От незапомнени времена народите в Азия са знаели за съществуването на свещена държава, скрита от света, чиито граници са били надеждно охранявани по най-различни начини. Интересно е било, че феноменът Йети – Бигфут – който породил невероятен брой слухове на Запад, в Тибет имали свое обяснение, което е било тясно свързано със съществуването на тайното духовно обиталище в сърцето на Азия.
Работата на Николай Рьорих „Сърцето на Азия“ обяснявало цялото това явление, което било дадено на руските пътешественици от местния духовник-лама: „Попитахме ламата за тази история за снежните човеци и отново отговорът дойде изненадващо спокоен с утвърдителен тон. Много рядко човек вижда тези снежни човеци. Те са отдадените пазители на хималайските райони. Там са скрити свещените ашрами Махатми. По-рано, дори в Сиким, имало няколко такива ашрама.“
От древни времена много търсачи на истината са се опитвали да достигнат до най-съкровената обител и да се срещнат с легендарните мъдреци от Изтока. Но само няколко от най-духовно подготвените хора наистина са били успели да постигнат тази цел. Съществува непоклатим закон относно посещенията на духовната обител на Изтока от представители на външния свят:
“Който не е призован, няма да дойде!“
Защо древното правило се спазва толкова стриктно?
Н. К. Рьорих пише, че
„… Един от Махатмите бил попитан, защо толкова внимателно крият своите ашрами. Махатмата отговорил: „В противен случай безкрайни шествия от запад, и от изток, и от север, и от юг ще заливат уединените ни места, където никой няма да отиде без разрешение и ще наруши нашата дейност“.
Невъзможността за физическото посещение на Шамбала от обикновените хора се крие не само във факта, че Махатмите никога няма да могат да приемат всички, които искат да общуват с тях. Не всеки може да посети Шамбала поради специалните енергийни характеристики на тази област. Оказва се, че духовната атмосфера на манастира, напрегната с мощните енергии, може да причини непоправима вреда на здравето на психически и духовно неподготвен човек!
Книгите за живата етика казват за това:
„… това не е магия, а естественото напрежение на атмосферата на Обиталището. Всеки земен дом има своята атмосфера. Ясно е, че колкото повече се върши работа, толкова по-богата е атмосферата. В Братството, където всеки проявява най-голямо напрежение, където има толкова много мощни апарати, където се случват толкова много различни преживявания едновременно, трябва да има богата атмосфера. Да не забравяме и за складовете с химикали и лечебни растения. Излъчванията от тях са много силни. “
Има още една причина за недостъпността на Шамбала за всички, които искат да я посетят. По едно време Учителите на Изтока били писали: „Нека си представим военна експедиция, която да отвори Братството. Дори този, който няма въображение, може да си представи до какво ще доведе подобно откритие!“
Всъщност опитите за намиране на Шамбала с помощта на военни експедиции (и военни средства) са били извършвани от правителствата на някои държави повече от веднъж. Тайните служби на много страни по света виждали в историите за Шамбала не мит, а явление, което можело да служи на много съвременни военни науки.
Но за Архатите от Шамбала истинските причини за интереса на западните правителства към живота и научните изследвания на членовете на Хималайското братство не били останали неизвестни. Неслучайно единственият засега разсекретен опит за проникване в Шамбала е бил направен по заповед на Хитлер, който поне четири пъти изпращал военни експедиции в Тибет под ръководството на д-р Шефер. Излишно е да казваме, че тези опити са били неуспешен.
В народните приказки
и в книгите на много пътешественици можете да намерите препратки към факта, че случайно приближавайки се до запазените граници на свещената земя, хората и животните са започвали да изпитват странен трепет, сякаш са получавали удари на тези невидими лъчи. В тези райони както керванските животни, така и хората неволно спирали и никаква сила не можела да ги принуди да продължат пътуването си извън очертаните свещени граници.
Учителите на Шамбала потвърждават:
„Вече сте чували от надеждни пътешественици, че водачите отказват да ги водят в някои посоки. По-скоро биха се оставили да бъдат убити, отколкото да ви водят по-нататък. Това е вярно. Ръководствата са под нашето психологическо влияние. Но ако въпреки това смел пътешественик се осмели да тръгне по този път, тогава свлачища започват да бръмчат пред него. Ако пътешественикът преодолее това препятствие, тогава потокът от камъни най-накрая ще го спре, защото неканеният не трябва да достига целта си. “
В своите творби Н. К. Рьорих пише, че по склоновете на Хималаите имало много пещери, в които според местните духовници започвали подземни проходи, простиращи се на големи разстояния и преминаващи под Канченджунга. Тези дълбоки проходи водили до красива долина, скрита в сърцето на планината. Друг изключителен изследовател на Азия, д-р Фердинанд Осендовски, бил цитирал подобна информация в своите трудове.
По време на пътуванията
си в Централна Азия монголският лама му бил разказал не само за обширната мрежа от подземни тунели, съседни на границите на „Съхранената долина“, но и за съществуването на бързи превозни средства в тези тунели – специални превозни средства, циркулиращи през тези подземни артерии. Наличието на такава перфектна технология в ашрамите на Шамбала предполагало и съществуването на силно развита научно-техническа база, надхвърляща постиженията на земната наука.
Не бива да се учудваме на това, като се има предвид, че духовните аскети на Шамбала са потомците на силно развитата цивилизация на Атлантида, оцеляла след гигантски катаклизъм. Монголските лами, които разказвали на Осендовски много интересни неща, били заявили, че най-добрите представители на силно развитите цивилизации, съществували някога в Атлантическия и Тихия океан, като са успели да оцелеят благодарение на факта, че са били подготвили подземни заслони за себе си, осветени от изкуствена светлина, предварително. Според учените лами тези подземни заслони съдържали специална светлина, която им позволявала успешно да отглеждат зърно и зеленчуци.
Разбира се, техническото оборудване на мистериозната страна на Изтока не се ограничавала само до съществуването на защитни екрани, подземни тунели и специални транспортни средства в тях. Местните жители на Тибет и Индия отдавна са били виждали летящи машини в небето над Хималаите, които днес се наричат „летящи чинии“. Тези устройства са били наблюдавани и от членове на експедицията на Рьорих, английския алпинист Франк Смит и много други очевидци…
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.
2 thoughts on ““Който не е призован, няма да достигне” – Шамбала”