Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Кои са Йезидите? – мистичният народ на Ангела-паун



Въпреки, че терористичната организация „Ислямска държава“ понесе огромни поражения, тя все още е кошмар за стотици хора в Близкия Изток. Под жестокия ѝ прицел отдавна стои и един малък народ, а именно народа на йезидите. За тяхната древна история и необичайна религия за първи път се заговорило след избухването на конфликта в Сирия. Оттогава срещу тях се води физически и духовен геноцид, който включва убийства, изнасилвания, отвличания и трафик на жени, мъчения и унижения.

Кои са йезидите?

По етнос йезидите са кюрдски народ, който говори на курманджийски кюрдски, при който има строго деление в три отделни касти – пирове и шейхове, които представляват духовенството, и мюридите, които представляват обикновеното население. В книгата си “Народът на Ангела-паун. Кюрдските йезиди в Германия” (2001) турският етнолог Сабиха Йалкут-Бредерман обсъжда, че е спорно дали йезидите принадлежат духовно към кюрдската общност, тъй като в днешно време голяма част от кюрдите са мюсюлмани, а йезидизмът не е ислямска секта. Това е и причината една част от йезидите дори да оспорват своята кюрдска идентичност в желанието си да бъдат приемани като отделна религиозна група.

Въпреки това, йезидите като мюсюлманите кюрди подкрепят идеята за независима кюрдска държава, понеже от векове живеят разпръснати в множество държави като Ирак, Иран, Сирия, Турция, Грузия, Армения, Русия и Америка. Йезидска диаспора има и в Европа, като най-много йезиди живеят в Германия.

Кои са Йезидите? - мистичният народ на Ангела-паун

Според статистиките на Yezidisinternational общият брой на йезидите по света е учудващо малък – около един милион човека. Освен това, статистиката показва, че населението им намалява от много години, което дава повод за тревога, че йезидизмът е обречен на бавно изчезване.

Защо йезидската общност намалява?

Отрицателният прираст на йезидската общност не е нещо ново, а явление, което е съпътствало този народ от векове. Причините за това са няколко и са представени в книгата на доктор Биргюл Ачикйалдъз-Сенгюл „Йезидите: историята на една общност, култура и религия“ (2010). Тя обяснява, че според някои теории в началото всички кюрди са били йезиди, но в хода на историята мнозинството от тях е било насилствено принудено от арабите да приемат исляма, а една по-малка част е попаднала под натиска на християнските мисионери. Така йезидизмът е останал жив сред една сравнително малка група от хора, разпръсната в различни държави, чиито водещи религии са били други.

Там кюрдите, решили да останат верни на йезидизма, станали трън в очите на много от народите, с които трябвало да живеят заедно, заради своите религиозни вярвания и отдаденост към собствената йезидска общност. Особено мразени били от мюсюлманското население, което вече включвало и многобройни представители на техния собствен етнос – ислямизираните кюрди. За да могат да съжителстват в относителен мир с местното население, йезидите започнали да крият религиозните си практики, като се затварят в своята общност, както и да правят някои компромиси със своите разбирания, както описва етнологът Сабиха Йалкут-Бредерман.

Това обаче не било достатъчно, за да предотврати множеството жестоки посегателства над тях. По думите на Матю Барбер, който се занимава с проучването на йезидската история в Чикагския университет, йезидският народ е бил жертва на 72 геноцида или опити за асимилация в историята, като на последния геноцид ставаме свидетили в последните години заради „Ислямска държава“. Именно тази обща травма е в основата на йезидската идентичност според ентолога Сабиха Йалкут-Бредерман. От една страна тя сплотява колектива, но от друга го откърмва с чувството за страх, неизвестност и безсилие.

Друга причина за намаляващия брой на йезидите като религиозна група се крие и във факта, че конвентирането към йезидизъм е невъзможно, както гласи едно от основните правила на тази религия. Онаследяването на вярата е възможно само ако и двамата родители са йезиди. При брак с не-йезид следва отлъчване от общността, както и загубване на собствения религиозен статус и автоматично приемане на религиозната принадлежност на другия партньор. Това строго правило обаче търпи известни промени от края на 80-те години, когато е имало масово изселване на йезиди от Близкия Изток към други неарабски страни. При проучванията си Сабиха Йалкут-Бредерман отбелязва, че и много от йезидите, живеещи в Сирия, вече не зачитат това правило.

Кои са Йезидите? - мистичният народ на Ангела-паун

Произхода на йезидизма

Йезидизмът е религия, която се е предавала предимно устно, затова е трудно да се проследи, кога точно е възникнала. Според книгата “Умира ли Ангелът-Паун? – История, религия и бъдеще на йезидите кюрди” (1992) на Йоханнес Дюхтинг, председател на Международния център за човешките права на кюрдите, и на кюрдския писател Ну Атес нейните корени тръгват още от древна Месопотамия. За свещени книги се считат Mishefa Reş („Черната книга“) и Kitêba Cilwe (“Книгата на откровението“), но те представляват кратки ръкописи, открити векове след възникването на религията, затова учените поставят под въпрос тяхната автентичност. Йезидската общност няма специални места за преклонение, както в другите религии. Единственият йезидски религиозен център се намира в Лалеш в Ирак, където се смята, че понякога и Бог идва, превъплътен в различни образи.

В същата книга се опровергават и разпространените слухове, че йезидъзмът е мюсюлманска секта, макар и между религиите да се намират известни паралели. В действителност йезидската религия датира векове преди създаването на християнството и исляма, което доказва, че по-скоро последните две религии са взаимствали от нея отколкото обратното.

Дюхтинг и Атес представят и друга дилема – дали йезидизмът е част от зороастризма. Първите намерени източници, в които йезидите са споменати, датират след развитието на зороастризма, което поражда теории, че йезидизмът се базира именно на древните зороастрийски вярвания и че дори е клон на зороастрийското учение, версия в която вярват някои йезиди. Други учени и йезиди пък спорят, че именно йезидизмът е най-древната религия в Близкия Изток и че е отделна от зороастризма.

Кои са Йезидите? - мистичният народ на Ангела-паун

Митът за сътворението

Йезидизмът е монотеистична религия и нейният върховен бог е бог Xwede, като неговите проявление са три: Ангелът-паун Мелек Таус (Melekê Tawus), млад мъж на име Шейх Ези и възрастен мъж – Шейх Ади, който е и действителна историческа личност, която се счита за реформатор на йезидизма. Тоест и при тази религия, както и при християнството може да се открие идията за божието триединство.

Ролята на Бог в йезидската митология се свързва със създаването на вселената. В началото той създал чудна перла, а след нея птица на име Анфар, на чийто гръб е положил перлата. След като изминали 40 000 години, тогава Бог създал седем ангела за седем дни, на които предоставил задачата да създадат света. Тук митът има различни версии, като някои разказват, че след създаването на ангелите перлата се е счупила и от нея са се появили основните части на вселената – слънцето, луната, звездите, водата, земята, т.н.

Друга версия пък гласи, че ангелите са се заели със земните дела, а накрая перлата се счупила и от нея потекла вода, за да напои земята във формата на океани, морета и реки. По една от точките митовете са единодушни – след като земята била създадена, Бог се оттеглил на небето и оставил ангелите да господстват над света, т.е. ролята на Бог в йезидизма е по-скоро пасивна.

Начело на ангелите и на света застанал Мелек Таус или в превод – Ангелът-паун, който бил и първото ангелско божие творение. Както подсказва името му, той бил превъплътен в образ на паун. Мелек Таус е ключова фигура в йезидската религия, като неговият образ е натоварен с много символика и свързан с множество митове, но и с немалко конфликти. За йезидите Ангелът-паун е олицетворение на Бог-а. Мелек Таус играе ролята на медиатор между Бог-а, и йезидския народ като към него се отправят повечето молитви.

Кои са Йезидите? - мистичният народ на Ангела-паун

Конфликтите покрай Ангела-паун

Конфликтите покрай Ангела-паун, доктор Биргюл Ачикйалдъз-Сенгюл обяснява със следния мит.

Първият човек Адам бил създаден от господаря на света Мелек Таус и на него бил предоставен раят, където той живял хиляди години. След известно време Бог повикал Ангела-паун при себе си за да изпита неговата вяра, като му наредил да се преклони пред Адам. Мелек Таус отказал, като настоял, че той се прекланя само и единствено пред Бог. Като наказание за неговото непослушание Бог го прогонил в Ада, където ангелът паун прекарал плачейки 7000 години, а сълзите му изгасили адските огньове. Наблюдавайки неговите страдания, Бог се уверил в истинността на неговата вяра, простил му и го върнал обратно на небето, а Адът спрял да съществува като измерение.

Проблемът в горната история идва от това, че Мелек Таус се смята за олицетворение на злото от някои йезиди, а според християнството и исляма той е не друг, а именно падналият ангел Луцифер. Още едно доказателство за тази теза, представено в книгата “Умира ли Ангелът-паун? – История, религия и бъдеще на йезидите кюрди” (1992), мюсюлманите намират и в образа на пауна, птица, която за тях символизира дявола и хтоничното. За повечето йезиди обаче Мелек Таус не е считан за паднал ангел, а за най-верният поданик на Бог-а.

Истина е, че Таус Мелек може да се приеме като еквивалент на “падналия ангел”, познат от Библията, но в йезидизма неговото значение и функция са съвсем други, според доктор Биргюл Ачикйълдъз-Сенгюл. Точно напротив, йезидите отричат злото и не признават съществуването на “дявол” или “ад”. Те вярват, че всеки човек носи последствията на своите постъпки в сегашния живот, а след физическата смърт следва прераждане. Хората, вършили лоши дела, се прераждат в по-низши организми, а добрите дела се възнаграждават с повторен живот в човешко тяло.

Обичаи и традиции

В живота на всеки йезид има няколко важни церемонии, които имат връзка с духовното развитие на всеки индивид и са описани в книгата на доктор Биргюл Ачикйълдъз-Сенгюл. Първата се нарича “biska pora” и е свързана с ритуалното отрязване на кичур коса от всяко мъжко бебе, навършило 40 дни. Вторият е кръщенето или “mor kirin”, което силно наподобява християнското и което по традиция трябва да се извърши в Лалеш. Третият етап в живота на йезидите е избирането на „брат или сестра за бъдещето“. Всеки има право да избере двама човека от висшите духовни касти без оглед на техния пол, които се „сродяват“ с него и изпълняват важна роля през целия му живот.

Последните важни церемонии са сватбата и погребението, които са свързани с множество поверия и специални обичаи. В миналото сред общността типични са били браковете на ранна възраст, но тази тенденция продължава да намалява с годините, особено сред йезидската общност в чужбина. Там започват да се сключват и все повече бракове с не-йезиди – официално табу в йезидизма. Между браковете сред йезидите обаче все още се спазва забраната за женитба между отделните касти.

Кои са Йезидите? - мистичният народ на Ангела-паун

Обрязването също е ритуал, извършван от някои йезидски общности, особено такива, живеещи сред предимно мюсюлманското население. Според Сабиха Йалкут-Бредерман обрязването не е типичен йезидски обичай, а компромис, който някои йезиди правят, за да могат да се приобщят към местното население в дадени страни.

Поглед към бъдещето

От събраната информация бъдещето за последователите на йезидизма е несигурно, защото в Близкия Изток те стават непрестанна жертва на народите, с които живеят, а в други страни йезидската диаспора е изправена пред опасността за асимилация. Времето ще покаже дали и по какъв начин тази малка религиозна общност ще се справи с предизвикателствата на новото време. Дотогава остава надеждата, че насилието над йезидите най-сетне ще бъде спряно, а техните митове и легенди ще се предават от поколение на поколение и ще останат запечатани в световната културна памет.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!