието и използването на „интровертното движение”, тоест човекът да се обърне навътре, както споменахме по-горе.

Книгата за "Тайната на златното цвете"

Така че след раждането плодът се нуждае от ежедневни усилия с непрекъсната концентрация и медитация, за да се развива и расте. Процесът е подобен на този на бръмбар, който в торна топка търкаля яйцето си, от което ще се роди друг бръмбар, който в един момент ще отлети към светлината, към слънцето. Бръмбарът в древен Египет е бил символът на Ученика.

Нека разгледаме някои типични откъси-афоризми, споменати в книгата:

  • “Който търси вечен живот, трябва да търси мястото, където започват същността и животът.”
  • „Значението на еликсира на живота се основава изцяло на обратния метод.“
  • „Само със съзерцание и спокойствие се създава истинската интуиция.
  • Всички методи имат своя източник в спокойствието. “Този прекрасен магически метод не може да бъде измерен.”
  • „Цялото сърце гледа какво има вътре. Наблюдението е вътрешно. “Мислите не се обръщат навън.”
  • “Когато има постепенен успех в циркулацията на светлината, човекът не трябва да се отказва от обичайните си занимания; едновременното изпълнение на светските задължения не е пречка” (нищо от света и ежедневните му дейности).

Това са някои от по-простите откъси от книгата Златно цвете. Разбира се, тя съдържа и няколко други, от които читателят може да избира. Има и много изписани с напълно символичен характер. Важна част от текста са препратките към дишането, и как да го изпълняваме правилно. Това ни напомня, че в даоизма е имало упражнения, които са същите като в индийската хатха йога.

В обобщение бихме могли да кажем, че необходимите инструменти за работа, за която се отнася книгата, са медитация, концентрация, хармонизиране на физическите функции помежду си и с природата, стабилност при работа и накрая „виждане със сърцето“. Последният иска да ни покаже, че трябва да спрем да мислим с ежедневния здрав разум и студената изчислителна логика, а да започнем работа за вътрешна мутация, която винаги да ни води към по-добро.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!